Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 22.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4657 /2015 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 617 от 03.12.2015 г.. по касационна жалба на К. Б. П. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са определени квотите на страните от допуснатия до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда № 56784.507.418.1.137, представляващ апартамент № 137 в блок № 3022,вх.Б, ет.11, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 65,04 кв.м. като за П. П. е определена квота 456888,50/549777 ид. части, а за К. П. и 92888,50/549777 ид. ч. В касационната жалба К. П. твърди неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания в съответствие с нормата на чл. 172 ГПК и необоснованост на решението, тъй като не е констатирано противоречието в показанията на доведени от ищеца свидетели – негов брат и майка, на които се е позовал съдът и между тях и останалите доказателства. Моли решението да се отмени и делбата да се допусне при равни квоти. Ответникът по касация оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като е съобразено с действителното положение, а парите, от продажбата на апартамента в [населено място] са получени преди нотариалното изповядване на сделката. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по два въпроса: Констатирано е противоречие на въззивното решение със съдебната практика, според която въззивната инстанция и при действието на новия ГПК решава спора по същество, като прави собствени изводи от събраните доказателства по направените доводи от страните, но се произнася само по наведените от въззивниците оплаквания. / Р № 120/04.04.2013г. по гр.д.№ 964/2012г. на ВКС ІV гр.о. Р № 10/01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011 г. на ВКС І гр.д. и цитираните в него решения/ Относно свидетелските показания, съдебната практика приема, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и „въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му”. /Р № 338/20.11.2013г. гр.д.№ 1269/12г. ІV гр.о. / По касационната жалба на К. П.. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 30.12.1983г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 07.06.2013г. Процесният апартамент е купен с нот. акт № 162, т. I, дело № 205/07.04.1999 г.. по описа на нотариус С. К.. за сумата 549 777 лв. Не се спори по делото, че цената е платена на две части, като първата част от 266 000 лв. е платена на 05.10.1994 г. - при сключването на предварителния договор. Платена в деня на подписването му. Втората част от 283 777 лв. съгласно т.3 от предварителния договор, е следвало да се определи към момента на предаване на обекта с акт обр. 16. Няма спор, че втората част е платена към деня на сключване на окончателния договор, но конкретната дата на плащане не е установена. Ищецът твърди, че част от сумата 266000 лв., която е заплатил на 05.10.1994 г. - при сключване на предварителния договор, съставлява негови собствени средства, от които 152000 лв. които е получил от продажбата на жилище – негова лична собственост, придобито преди сключването на брака, а 114000 лв. била дарена от брат му В. Д. П.. Част от остатъкът от продажната цена в размер на 283 777 лв., платена преди сключване на окончателния договор, ищецът твърди че също получил от брат си като дарение в размер на 250000 лева, а разликата от 33777 лв. заплатил от спестяванията си Представен е нот. акт №541,т.1,д.880/18.11.1994 г., от който е видно, че П. П. е продал апартамент - негова лична собственост в [населено място] за сумата 152000 лв. Поради това, че продажбата на този апартамент е станала след плащането на сумата от 266 000 лв. по предварителния договор от 05.10.1994г., и двете инстанции по същество са приели, че не се установява тя да е вложена при закупуването на процесния апартамент, поради което за нея не е приета трансформация на лични средства в право на собственост. В тази част въззивното решение е правилно. Освен, че продажбата е сключена след плащане на сумата за апартамента, ищецът не е могъл със свидетелски показания да оборва волеизявлението си, подписано от него в частния документ – предварителен договор, съгласно нормата на чл. 164, ал.6 ГПК. Затова въззивната инстанция не е нарушила закона, като не е допуснала разпит на купувача на апартамента в Х. като свидетел. Ако е имало плащане преди нотариалното изповядване на сделката, ищецът е разполагал с възможността да го докаже с писмени доказателства, каквито не представя. За твърденията за дарения от брат му на първата сума от 144 000 лв., дадена за плащане на цената по предварителния договор, като свидетели са разпитани брата и майката на ищеца. Свидетелят В. П. дава показания, че е помогнал на брат си при заплащане на първоначалната вноска за апартамента със сумата 114000 лв., а при доплащането на апартамента през 1999 г. му дал още 250000 лв. Първата сума му дал в колата, когато се връщали от Х. след продажбата на апартамента, който се намирал там. Майката М. П. заявява, че сумите били дадени пред нея, а първия свидетел не установява това. Въззивният съд е кредитирал тези показания, като не е отчел нито родствената връзка на тези свидетели с ищеца и заинтересоваността имот изхода на спора. Не е отчетено и съдържащото се противоречие между показанията им относно мястото на предаване на сумата и противоречията на показанията на В. П. с писмените доказателства относно поредността на продажбата и склучване на предварителния договор. Ако сумата е дадена непосредствено след продажбата при завръщането на ищеца от Х. към П. в колата, а не се установява в колата да е била и майката, то тя не би могло да е дадена пред нея, както заявява майката. Отделно от това, както вече се посочи продажбата е станала месец и половина след сключване на предварителния договор, в който е декларирано от страните, че сумата, платена по него е получена от обещателя още при подписването му. Предвид изложеното, съдът не кредитира тези показания в частта им относно дарение на сумата 144 000 лв. и относно твърдяния факт, че те са вложени в изплащане цената на апартамента. Като косвено доказателство е представен от ответницата н.а. №80,т.29,д.6968 от 30.05.1997 г., с който майката на ищеца е призната за собственик на имот от Ж. с базисна оценка. 803115. Видно от съдържанието на акта, изграждането на сградата е започнало още през март 1994г. – в периода, когато е продаден апартамента в [населено място] и се твърди дарението от брата на ищеца. Твърдението, че плащането на вноските в Ж. станало от продажбата на къща в Х. на родителите на ищеца и, че майката станала член на Ж. едва през 1996г. не са подкрепени с писмени доказателства, а за тези факти е установена специална форма за действителност. Относно сумата 250 000 лв., за която се твърди, че е дарена от брата на ищеца към момента на сключване на окончателния договор, са ангажирани само гласни доказателства – показанията на св. В. П. и на майката М. П.. Касаторката счита, че щом показанията им са опровергани за горните факти, те не следва да се кредитират и в тази си част. От тези показания се установява, че първият предал парите на втората и те били предадени на ищеца. В тази част показанията на двамата, макар да изхождат от заинтересовани от изхода на спора свидетели не се опровергават от никакви други доказателства. Същевременно не се установява източник на средства за семейството, с които да е платена тази сума. Затова съдът ги кредитира. Ищецът се е върнал от Л., където е работил още 1987 г., съпрузите са обзавеждали друг апартамент и са купили кола. Същевременно и двамата са работили като лекари с доходи само от заплата. При тези данни, съдът приема за доказан факта на дарение на сумата в размер 250 000 лв. и влагането й в изплащане цената на процесния апартамент. За тази сума е доказано трансформирането на лични средства в придобиване на собственост в размер 250 000/549 777 ид.ч. Останалата част – 299 777 /549 777 ид.ч. е придобита при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена при равни права след развода, т.е. всеки от двамата получава по 149888,50/549 777 ид.ч. Това е притежаваната от касаторката идеална част, а ищеца притежава общо 399 888,50/549 777 ид.ч. При тези части следва да се допусне делбата, като решението на въззивната инстанция в частта за определените квоти следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 939/21.03.2015г. по гр.д.№ 823/2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са определени квотите на страните от допуснатия до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда № 56784.507.418.1.137, представляващ апартамент № 137 в блок № 3022,вх.Б, ет.11, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 65,04 кв.м. и вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ квотите при които се допуска съдебна делба на самостоятелен обект в сграда № 56784.507.418.1.137, представляващ апартамент № 137 в блок № 3022,вх.Б, ет.11, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 65,04 кв.м. като за П. Д. П. определя квота 399 888,50/549777 ид. части, за К. Б. П. 149888,50/549777 ид. части. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: