2решение по гр.д.№ 1836 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София, 04.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, лед като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1836 от 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. срещу решение № 41 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1980 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3160 от 05.08.2016 г. по гр.д.№ 6636 от 2015 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение по предявения от С. Г. Р. срещу Е. Г. Б. иск по чл.30 от Закона за наследството: за намаление на дарствено разпореждане, извършено на 06.11.1990 г., от Р. Й. Р., починала на 01.02.2014 г., в полза на ответницата Е. Б. с 20 189/162 000 ид.ч., за възстановяване на запазената част на С. Р. от наследството на майка му Р. Р. в размер на 20 189/162 000 ид.ч., за задържане от Е. Б. на имота- предмет на дарението от 06.11.1990 г. на основание чл.36, ал.2 ЗН и за осъждането й да заплати на С. Р. сумата 25 859,37 лв. за допълване на запазената му част от наследството на Р. Р..
Касаторът С. Г. Р. поддържа касационната жалба. Моли решението на Варненския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за възстановяване на запазената му част от наследството на майка му Р. Р. в други квоти и да бъде отхвърлено искането на Е. Б. по чл.36, ал.2 ЗН за задържане на имота- предмет на дарението, обективирано в нотариален акт № 131 от 06.11.1990 г.
Ответницата Е. Г. Б. оспорва жалбата. Моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски
С определение № 603 от 19.12.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението поради противоречието му с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 4215 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: кои са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН и по-конкретно може ли да се задържи дарения, респ.завещан имот от надарения, респ.заветника, когато наследникът със запазена част притежава дял от имота на друго самостоятелно основание ?
По този въпрос в решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 4215 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че разпоредбата на чл.36 ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго самостоятелно основание. В решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че целта на разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН е да се избегне създаването на съсобственост между ищеца и ответника по иска по чл.30, ал.1 ЗН, а оттам и евентуалната публична продан на имота.
Настоящият състав на ВКС изцяло споделя приетото в горепосочените решения на ВКС, ГК, I г.о. Действително, целта на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН за запазване на имота от надарения или заветника е да се предотврати възникването на съсобственост между наследника със запазена част от наследството и надарения, респ. заветника и съответно да не се налага извършване на делба на този имот. Когато наследникът със запазена част от наследството вече притежава на собствено основание идеална част от дарения, респ.завещания имот, тази цел не може да бъде постигната, поради което е и недопустимо да се прилага тази разпоредба- недопустимо е надареният, респ.заветникът да задържи дарения, респ. завещан имот.
Предвид на гореизложеното неправилно е обжалваното решение, с което въззивният съд е приел на основание чл.36, ал.2 ЗН, че надарената Е. Б. може да задържи дарения от майка й Р. Р. имот /1/2 ид.ч от недвижим имот, находящ се в [населено място], ул.“Д-р Б.“ № 107, представляващ УПИ VIII-156 в кв.20 по плана на 24 подрайон на [населено място], заедно с 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж от изградената в мястото сграда/, въпреки че по делото има данни, че към настоящия момент наследникът със запазена част С. Г. Р. вече притежава идеална част от процесното жилище на друго основание: според извършената от първоинстанционния съд служебна справка, между страните е налице влязло в сила решение № 3446 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 3641 от 2007 г. на Варненския районен съд, с което е възстановена запазената част на С. Р. от наследството на баща му Г. С. Р., като не е приложена разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН, а процесният имот е върнат в наследството и допуснат до делба.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено.
Съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: представяне и приемане като доказателство по делото на влязлото в сила решение № 3446 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 3641 от 2007 г. на Варненския районен съд за възстановяване на запазената част на С. Р. от наследството на баща му Г. Р. и за допускане на делба на процесния имот, което следва да бъде съобразено от въззивния съд при решаване на спорния по настоящото дело въпрос дали този имот може да бъде задържан от ответницата Е. Б. на основание чл.36, ал.2 ЗН.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 41 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 1980 от 2016 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |