Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 871

гр. София, 26 ноември 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото „Еврогруп 99” ООД срещу решение № 11/11.02.2019 г., постановено по възз. търг. дело № 281/2018 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 291/27.07.2018 г. по търг. дело № 517/2016 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Марс-дом“ ООД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 08.06.2016 г. за покупко-продажба на 19 недвижими имота (16 апартамента, 2 студиа и 1 склад, подробно описани), находящи се в сграда с идентификатор 11538.502.174.1 по КК и КР на [населено място]; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-жалбоподател, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) при наличие на противоречиви констатации на две приети по делото съдебно-графологични експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите на втората са оспорени от едната от страните; 2) следва ли съдът, при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от експерти в хода на делото, да изложи аргументи, защо е кредитирал едно от тях и трябва ли да коментира останалите; 3) следва ли въззивният съд, при съблюдаване на принципите на служебното начало и за установяване на истината, да допусне събирането на релевантно и необходимо доказателство за установяване на основния спорен по делото въпрос (дали процесният предварителен договор е подписан от ответницата Е. М.), след като в първоинстанционното производство, така поисканото доказателство не е допуснато, поради извършено от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение; 4) достатъчно ли е за решаващия съд да кредитира заключение на тричленна съдебно-графологична експертиза, съдържаща противоположни констатации с приетата по делото еднолична почеркова експертиза, само поради обстоятелството, че е изготвена не от едно, а от три вещи лица, т.е. – следва ли броят на вещите лица, изготвили експертизата, да е определящ при преценката на нейната правилност и обоснованост; и 5) следва ли съдът да допусне поискана от страна по делото съдебно-графологична експертиза, в случай че приетата по делото експертиза е изследвала сравнителни образци, изготвени след образуване на съдебното производство, при изрично направено възражение от страната за недобросъвестност при полагане на подписите и очевиден опит да се прикрият характерни особености на подписа, което да обоснове различие с изследвания обект. По отношение на първите три въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с решение № 236/26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС; вторият въпрос – в противоречие с определение № 54/23.01.2015 г. по търг. д. № 4680/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 762/20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на I-во гр. отд. на ВКС; и третият въпрос – в противоречие с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Марс-дом“ ООД в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
По наведените основания за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното:
Основното спорно обстоятелство между страните по делото е относно автентичността на подписа за „продавач“ в процесния предварителен договор, посочен там като изходящ (положен) от управителя на ответното ООД – Е. М.. Както е прието и в мотивите към обжалваното въззивно решение, за разрешаването на спора относно автентичността на този подпис, в първоинстанционното производство по делото са изслушани две съдебно-графологични експертизи – първоначална еднолична, а след оспорването на заключението ѝ от страна на дружеството-ответник – тричленна такава, чието заключение е оспорено от страна на дружеството-ищец. И двете заключения са категорични, но противоречащи си и взаимно изключващи се – според първото заключение, оспореният подпис е положен от М., а според второто – не е положен от нея, а е имитиран. Свидетелските показания относно това основно спорно обстоятелство по делото, също са противоречиви – двама от свидетелите сочат в показанията си, че са очевидци на полагането на подписа от Е. М., което станало в ресторант „Кактус“ в [населено място], а третият свидетел дава показания, че на датата на сключването на процесния предварителен договор, той и М. били в [населено място] и [населено място].
За да достигне до решаващия си извод по делото, че оспореният подпис не е положен от управителя на ответното дружество, респ. – че процесният предварителен договор не е сключен в изискуемата се от закона писмена форма, въззивният съд подробно е обсъдил поотделно и в съвкупност, и двете експертни заключения, показанията на тримата свидетели, включително противоречията между тези доказателства, както и релевантните писмени доказателства и твърдения на страните по делото, като е изложил и подробни съображения, защо не кредитира заключението на едноличната експертиза и показанията на двамата свидетели, сочещи, че са очевидци на полагането на подписа.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по втория процесуалноправен въпрос, формулиран от страна на касатора, тъй като този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в съответствие с трайно установената практика на ВКС, израз на която са и посочените от жалбоподателя във връзка с този въпрос, три решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК; респ. – не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От гореизложеното е видно и че въззивният съд е кредитирал заключението на тричленната съдебно-графологична експертиза по делото, не единствено поради обстоятелството, че тя е извършена от три вещи лица (а не от едно), респ. – за преценката му не е бил определящ броят на вещите лица, поради което четвъртият процесуалноправен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на правния спор по делото, т.е. – този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС); същият не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
От друга страна, по делото е установено и следното: При оспорването пред първата инстанция на съответното експертно заключение, всяка от насрещните страни по делото, на първо място е имала възражения относно годността на сравнителния материал, използван при извършването на съответната експертиза. При оспорването на заключението на тричленната експертиза, дружеството-ищец (сега касатор) е поискало изслушването на повторна тричленна експертиза по същите задачи, което доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд с мотиви, че пред тази инстанция са били изчерпани законовите възможности за установяване на обстоятелствата, залегнали в това искане. Във въззивната жалба на дружеството-ищец са изложени съображения, че с този отказ първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като са преповторени и съображенията за оспорването на заключението на тричленната експертиза, и отново е направено искане за допускане на нова повторна съдебно-графологична експертиза. С определението си по чл. 267 от ГПК въззивният съд също е оставил без уважение това доказателствено искане с мотиви, че делото е попълнено с необходимите за разрешаването на спора доказателства; към тези мотиви апелативният съд е препратил и в откритото съдебно заседание, когато е постановил нов отказ за събиране на това доказателство.
При тези обстоятелства по делото, останалите три процесуалноправни въпроса, формулирани от касатора, са от значение за изхода на правния спор по делото и са обуславящи правните изводи на апелативния съд в обжалваното въззивно решение, като настоящият съдебен състав намира (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), че тези три въпроса следва да бъдат уточнени, обобщени и обединени в един процесуалноправен въпрос, а именно: следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза.
Този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката (включително задължителната) на ВКС, а именно: В посоченото от касатора, решение № 236/26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието следното: „При наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл. 161, изр. 2 от ГПК (отм). Същият извод може да се направи и от чл. 203, изр. 2 от действащия ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Това важи с още по-голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. В този случай съдът е задължен да уважи искането и съобразно правилото на чл. 157, ал. 2, изр. 2 от ГПК (отм), който определя и как да се формира тройната експертиза. Постановяване на решение без изясняване коя от констатациите и изводите е вярна има за последица нарушаване правото на защита на страната и необоснованост на решението“. Подобно разрешение – при констатирано противоречие между експертни заключения по делото – е възприето и в следните решения на ВКС: решение № 220/07.10.2013 г. по гр. д. № 1428/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 165/17.05.2010 г. по гр. д. № 4719/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 172/04.07.2019 г. по гр. д. № 3960/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
В същия смисъл са и задължителните указания, дадени с посочената от касатора, т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма“. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и следното: „Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт“.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос: следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 3 976.27 лв., както и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 11/11.02.2019 г., постановено по възз. търг. дело № 281/2018 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Еврогруп 99” ООД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 3 976.27 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: