Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

С., 17.05. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 11 май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1211/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 172 от 11.02.2011 год. по касационна жалба на В. Д. Т. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.04.2010 год. по гр. дело № 1734/2010 год., с което е потвърдено решение от 17.08.2009 год. по гр. дело № 17180/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България по чл. 2, т. 2 З. за заплащане на сумата 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК по следствено дело № 320/2005 год., което е било прекратено, заедно със законна лихва от 30.03.2007 год. до изплащане на задължението.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправния въпрос - може ли акционерно дружество с държавно имущество да бъде „ощетено юридическо лице” от престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1, пред.3, алт. 2 НК и зависи ли стабилитета на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчването му на ощетеното юридическото лице като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, необсъждане на релевантни за спора доказателства и необоснованост на решението. Излагат се съображения, че акционерното дружество е частноправен субект, което не може да бъде „ощетено юридическо лице” по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК от престъпление по чл. 282 НК предвид непосредствения обект на защита на престъпленията по служба - обществените отношения свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и неговите органи, затова постановлението за прекратяване на наказателното производството не е било необходимо да се съобщава на акционерното дружество, чийто изпълнителен директор е бил ищеца и според т. 4 на ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС то е „влязло в сила”, като предпоставка за възникване на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
Прокуратурата на Република България заема становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
М. въпрос е поставен с оглед решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска. Прието е, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, според указанията дадени в т. 4 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, който може да се обжалва пред съд от лицата по чл. 243, ал. 3 НПК - обвиняемия, пострадалия или негови наследници, или ощетеното юридическо лице, на които постановлението за прекратяване се съобщава. При съобразяване на посочената разпоредба е прието, че основанието за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 З. не може да възникне, ако не е изчерпана възможността за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прието е, че престъплението по чл. 282, ал. 2 НК, в което е бил обвинен ищеца е резултатно и включва в състава си настъпили значителни вредни последици, в случая по обвинението за такива са посочени вреди в размер на 66202,52 лв., настъпили спрямо [фирма] - клон Т., чиито директор е бил ищецът, затова в рамките на посоченото обвинение, [фирма] има качеството на ощетено юридически лице по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК, на което постановлението за прекратяване е следвало да се съобщи. Постановлението е било връчено само на ищеца и не се доказва да е било връчено на [фирма]. Това дало основание на съда да приеме, че след като не е изчерпана възможността за неговото обжалване, не е завършен и фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 З. за отговорност на държавата за вреди от незаконни актове на правозащитните органи и да отхвърли иска като неоснователен.
От значение за изхода на делото се явява отговора на материалноправния въпрос за стабилитета на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, поставен в зависимост от разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, сочеща лицата с право да го обжалват в седемдневен срок пред съда.
Въпросът, дали акционерното дружество с държавно имущество има качеството на „ощетено юридическо лице” с оглед субекта и обекта на престъплението по служба, в което ищецът е бил обвинен, има наказателноправно измерение и не е в пряка зависимост с предмета на настоящето дело. Ако длъжностното лице, обвинено в престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, е от сферата на стопанския административен апарат с ръководна функция, потенциално от деянието могат да настъпят значителни вредни последици за юридическото лице и то да придобие качество на „ощетеното юридическо лице” с право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда.
В настоящия случай, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца и по отношение на него, предвид изложеното, фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е завършен.
Като е приел обратното и е отхвърлил иска, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Решението е неправилно и поради това, че с оглед приетото, като основание да отхвърли иска, съдът не е следвало да пристъпи към постановяване на решение, без да даде възможност постановлението да бъде съобщено на ощетеното юридическо лице с право на обжалване, чрез спиране на производството по чл. 229, ал. 1 ГПК, тъй като с отхвърлянето на иска се формира сила на присъдено нещо в пределите, спорно материално право и страни по делото, а разрешения спор е непререшим.
Поради неправилност, решението следва да бъде отменено и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, спора следва да се разгледа по същество, като се постанови ново решение, с което иска следва да се уважи.
По делото са изслушани свидетелите И. и П. с преки впечатления за състоянието на ищеца след повдигане на обвинението за превишаване на служебни права. Разпитани, свидетелите са установили безпротиворечиво, заедно и поотделно, че след повдигнатото обвинение за извършено тежко престъпление, ищецът се затворил в себе си, косата му побеляла, започнал да вдига кръвно налягане, лежал в болница, приятелите и познатите се отдръпнали от него и семейството му, трудно му било да се реализира професионално въпреки, че бил добър специалист, тъй като фирмите изчаквали да видят как ще приключи процеса и едва през 2007 год. намерил постоянна работа. Наказателното преследване е продължило година и девет месеца - от юни 2005 год. до март 2007 год., период през който ищецът е търпял социални и професионални ограничения, негативни изживявания отразили се и върху здравословното му състояние. За възмездяване на понесените морални вреди, по справедливост, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв. със законна лихва от 30.03.2007 год. до изплащане на задължението.
Предвид изложеното решението в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 5000 лв. ще следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което иска се уважи. Решението в останалата част за отхвърляне на иска до пълния предявен размер 10 000 лв. следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 З., ответникът ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски за производството съразмерно с уважената част от иска в размер на 27 лв. внесени държавни такси.
По делото ищецът е ползвал адвокатска защита пред първоинстанционния и въззивен съд и пред касационната инстанция по договор за правна помощ с адвокат И. В. и адвокат В. В. сключени при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Направено е искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. Ищецът има право на разноски за един адвокат, които съдът определя по реда на чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за трите съдебни инстанции в размер на 1300 лв. От тези разноски ответникът ще следва да заплати 650 лв. съразмерно с уважената част от иск, или ответникът ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски общо в размер на 677 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение от 30.04.2010 год. по гр. дело № 1734/2010 год. на Софийски градски съд в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е отхвърлен за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. Т. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК по ДП № 320/2005 год. по описа на С., наказателното производство по което е прекратено с постановление от 30.03.2007 г. на прокурор при СГП в размер на 5000 лв. със законна лихва, считано от 30.03.2007 год. до изплащане на задължението и да заплати съдебни разноски в размер на 677 лв. съразмерно с уважената част на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 10 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ