3 Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. София, 20.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1222 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. А., с изложение на основанията за касационно разглеждане на делото подписано от адв. М. С., против въззивното решение без номер от 25 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1150 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е оставено в сила решение без номер от 13 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 8331 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г. К. контрол е допуснат с определение № 825 от 14 юни 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса в случай на прекратяване на договор за възлагане на управление от страна на едноличния собственик на капитала по предвидено в договора основание и обвързване на прекратяването по посоченото основание със заплащане на неустойка от страна на управителя, следва ли при спор за заплащане на неустойката дружеството да докаже осъществяването на основанието за прекратяване на договора. Касаторът сочи, че при вземане на решения, които са от компетентността само на общото събрание, никоя друга институция или орган не може да прави преценка има ли влошаване на икономическото състояние на дружеството в резултат на действията или бездействията на управителя или не. Ответникът Д. С. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. К., по поставения правен въпрос сочи, че не е доказано влошаването на икономическото състояние на касатора, дали е извършвана такава оценка от компетентния орган и че влошаването е в резултат на действието или бездействието на ответника. В атакуваното решение по поставения правен въпрос въззивният съд приема, че правото на неустойка (компенсаторна по своя характер) по чл. 46 от договора възниква при наличие на предпоставките по чл. 43, б. “в” от договора; в тежест на дружеството, твърдящо наличие на посоченото право, е да го установи при условията на пълно и главно доказване, а такова не е проведено – липсват доказателства за влошаване на икономическото състояние на дружеството, което да е резултат от действия или бездействия на ответника; липсата на елемент от фактическия състав изключва възникването на твърдяното право, поради което искът за неустойка е неоснователен. В отговор на поставения въпрос касационния съд приема следното: При договорена неустойка в размер на три месечни възнаграждения в случай, че се влоши икономическото състояние на дружеството в следствие на действие или бездействие на управителя, следва да се приеме, че страните са уговорили санкционна неустойка, а не компенсаторна. Именно характерът на уговорената неустойка сочи, че тя може да бъде искана само в случай, че предвидените основания за прекратяване на договора са осъществени. Акцесорният характер на неустойката е основание за правилото, че кредиторът не може да търси неустойката, преди да настъпи изискуемостта на главното задължение – длъжникът по главното задължение трябва да не е изпълнил. Кредиторът трябва да докаже само неизпълнението, без да е необходимо да доказва, че е претърпял вреди, нито размерът на вредите, които е претърпял от неизпълнението на договора, тъй като страните по силата на сключения договор предварително доброволно са определили размера на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си. По общото правило – чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните носи доказателствената тежест относно фактите, на които основава своите искания или възражения.. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск за заплащане на неустойка по договор и мораторна лихва от датата на прекратяване на договора до предявяването на иска. Не се спори, че по силата на Заповед № ДВ-219/14.11.2001 г. на председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси ответникът е избран за управител на касатора. По силата на сключен договор между страните по спора, чл. 43, принципалът има право да прекрати едностранно договора без предизвестие и по вина на управителя при влошаване икономическото състояние на дружеството в резултат на действията или бездействието на управителя (б. “в” на чл. 43). Страните в чл. 46 от договора още са уговорили, че в случай на прекратяване на договора по реда на чл. 43, управителят дължи неустойка в размер на три месечни възнаграждения по този договор. С протокол № ДВ-44/18.07.2003 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, в качеството му на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на касатора, ответникът Д. К. е освободен като управител и договорът за възлагане на управление е прекратен на основание чл. 43, б. “в” от договора. Доказване от страна на ищеца за наличието на основанието по чл. 43, б. “в” от договора, не е провеждано. Ищецът се е задоволил да твърди, че никоя друга институция или орган освен принципалът не може да прави преценка има ли “влошаване икономическото състояние на дружеството в резултат на действията, респ. бездействията на управителя” или не, поради което отхвърлянето на иска за заплащане на неустойка по чл. 46 от договора за управление, било неоснователно и необосновано. Ищецът обаче при претенцията за заплащане на договорната неустойка е следвало да установи преди всичко настъпилата изискуемост на главното вземане, което не е сторено. Атакуваното решение е правилно като краен резултат. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 25 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1150 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: