Р Е Ш Е Н И Е N 277 София , 09.10.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември........................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря..Р. И..........…........................................................ в присъствието на прокурора ......…............................................................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА......................................... гр.дело N 1579/2011 година. Производство по чл.290 ГПК. Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – селище „Качулка”, [населено място], [община], чрез адв. Т. Ч. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение № 177 от 29.09.2011 година по гр.д. N 321/2011 година на Сливенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено изцяло решение № 447 от 31.05.11 г. по гр.д. № 6765/10 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, като е признато за незаконно уволнението на Ш. Х. И. от [населено място], [община], отменена е заповед № 30/05.10.2010 г. на директора на дома, с която тя е дисциплинарно уволнена, служителката е възстановена на длъжността „хигиенист”, а работодателят е осъден да заплати сумата 1560 лева, съставляваща обезщетение за незаконното уволнение – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Ш. Х. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-С., в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 650 от 09.05.2012 г. по материалноправен въпрос, който се отнася до приложението на императивната разпоредба на чл.195 КТ и по точно до това дали ако работодателят е издал две заповеди – за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, които взаимно се допълват, и в които се съдържа препращане и към други документи, може да се приеме, че е изпълнено изискването на закона за мотивиране на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение. Намерено е, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, който текст, макар да не е изрично посочен от касатора, е застъпен в обстоятелствената част на жалбата му. Той се е позовал на практика на ВКС по повдигнатия въпрос, която е различна от възприетата във въззивното решение. Приложеното съдебно решение № 1506/10.12.99 г. по гр.д. на ВКС, III г.о. илюстрира трайната му практика, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да съдържа реквизитите по чл.195, ал.1 КТ, но това изискване не е самоцелно. От една страна то гарантира правото на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга - дава възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на реквизитите на чл.195, ал.1 КТ, които при съблюдаване на някои изисквания могат да се съдържат чрез препращане и в друг акт. Това е наложило да се допусне касационно обжалване на това основание. Приетото в посоченото решение е преутвърдено и понастоящем в множество актове на Върховния касационен съд, които формират задължителна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК – така решения по чл.290 ГПК № 849 от 12.02011 г. на ІV г.о.; № 266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ІІІ г.о.; № 432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на ІV г.о.; № 287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ІV г.о. и др. В тях е посочено, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл.195, ал.1 КТ могат да се съдържат в един акт – обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед. По съществото на спора: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, е незаконно. Приел е също така, че едно от посочените основания за уволнение – чл.190, ал.1, т.3 КТ не е осъществено, тъй като дисциплинарното нарушение е само едно. Не е изяснено дали писмените обяснения, макар и адресирани до работодателя, са стигнали до него и дали са дадени в рамките на дисциплинарното производство за уволнение. Накрая липсвала индивидуализация на нарушението по смисъла на чл.195, ал.1 КТ, както и убедителни доказателства за неговото извършване. Решението е неправилно. Няма пречка дисциплинарното уволнение де се извърши с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – да сочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Няма пречка мотивите да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Когато в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени няколко основания за дисциплинарно уволнение – в случая чл.190, ал.1, т.3 и т.7 КТ във вр. чл.187, т.10 КТ, съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях. При несъответствие между посоченото от работодателя основание за уволнението и дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение е текстовата /обстоятелствената/ част на акта. Такова несъответствие няма за последица незаконността на уволнението, защото съдът е този, който ще квалифицира нарушението и ще го подведе под съответната правна норма. Писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти. При липса на данни за друга процедура за търсене на отговорност /наказателна, административнонаказателна или имуществена/, които да създават съмнения относно характера на производството, в което са дадени обясненията, следва да се счита, че те са дадени по повод висящо дисциплинарно производство. Законът не урежда специална дисциплинарна процедура за даване на обяснения /р. № 209/2.05.2012 г. по гр.д. № 768/2011 г. на ІV г.о; № 225/05.04.2012 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ІІІ г.о. и др./. Доказателствената тежест е на работодателя, а събраните доказателства се преценяват по правилата на ГПК. В случая съдът не е има основание да приеме, че работничката е поставена в положение на изненада спрямо нарушението, за което е наказана. Тя е дала писмено обяснение на 8.10.2010 г., което предхожда крайният акт на уволнението – заповедта от 8.11.2010 г. В него е изложила становище по вменената й дисциплинарна простъпка, а именно „За физическо насилие на публично място /пред болница Царица Й./ с потребителката Роза С., въпреки не добро здравословно състояние на потребителя, на 29.09.2010 г., както е видно от докладна записка на А. С. – Ръководител сектор „Медицинско обслужване” в Д. – Селище „Качулка” – С.”. Докладната записка е приложена по делото и не е оспорена от ищцата. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ и е доказано по основание от разпита на свидетелите А. Х. и А. С. – пряк ръководител на ищцата и автор на докладната записка. Макар двамата свидетели да не са присъствали лично на инцидента с нанесения побой на пациентката Роза С., те лично са се занимавали и проучили случая въз основа на обаждане на очевидката д-р Хаварян и шофьора от болницата У.. Тези свидетелски показания не са опровергани от други доказателства, каквито изобщо не са ангажирани от ищцата в сроковете по ГПК, поради което трябва да се преценяват с оглед на другите данни по делото. Поради това следва да се приеме, че искът е доказан по своето основание и действително наказаната И. е упражнила физическо насилие върху пациентка от Дома за възрастни хора с умствена изостаналост, което съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, т.10 КТ. Това е така по силата на т.11, 12 и 13 от длъжностната й характеристика, които вменяват в задълженията на работещите като „хигиенист” да участват в непосредственото обгрижване на потребителите, съобразно дневната програма, отговорност за тяхното присъствие, сигурност и безопасност, както и да пазят тяхното достойнство. Наложеното наказание е съразмерно по тежест с дисциплинарното нарушение. В тази насока съдът съобразява всички данни по делото от обективен и субективен характер – че физическото насилие е осъществено спрямо болно лице с умствена изостаналост, че свидетелите установяват повторяемост на инцидентите, че ищцата не признава нарушението и не се разкайва за него. Обществено недопустимо е лице с подобна характеристика да бъде възстановено на работа и да му се поверят грижи за болни, които се нуждаят от особена подкрепа и разбиране. Изложеното налага да се отмени въззивното решение поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и да се постанови друго по съществото на спора съобразно отговора на поставените въпроси и мотивите на настоящото решение. На касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред районния и окръжен съд, за които е направил надлежно искане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 и 2 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 177 от 29.09.2011 година по гр.д. N 321/2011 година на Сливенския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Ш. Х. И. от [населено място], [община], против Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – селище „Качулка”, [населено място], [община], за признаване незаконност на дисциплинарно уволнение и отмяна на заповеди № 30/05.10.2010 г. и № 16/08.11.2010 г. на директора на дома, с които то е извършено на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ във вр. с чл.187, т.10 КТ, за възстановяване на работа на длъжността „хигиенист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и разноските по делото. ОСЪЖДА Ш. Х. И. от [населено място], [община], ДА ЗАПЛАТИ на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – селище „Качулка”, [населено място], [община], разноски за всички инстанции в размер на 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.