Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 06.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1010 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. Д. С. против решение № 144 от 30.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 273/2017 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения - на принципите по чл. 13, чл. 14 НПК, на изискванията по чл. 107 и чл. 339, ал. 2 НПК. Жалбоподателят подробно развива доводите, че съдът е следвало, но не е провел разпит на „анонимния свидетел”, чрез когото постъпила информация в полицейското управление за разпространение на наркотични вещества на 28.08.2015 г. в района на „Д. д.” в [населено място]; не е изискал разпечатка от мобилния оператор за проведени телефонни разговори; основавал се е на показанията на св. П. Н. П., който употребявал наркотици; неоснователно е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия; не е коментирал противоречията между гласни доказателствени средства; изградил е вътрешното си убеждение върху недостоверни свидетелски показания (на св. П. П. и св. Н. П.), които били голословни и неподкрепени от други доказателства; позовал се е на показанията на поемните лица, които били разпитани от първоинстанционния съд единствено, за да се създадат доказателства във вреда на подсъдимия С.; не е обсъдил задълбочено доводите и възраженията, които били наведени от защитника; наложеното наказание за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК било прекомерно тежко поради подценените обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия С.. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия за престъпленията по чл. 304а НК, по чл. 354в НК и частично по чл. 354а, ал. 1 НК - за това да е държал в [населено място] високорискови наркотични вещества с цел разпространение. Успоредно се претендира за изменение на решението и намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Ц.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 20 от 9.03.2017 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 1581/2016 г. подсъдимият С. Д. С. е признат за виновен в това, през периода м. септември 2014 г. - 28.08.2015 г. в [населено място], Пл. област и в [населено място], без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение, на обща стойност от 5182,48 лева (определена за нуждите на съдопроизводството), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на седем хиляди лева. Подсъдимият е признат за виновен и в това, през м. март 2015 г. да е засял и до 28.08.2015 г. да е оглеждал в [населено място], Пл. област, растения от рода на конопа, на обща стойност от 34590 лева в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 28.08.2015 г. в [населено място] да е предложил подкуп – парична сума от 220 лева на полицейски служители – С. Ю. Х. и П. Д. М., за да не извършат действия по служба, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК е наложено общо наказание по съвкупност - четири години лишаване от свобода и глоба от седем хиляди лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приложен е чл. 59 НК, на основание чл. 354а, ал. 6 НК и чл. 307а НК е отнет съответният предмет на престъпление. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 144 от 30.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 273/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Доводи с идентично съдържание са били представени пред въззивния съд, който обстойно ги е разгледал и в мотивите на решението им е дал подробен и законосъобразен отговор. Преимуществена част от тях са насочени да поставят под въпрос суверенната оценка на съда по същество за достоверността или недостоверността на гласните доказателствени източници – на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия С.. Те покриват оплаквания за необоснованост на фактическите положения, приети за установени по делото от Пловдивския апелативен съд, чийто акт се обжалва. В тази връзка се подновяват и доводите, че съдът е следвало да разпита „анонимния свидетел”, чрез когото е постъпила информация в полицейското управление и не е уважил искането за разпечатка на проведените разговори по мобилния телефон, за да се провери местонахождението към този момент на подсъдимия С.. Процесуалните аргументи не могат да бъдат възприети. Правото на страните да поискат събиране на доказателства не е абсолютно. Въззивният съд разполага с правомощието сам да преценява необходимостта от допълнително събиране на доказателства и не е длъжен да уважи всяко едно искане на страните. При надлежно направено искане има задължението да се произнесе и да го уважи, ако счете че то има отношение и ще допринесе за разкриване на обективната истина. Искането обаче съдът може и да отхвърли, при условие че изпълни процесуалното си задължение да изложи надлежни мотиви за отказа си. В рамките на въззивното производство (в жалбата и в съдебно заседание ) подсъдимият С. и неговият защитник не са настоявали за събиране на доказателства с цел изясняване на посочените обстоятелства и очевидно не са ги считали за наложителни. В откритото съдебно заседание жалбоподателят дори изрично е заявил, че няма доказателствени искания, затова и съдът не може да бъде упрекван в произволен отказ да събира доказателства, оправдаващи подсъдимия или смекчаващи отговорността му и по този начин да го е лишил от възможност ефективно да се защитава и да докаже невиновността си. Пловдивският апелативен съд също не е открил необходимост да установява обстоятелствата, свързани с източника на постъпилата информация в полицейската структура. Отделен е въпросът, че поначало тези обстоятелства не са от естество да повлияят върху съществените фактически изводи, направени от съда по същество за държане от подсъдимия на високорискови наркотични вещества и по време на придвижването му на 28.08.2015 г. с колело в района на „В. п.”, [населено място]. При това положение няма основание да се уважи и оплакването за допуснато нарушение по чл. 13 и по чл. 107 НПК. От аргументацията на решението ясно личи, че въззивният съд самостоятелно, аналитично е обсъдил всички доказателствени материали, в т.ч. и обясненията на подсъдимия С.. Констатирал е противоречия между гласните доказателствени средства и достатъчно изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Приел е обясненията на подсъдимия С. за частично опровергани от система на оценени като достоверни и убедителни други източници на доказателствена информация. При изграждане на фактическите си изводи относно авторството на подсъдимия се е основавал на показанията на св. П. П. и св. Н. П., които преценил, че се съчетават както помежду си, така и с показанията на св. А., намират подкрепа в показанията на поемните лица относно местата, на които са били държани наркотичните вещества в [населено място] и отглеждани растения от рода на конопа (марихуана), с писмените материали и веществените доказателства, поради което ги е оценил за достоверни. Изложените като цяло мотиви позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че по делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, предназначени да осигурят и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение в съответствие с принципното изискване по чл. 14 НПК. Доводите и в този аспект са неприемливи. Касационно основание в жалбата за нарушение на закона не съдържа конкретни съображения срещу правните изводи и произтича изцяло от оплакванията за необоснованост, която не може да доведе до отмяна на атакуваното решение. В пределите на фактическите положения, приети по делото за установени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на извършените деяния е законосъобразна. Съдът е констатирал всички признаци по съответния текст от НК в обективно и субективно отношение, мотивирайки в нужната степен и по този въпрос решението си. Не се оправдава наведеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието на подсъдимия за всяко от престъпленията, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, държи сметка за кръга от обстоятелства, признати по делото като смекчаващи отговорността на подсъдимия (сравнително млада възраст и частично самопризнание, допринесло за разкриване на обективната истина). Тяхната относителна роля е била адекватно отчетена, но и без да се пренебрегват силата и значението на отегчаващите обстоятелства с влияние при избора на наказание. Съвкупната санкция, определена за всяко престъпление поотделно, отговаря на неговата тежест, личността на дееца и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена и с изискванията на чл. 47, ал. 1 НК - данните за имотното състояние и доходите на подсъдимия С.. Няма очевидно разминаване, което да налага касационната намеса в посока на намаляване на наложеното наказание. При отсъствието на касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 30.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 273/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: