Р Е Ш Е Н И Е № 50124 гр. София, 19.10.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 29 септември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1582/21 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Н. И. ЕГН: [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Т. К. И. ЕГН: [ЕГН], срещу решение № 427 от 26.04.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3629/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5100 от 24.08.2020 г. по гр.д. № 13038 /2019 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗК „Бул Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ в частта за разликата между 40 000 лева до 70 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.05.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, състояща се в необоснованост и неправилно приложение на материалния закон/ чл.52 ЗЗД/ при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се съдебни разноски под формата на възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС . Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Претендира присъждането на съдебните разноски в настоящата инстанция в размер на заплатено от страната възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното: Обжалваното първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, с която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.05.2019 г. – за сумата от 40000 лева, т.е.-в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника, поради което, според съда, основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът пред САС е относно това, дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. При определяне размера на последното, според съда, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10, 492 млн. лева , независимо от броя на пострадалите лица . Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура (закрито счупване) на долния край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период около 4 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи и личен преглед на пострадалата, констатира, че по спешност, но без оперативна манипулация, е извършено наместване на счупванията, като са поставени гипсови превръзки. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за около 2 седмици, след което той е намалявал за около 30 дни. За около 45 дни е преживяла страдания поради невъзможност за самостоятелно придвижване, с необходима помощ от близките и затруднения да извършва обичайните за възрастта занимания, игри, разходки и контакти с деца. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице се установява, че походката на детето е нормална, без помощни средства, като движенията на двата крака са възстановени в нормален обем - счупванията на двете голямопищялни кости са зарастнали напълно. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля И., баба на ищцата, според които след настъпване на процесния пътен инцидент пострадалата е изпитвала силна уплаха, сънувала кошмари, била в гипс около 45 дни. Детето страдало поради невъзможността да тича и да играе с останалите деца. С оглед така изяснените факти, предвид обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура (закрито счупване) на долния край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 4 месеца; без извършване на медицинска операция и пълно възстановяване на двигателните функции на увредените крайници), на пострадал на млада възраст - на 6 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполагало по-бързо възстановяване на травмите, въззивният състав е приел, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 40000 лева. С определение № 255 от 12.05.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по обобщения правен въпрос за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалата М. от фрактурата едновременно на голямопищялните кости и на двата й крака. Същата е била малолетно дете на шест години при настъпването на увреждащото ПТП и по делото са събрани устни доказателства, според които след настъпване на процесния пътен инцидент пострадалата е изпитвала силна уплаха и е сънувала кошмари. Тези психически болки и страдания в твърде ранната детска възраст и тяхната интензивност са били в известна степен подценени от страна на решаващия въззивен състав за сметка на констатираното физическото възстановяване. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 60 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 20 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 40 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация ЗК „Бул Инс“ АД-София следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС, съобразно уважената от ВКС част от иска, т.е.-в размер на 400 лева, както и на касатора сумата от 400 лева/поискани са 600 лева/ - възнаграждение за осъщественото от адв.Н., преупълномощен от адв. София К. Н. от САК процесуално представителство в производството пред ВКС , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗАдв във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият дължи на касатора и сумата от 953 лева на същото основание за осъщественото процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция, с оглед крайния резултат по спора. В полза на ответника по КЖ ЗК „Бул Инс“ АД-София се дължат разноските за касационната и въззивна инстанции направени под формата на уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, съобразно счетената за неоснователна от ВКС част на исковата претенция, както следва: 500 лева/ доказан общ размер от 1500 лева/ -за въззивната инстанция и 600 лева/ доказани в общ размер на 1800 лева/-за касационната. Няма основания за редуциране на възнагражденията на ответната страна, съобразно чл.78 ал.5 ГПК , в каквато насока са правени искания от страна на пълномощника на ищцата. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № № 427 от 26.04.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3629/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5100 от 24.08.2020 г. по гр.д. № 13038 /2019 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на М. Н. И. ЕГН: [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Т. К. И. ЕГН: [ЕГН], срещу ЗК „Бул Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ в частта за разликата между 40 000 лева до 60 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.05.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП в обжалваната част/, както и в съответната част относно присъдените разноски на страните във въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Н. И. ЕГН: [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Т. К. И. ЕГН: [ЕГН] застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ в размер на още 20 000 лева за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.05.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 427 от 26.04.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3629/2020 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса в размер на 400 лева по сметка на ВКС върху уважената от ВКС част от иска. ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД-София ЕИК[ЕИК] , съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адв.София К. Н. от САК сумата 400 лева - възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касатора в производството пред ВКС, както и сумата от 953 лева на същото основание за осъщественото процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция, с оглед крайния резултат по спора. ОСЪЖДА М. Н. И. ЕГН: [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Т. К. И. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД-София ЕИК[ЕИК] разноските за касационната и въззивна инстанции, съобразно счетената за неоснователна от ВКС част на исковата претенция, както следва: 500 лева -за въззивната инстанция и 600 лева-за касационната. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.