Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 346     София  26.05.  2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в  публично заседание на двадесет и първи април, две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ:  Любка Богданова                         Светла Димитрова                       При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 418/2009 г.                     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. в. у. “Васил Левски”, гр. В.срещу въззивно решение № 638 от 17.12. 2008 г. по гр. дело № 881/2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 17.07.2008 г. по гр. д. № 66/2008 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. С. П. срещу НВУ ”В. Левски”, гр. В. иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 399.34 лв., за периода 29.10.2001 г. до 11.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и в тази част е постановено ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което иска е уважен. Ответницата по касационната жалба М. С. П. чрез пълномощника си адв. К изразява становище решението като правилно да се остави в сила. Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, намира че същата е процесуално допустима. С определение № 753 от 3.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявеният от М. С. П. срещу НВУ ”В. Левски”, гр. В. иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 399.34 лв., за периода 29.10.2001 г. до 11.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата е уважен. Касационното обжалване е допуснато по материалноправният въпрос- за периода от уволнението до възстановяването на работа, който се зачита за трудов стаж, дължи ли се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като въпроса се решава противоречиво от съдилищата. По поставеният материалноправен въпрос е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК, в която е дадено разрешение на същия, като е прието че, правото на работника на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск. Съгласно чл. 354, ал. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Това е изключение от правилото на чл. 351 от КТ, че трудов стаж по трудово правоотношение е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Това изключение се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявеният от М. С. П. срещу НВУ “В. Левски”, гр. В. иск по чл.224, ал.1 КТ, като е приел, времето през което П. е останала без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от съда се признава за трудов стаж- 345, ал.1, т.1 КТ и след като законодателят е признал това време за трудов стаж, т.е. за време през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, то нему се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през този период. Решението е неправилно. За периода от 29.10.2001 г.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 11.05.2007 г.- датата на която ищцата е възстановена на работа, същата няма право на платен годишен отпуск, тъй като през този период реално не е полагала труд. За нея не се е породило право на платен годишен отпуск, респ. право на заместимата престация- плащането по чл.224, ал.1 КТ. Платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа. Предвид изложеното решението в обжалваната част е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени и вместо това по реда на чл.293 ГПК се постанови друго, с което иска се отхвърли. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 638 от 17.12. 2008 г. по гр. дело № 881/2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл.224, ал.1 КТ за сумата 7 399.34 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 29.10.2001 г. до 11.05.2007 г., ведно със законната лихва и в частта за разноските в размер на 243.87 лв. и вместо това Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Миряна С. П. от гр. В., ул. “. № 8, вх. Б, с ЕГН ********** срещу Н. в. у. ”В. Левски”, гр. В. иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 399.34 лв., за периода 29.10.2001 г. до 11.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 КТ. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: