О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №17 София, 13 февруари 2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова н.ч.д. №94/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал.1 от НПК, по повод повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд - Пазарджик. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение, че делото е подсъдно на Районен съд – Пазарджик. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: В Районен съд – Пазарджик е било образувано ч.н.д. №2087/2017г. по повод молба от осъдения М. В. Д. с правно основание по чл. 87 от НК. С протоколно определение от 11.01.2018г., постановено по горепосоченото дело, съдът е прекратил производството и е изпратил делото на Окръжен съд - Пазарджик по компетентност с аргумент, че последният съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК и предвид „…така наречената родовата подсъдност…“ е надлежният съд, който следва да разгледа и реши делото. Въз основа на това пред Окръжен съд – Пазарджик е било образувано н.ч.д. № 44/2018г., производството по което с разпореждане на съдията-докладчик от 18.01.2018г. е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Съображенията на съдията-докладчик са, че Районен съд – Пазарджик е наложил най - тежкото наказание измежду трите присъди, по които се иска съдебна реабилитация, поради което съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК именно той се явява компетентния съд в това производство. От съдържанието на молбата, инициирала образуване на производство по чл. 433 и сл. от НПК, съдебна реабилитация е поискана за: н.о.х.д. № 401/2003г. по описа на Районен съд – Пазарджик, по което на осъдения е наложено наказание една година „лишаване от свобода“; н.о.х.д. №1058/2004г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с наложено наказание четири месеца „лишаване от свобода“ и н.о.х.д. № 56/2008г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК компетентният съд, който може да постанови реабилитация, в случай, че лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища е съдът, който е наложил най – тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В теорията и съдебната практика безпротиворечиво е прието, че отправна точка при сравняване тежестта на наказанията е систематичното им място в чл.37 от НК. Когато обаче санкциите са еднакви по вид, какъвто е и настоящия случай, преценката се извършва съобразно допълнителния критерии – размерът на наказанието. При изложените по - горе фактически данни, е видно, че най – тежко наказание „лишаване от свобода“ се явява това, наложено от Районен съд – Пазарджик по н.о.х.д. № 401/2003г.. Правилно до този съд е била адресирана молбата на осъдения, довела и до първоначалното образуване на делото, макар и същото да е било прекратено незаконосъобразно от съда. Причина за това е недопустимото смесване от съдията – докладчик на общите правила за подсъдност /родова/ и специалните такива. Производството по реабилитация е особено производство /с оглед систематичното място в НПК; част седма – Особени производства/, в което намират приложение специалните правила на чл.433 и сл. от НПК, а последните дерогират общите по чл. 35 – чл. 45 от НПК. В хода на това производство подлежат на доказване единствено материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 87 от НК, а не тези включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като преценката за това на кой съд е подсъдно делото не е обвързана нито от квалификацията на престъплението, нито от предвиденото наказание в санкционната част на правната норма от особената част на НК. Единственото обстоятелство релевантно в случая е видът и размерът на наложеното наказание. Както беше посочено по – горе, най – тежко се явява наказанието, наложено по н.о.х.д. № 401/2003г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради което той се явява компетентен да разгледа молбата за реабилитация на осъдения М. Д. в производството по Глава тридесет и четвърта, Раздел втори от НПК. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, наказателна колегия, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ИЗПРАЩА н.ч.д. № 44/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик по компетентност на Районен съд – Пазарджик. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Окръжен съд - Пазарджик за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.