Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр.София, 24 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1596/2011 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. А. А., направено чрез защитник, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 410/2009 год. на Сливнишкия районен съд и вход № 344/2010 год. на Софийския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела присъда и решение, и оправдаване на В.Ал.А.. В искането за възобновяване са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. В съдебно заседание осъденият поддържа искането си за възобновяване като алтернативно на оправдаването иска връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКПр счита искането за неоснователно и заключението му то да се остави без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 21 от 12.ІІІ.2010 год. по нохд № 410/2009 год. В. А..А. е признат за виновен в това, че на 12.VІІ.2007 год. в [населено място], Д. община, се е заканил с убийство на В. И. С., С. Р. К. и И. К. Л., която закана е възбудила у изброените лица основателен страх от осъществяването й, за което и на основание чл.144, ал.3 НК е осъден за всяко от трите престъпления на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК за срок от по 1 година. Същото наказание е наложено на А. и за извършено по същото време и на същото място престъпление по чл.269, ал.1 НК, изразяващо се в употреба на заплаха с цел да принуди полицейските служители В. Т. Р. и В. Н. М. да не изпълнят възложеното им служебно задължение да съдействат на Вл.Ив.С., С.Р.К. и Ив.К.Л. при изпълнението на заповед № РД-15-111 от 12.VІІ.2007 год. на кмета на Община-Драгоман. На основание чл.23, ал.1 НК това наказание е определено като общо и за съвкупността от престъпления, увеличено по реда на чл.24 НК с 6 месеца. С решение от 18.ІІІ.2011 год. по вход № 344/2010 год. присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното производство не е основателно. Оплакването по чл.348, ал.1, т.1 НПК не е развито като касационно основание, което ще рече да се възрази срещу неправилното прилагане на закона, респ. неприлагането на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Възражението е срещу приемането от двете съдебни инстанции, че А. е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, с него е отправил заплахи срещу живота на С., К. и Л. и че възходящата градация на агресивността му е мотивирала двамата полицаи, Р. и М., да преустановят действията по привеждане в изпълнение на акт за отнемане на неправомерно владян от А. общински имот. Т.е. възражението е срещу процесуалната дейност на съда по анализа на установените факти, относимо е към чл.348, ал.1, т.2 НПК и е неоснователно. Съобразени са всички доказателствени материали, обсъдени са всички, установени посредством тях, факти и при възникналите пред въззивния съд противоречия – след разпита по искане на А. на неговите съпруга и син – са изложени ясни и логични съждения срещу истинността на казаното от С.Д.А. и Ал.В.А., подкрепящи защитната теза на своя близък, с което поставеното в чл.305, ал.3 НПК изискване е изпълнено в цялост. Не е основателно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 НПК с неизлагане от въззивния съд на мотиви към постановеното от него решение, както и такова по т.1 на чл.348, ал.3 НПК във вр. с чл.339, ал.2 НПК. Твърденията показват непознаване съдържанието на въззивното решение, където са коментирани достатъчно подробно съображенията, поради които съдът не е споделил основателността на направеното пред него възражение за необоснованост на първоинстанционната присъда. Възразявайки срещу наложеното му наказание А. е останал ненаясно, „по какъв критерий” е определено то, какви обстоятелства от значение за индивидуализацията му съдилищата са приели и защо е приложен чл.24 НК. Действително по тези въпроси двете съдебни инстанции са изложили доста пестеливи мотиви, но това не се е отразило върху правилността на крайните им изводи: че наказанието на А. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало и положително характеризиране, изтъкнати още в обвинителния акт; че при тези обстоятелства е по-справедливо да се наложи наказание по по-благоприятната от двете алтернативи в санкционната част на чл.144, ал.3 и на чл.269, ал.1 НК в по-благоприятната му редакция преди изменението й със ЗИДНК, обн., ДВ, бр.27 от 2009 год.; но и че множеството санкционирани с един и същи вид наказание престъпления оправдават прилагането на чл.24 НК. В заключение и оплакването срещу справедливостта на наложеното наказание се явява неоправдано, поради което и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на В. А. А. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 410/2009 год. на Сливнишкия районен съд и внохд № 344/2010 год. на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: