Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * заповед за изпълнение въз основа на документ

Р Е Ш Е Н И Е


№ 64
гр. София, 09.02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5796 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /Б./ Е. против решение от 25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 830/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение 1354/01.12.2014 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос от страна на възприетото от въззивния съд.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че 47
е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.
Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Горното разрешение на правния въпрос е дадено с приетото от ОСГТК ТР№ 4/2013 г. – т.18, като същото се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
С решението си, въззивния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. Чл.138 и сл. Вр. Чл.147, ал.1 ЗЗД е неоснователен. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че по силата на договора за кредит между банката – ищец по делото и кредитополучателя, при неплащане на изцяло или частично на кое да е от паричните задължения от страна на кредитополучателя в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично и незабавно предсрочно изискуем. Съдът е приел, че с оглед така постигнатата договорка между страните по договора за банков кредит, не е необходимо изрично волеизявление на банката – кредитор да длъжника за обявяването на вземането по договора за кредит за предсрочно изискуем. Приел, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, като на това основание е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е изтекъл шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и е счел предявения иск за неоснователен.
Този извод на съда е неправилен, предвид незаконосъобразните изводи на съда относно момента на настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит, изложени от въззивния съд, които не съответствуват на задължителната съдебна практика по този правен въпрос, с оглед приетото с т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, в нарушение на процесуалните правила не е изложил мотиви по основателността на претенцията по същество, т.е. по съществуването на вземането, предвид и направените доводи в отговора на исковата молба относно липсата на валиден договор за поръчителство. Съдът е длъжен да обоснове изводи относно основателността на претенцията, като едва след това се произнесе по направеното възражение за погасяването на вземането по давност. Това нарушение на процесуалните правило е довело съда до постановяване на неправилно съдебно решение, които е неправилно и поради постановяването му и в нарушение на материалния закон – неправилно е приложена разпоредбата на чл.147 ЗЗД, предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. Липсата на обсъждане на доводите на ответника по делото, както и липсата на произнасяне по същество на претенцията от страна на въззивния съд води до наличие на основанието по чл. 293, ал.3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по основателността на претенцията както по отношение на валидността на облигационното правоотношение, предвид направеното възражение с отговора на исковата молба, по размера на вземането, ако прецени, че е налице валидно възникнало правоотношение по договор за поръчителство, като обсъди събраните в производството писмени доказателства.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят от въззивния съд при постановяване на решението при новото разглеждане на спора по същество, като в това производство се присъдят и направените пред ВКС съдебни разноски.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 25.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 830/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Връща делото на Окръжен съд – Кюстендил, за ново разглеждане, от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.