Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


3

РЕШЕНИЕ
№ 128
С.,14.03. 2012 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1161/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С решение № 121 от 14.12.2009 г. по в. гр. д. № 585/2009 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 1038 от 27.08.2009 г. по гр. д. № 4569/2008 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. Д. и А. П. П. срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ нива от 1 275 кв. м., пета категория, поземлен имот № 81178.127 по кадастралната карта, находящ се в местността „А.” /”К. с.”/, в землището на [населено място], [община], при посочени граници.
Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение от ищците, които твърдят, че е налице ново писмено доказателство - писмо от 30.06.2011 г. от Европейския съд по правата на човека, от което се установявало, че производството следва да продължи пред Върховния касационен съд, тъй като вътрешноправните средства за защита не били изчерпани.
Ответникът [фирма] [населено място] - правоприемник на първоначалния ответник [фирма] с. гр., счита молбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Отмяната на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяна, са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК.
В случая молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
С молбата за отмяна е представено писмо от 30.06.2011 г. от Европейския съд по правата на човека, в което е посочено, че на 23 юни 2011 г. съдът обявил за недопустими внесените на 11 март 2011 г. и на 8 март 2011 г. от Д. и П. и регистрирани под № 18645/11 и № 21970/11 жалби, които не съответстват на изискванията на Конвенцията. Съдът установил, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани според изискването на чл. 35, пар. 1 от Конвенцията /за защита на правата на човека и основните свободи/, тъй като жалбоподателите не са повдигнали изрично или по същество в производство пред Върховния касационен съд оплакванията, които повдигат пред съда.
Предвид съдържанието на документа, представен за обосноваване на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се посочи на първо място, че от него не става ясно с какви оплаквания е сезиран Европейският съд по правата на човека, за да се установи отношението на документа към настоящото производство за отмяна.
На следващо място, дори да се приеме, че жалбите, с които е бил сезиран Европейският съд по правата на човека, са свързани с решенията, чиято отмяна се иска в настоящото производство, то писмото не установява нови факти и обстоятелства от съществено значение за делото. В него само се констатира липсата на предпоставки за образуване на производство пред международния съд в С., по причина неизчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, предвидени в националното съдопроизводство. Фактът, че молителите Д. и П. не са потърсили защита на правата си по реда на касационното обжалване, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по обективни, независещи от нея причини, въпреки проявените необходими усилия и дължимата грижа за добро водене на делото, да не е могла да се снабди с доказателства за тях. Молителите се позовават не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор и от съществено значение за изхода на делото, а на своето бездействие, отразено и в представеното писмо.
С оглед изложеното, не се установява наличие на поддържаното от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Представеният с молбата за отмяна документ не може да послужи за възстановяване висящността на въззивното производство, за да бъде обжалвано решението по него с касационна жалба, каквото искане е заявено от молителите в молбата им от 06.03.2012 г. Това е така, защото решението по допустимостта на жалбите няма правните последици на окончателно решение на Европейския съд по правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея, така че новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Затова и представеното доказателство не може да се квалифицира като основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
В обобщение, като неоснователна молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят разноски в размер на 175 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 121 от 14.12.2009 г. по в. гр. д. № 585/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1038 от 27.08.2009 г. по гр. д. № 4569/2008 г. на Бургаския районен съд, подадена от М. П. Д. и А. П. П., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. П. Д. и А. П. П. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 175 /сто седемдесет и пет лв./ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: