Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр.София, 29 юли 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1130/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив срещу решение № 109 от 16.11.2021г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 525/2021г. С присъда № 33 от 27.09.2021г. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по НОХД № 1959/2021г. подсъдимият Б. К. Б. е признат за виновен в това, че на 01.09.2021г., в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло 759,2 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 8,0 тегловни % на стойност 22 776лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените разноски. С решение № 109 от 16.11.2021г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 525/2021г., образувано по протест на прокурор при окръжна прокуратура и въззивна жалба на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник, първоинстанционната присъда е изменена като е намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от три години и четири месеца на две години и четири месеца и е наложено наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. Присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена в останалата ѝ част. В касационния протест се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска от настоящия съд да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане с оглед на увеличаване на наказанието. Аргументира се, че въззивното решение, с което е изменена присъдата и е намален размерът на наложеното наказание на подсъдимия, е явно несправедливо. Посочва се, при определяне на наказанието от страна на Апелативен съд – Пловдив не е отчетена в достатъчна степен тежестта на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Твърди се, че в случая е налице значително по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи на държане с цел разпространение на наркотични вещества предвид значителното количество високорисково наркотично вещество на висока стойност. Сочи се, че при индивидуализацията на наказанието като отегчаващо наказателната отговорност е пренебрегнато наличието на данни по делото, че инкриминираната проява не е изолиран случай в живота на подсъдимия, а и нямало данни за трудова ангажираност на същия. Също така се изтъква, че неправилно въззивният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство наред с признаването на фактите по обвинението по чл. 371, т. 2 от НПК и оказаното съдействие на органите по разследването на фазата на досъдебното производство. Твърди се, че за усложненото семейно положение на подсъдимия нямало достатъчно данни по делото, респективно неправилно е оценено като смекчаващо обстоятелство. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и изразява становището, че наказанието на подсъдимия е справедливо. Споделя мотивите на апелативната инстанция в частта за размера на наказанието. Счита, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му от предходните инстанции – адв. М., редовно призовани, не се явяват. С молба досегашният защитник на подсъдимия е уведомил съда, че подсъдимият е оттеглил пълномощното си. В съдебното заседание се явява адв. К. с пълномощно от подсъдимия по делото за настоящата инстанция, който заявява, че същият няма да се явява и не желае да участва лично по делото. Пледира, че определеното наказание на подсъдимия от апелативния съд е справедливо и отговаря на целите по чл. 36 от НК. Изтъква, че подсъдимият е неосъждан, полага грижи за възрастната си майка, има добри характеристични данни, оказал е пълно съдействие в хода на разследването, осъзнава вината си и съжалява за извършеното. Моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в протеста на прокурора, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: К. протест е неоснователен. Касационната инстанция следва да посочи, че апелативният съд с атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение правилно и законосъобразно е изменил присъдата на първоинстанционния съд в частта за наказанието. От една страна въззивният съд е намалил размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, съобразявайки се с част от доводите, развити във въззивната жалба на подсъдимия, а от друга страна с оглед на подадения съответен протест е наложил и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“. Настоящата инстанция се солидаризира с извода на въззивния съд, че наказанията на подсъдимия следва да бъдат индивидуализирани при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, респективно да бъдат отмерени към санкционния минимум. В нормата на чл. 354а, ал. 1 от НК е предвидено наказание за инкриминираното деяние от две до осем години лишаване от свобода и глоба в размер от пет до двадесет хиляди лева. На първо място, въззивната инстанция правилно е съзряла проблем в дейността на първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанието. При положение, че окръжният съд е приел като смекчаващи наказателната отговорност чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и самопризнанието, а като отегчаващо отговорността единствено голямото количество високорисково наркотично вещество на висока стойност, той е наложил наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което е абсолютната среда в санкционно отношение. След задължителната редукция по чл. 58а НК наказанието е определено на три години и четири месеца. Апелативен съд – Пловдив е изменил присъдата на окръжния съд като е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца, което след като е било намалено с една трета, е определено на две години и четири месеца и е наложил наказанието „глоба“ в минималния му размер от пет хиляди лева. Въззивната инстанция е възприела констатираните от първоинстанционния съд смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия, към които установила и нови – оказаното съдействие на разследващите органи веднага след задържането и усложненото семейно положение. Правилно апелативният съд също е отчел като единствено отегчаващо наказателната отговорност – голямото количество наркотично вещество на висока стойност. Действително, имат резон доводите в протеста, че неправилно въззивният съд допълнително е отчел като смекчаващо обстоятелство оказаното съдействие на разследващите органи, наред с направеното самопризнание от подсъдимия. Съгласно дадените задължителни указания с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, "При определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител". Самопризнанието, обусловило прилагане на диференцираната процедура, само по себе си не следва да се цени в насока смекчаване на отговорността на подсъдимото лице. В случая обаче следва да бъде споделен извод, че наред с направеното признание, подсъдимият наистина е оказал съдействие на органите по разследването. Съдействието, което е оказано от страна на подс. Б. на разследващите не е изводимо конкретно само от протокола за обиск, както е посочил въззивният съд в решението си, а от цялостното поведение на Б. и в двете фази на наказателния процес. Усложненото семейно положение е прието от апелативния съд въз основа на представената в съдебно заседание пред въззивния съд декларация от възрастната майка на подсъдимия и дадените допълнителни обяснения от негова страна във връзка с нея. Макар и оскъдни тези доказателствени източници са били достатъчни за въззивната инстанция да приеме тезата на защитата за „социална ангажираност“ или „усложнено семейно положение“ на подсъдимия, както се е изразил в мотивите си апелативния съд, и да отчете същото като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. С оглед на това настоящата инстанция счита, че това обстоятелство, установено от въззивния съд правилно е счетено от него за смекчаващо наказателната отговорност. На следващо място, трябва да бъдат отхвърлени доводите на прокурора, заявени в протеста, да бъдат оценени като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия оперативните данни, че инкриминираното деяние не е изолирана проява на подсъдимия, което се подкрепяло и от обстоятелството, че същият не е трудово ангажиран. Такива оперативни данни не са обективирани по делото, а и не могат да бъдат въобще ценени, защото съставляват информация от неизвестен източник. Липсата на трудова ангажираност не може да се интерпретира в ущърб на подсъдимия. Тук следва да се посочи, че буди недоумение защо въззивният съд при обсъждането на липсата на предпоставки за приложение на чл. 66 от НК е посочил като допълнителен аргумент именно наличието на въпросните оперативни данни при положение, че количеството на високорисковото наркотично вещество и неговата висока стойност е било напълно достатъчно основание да бъде отхвърлено приложението на условното осъждане. В заключение, следва да бъде посочено, че въззивната инстанция правилно е възприела оценката на първоинстанционния съд за това, че е налице значително по-висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние в сравнение с обичайните случаи на този вид престъпления предвид голямото количество на високорисковото наркотично вещество и неговата значителна стойност. Именно това обстоятелство е ценено като единствено отегчаващо наказателната отговорност на подсъдимия и от двете инстанции. Безспорни по делото смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са наличието на чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието, наложено от въззивния съд на подсъдимия Б. за извършеното престъпление, нито негова несъответност на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на тази на самия деец. Определеното на подсъдимия наказание, редуцирано съобразно правилата на диференцираната процедура, е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационния протест пропуски при индивидуализиране на наказанието, обуславящи и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 16.11.2021г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ВНОХД № 525/2021г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.