Р Е Ш Е Н И Е № 548 [населено място], 30.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 836 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на П. К. А. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 24.04.2008г. на Б. районен съд по гр.д. № 450/2006г., с което е допуснато извършване на съдебна делба на земеделски имоти между наследниците на П. К. Н., починал 1948г. Решението е поправено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ с решение от 28.05.2009г. по същото дело поради допусната грешка в имената на съделителката П. К. А.. Молителката сочи като основание за отмяна новооткрити /намерени преди два месеца/ писмени доказателства, а именно договори от 16.03.1957г. и от 25.12.1958г. за продажба на наследствени права от наследството на П. К. Н., които доказателства обосновават промяна на дяловете на съделителите. Изложеното покрива основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Ответниците по молбата не са взели становище. С определение № 108 от 24.06.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима в частта й досежно основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. В частта, с която е поискана отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК поради нарушаване правото на участие в процеса на съделителката М. Г., молбата е оставена без разглеждане и определението не е било обжалвано. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението на Б. районен съд от 24.04.2008г. по гр.д. № 450/2006г. е допусната съдебна делба между страните по делото на земеделски имоти, останали в наследство от П. К. Н., починал 1948г. При определяне дяловете на сънаследниците съдът е взел предвид родствената им връзка с наследодателя и е определил произтичащите от наследяването по закон квоти в съсобствеността. Решението е влязло в сила с влизане в сила на определението на В. окръжен съд, с което е прекратено производството по подадената въззивна жалба. Новооткритите от молителката доказателства представляват два договора за продажба на наследствени права. С договора от 16.03.1957г. П. П. К. Н. продава на К. П. Н. наследствените си права относно имуществото останало от покойния й съпруг П. К. Н.. С договора от 25.12.1958г. Х. П. Н. продава на К. П. Н. наследствените си права от наследството на П. К. Н.. И двата договора са сключени с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Двата договора за продажба на наследствени права имат отношение към въпроса между кои лица и при какви дялове следва да се допусне делбата. Те са съставени през 1957 и 1958г., т.е. вероятно преди образуване на ТКЗС и не попадат в обхвата на чл. 90а ЗН. Поради това може да се приеме, че са от съществено значение за изхода на делото. Същевременно следва да се отбележи, че в приложеното по делото удостоверение за наследници на П. Н. не фигурира като наследник съпруга П. Н., която е сключила единия от двата договора. Не е налице обаче второто изискване на закона – страната да не е могла да се снабди с доказателствата по време на висящността на процеса. Молителката П. А. има качеството на ответник по иска. Тя не е взела становище по иска, не е сочила доказателства. Няма достоверни данни кога точно се е снабдила с двата договора, но е несъмнено, че при проявена добра грижа по водене на делото е можела да ги намери и да ги представи на съда своевременно. Освен това, по делото са налице данни, че между страните е образувано през 2001г. и производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, касаещо същите земеделски земи, по повод на което молителката, която е ищца в това производство, също е имала възможност да предприеме действия по издирване на документи относно собствеността на наследодателя. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. Въз основа на горното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и молбата за отмяна като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. К. А. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 69 от 24.04.2008г. на Б. районен съд по гр.д. № 450/2006г. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: