Р Е Ш Е Н И Е № 176 Гр. София, 19.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1101 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Г. В. срещу решение № 316/ 02.12.2010 г. по внохд № 239/10 г. на В. апелативен съд. Релевирани са нарушения по трите касационни основания на чл.348 ал.1 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение намери за установено следното: С присъда № 105/ 18.06.2010 г. по нохд № 50/10 г. Г. окръжен съд признал подсъдимия К. Г. В. за виновен в това, че на 05.06.2009 г., при управление на л.а. “Шкода Фабия” нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и ал.2 изр. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С. и следна телесна повреда на С. В. Дулумакис и на основание чл.343 ал.3 б.Б вр. ал.1 б.В и чл. 55 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. Осъдил го да заплати на Ц. С., Д. С. и Н. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 60 хиляди лева. С атакуваното решение В. апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права на по шест месеца. Потвърдил присъдата в останалата й част. По оплакването за допуснати процесуални нарушения. В. апелативен съд не е допуснал претендираните нарушения при анализа на доказателствените материали. Фактическата обстановка е установена при спазване на изискването за пълнота, обективност и всестранност на изследването им. Всички факти са изяснени след анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдържанието на протокола за оглед и заключенията на експертизите. Върховният касационен съд не споделя оплакването за предубеденост и заинтересованост на вещите лица, изготвили основната и допълнителната автотехнически експертизи и се солидаризира изцяло със съображенията, изложени от двете инстанции в съдебните определения, с които са отхвърлени искания на защитата за назначаване на други експерти. Изслушаната пред В. апелативен съд допълнителна експертиза е отговорила на въпросите, зададени от подсъдимия и е направила всички изчисления при величина на време за реакция от 1.2 сек. Въззивният съд се е съобразил със заключението на тази експертиза и е приел за установени онези отстоянията между автомобилите Рено и Шкода от една страна и Шкода и Ф. от друга, които математически следват от по-дългото време за реакция и са най-благоприятни за подсъдимия. Оплакването за наличие на многобройни и съществени противоречия в заключенията на основната и допълнителната експертиза, които съдът не бил обсъдил, не почива на данните по делото, поради което е неоснователно. Съществените за правилното решаване на делото факти, които съдът е възприел, като цяло са идентични на твърдяните от подсъдимия. Обстоятелствата, свързани с характеристиките на пътното платно, посоката на движение на л.а.”Шкода” и “Рено”, скоростта на движение на подсъдимия, местоположението на л.а. “Ф.”, на другите няколко автомобила, участници в предходното ПТП и на пътниците им, наличието на автомобил на КАТ, както и навлизането на л.а. “Рено” в лентата за движение на подс.В. са безспорно установени и не се различават съществено от неговите обяснения. Лишено от фактическо основание е възражението, че съдът не е кредитирал показанията на св. С.. Съобщеният от него факт, че л.а. “Рено” е навлязъл в лентата за движение на подсъдимия и в същия момент последният е отклонил автомобила си надясно е възприет от съда/л.4 от мотивите/. Безспорни са и доказателствата за наличието на четири автомобила и много хора, включително деца, извън платното за движение, но в близост до него, поради което не е ясно за каква превратност и тенденциозност при техния анализ претендира защитата. Касаторът претендира, че съдът неправилно е изяснил механизма на произшествието, тъй като е отхвърлил твърдението му, че освен предприетата маневра по отклоняване на автомобила надясно е употребил и спирачки. Въззивният съд е обсъдил подробно възражението и правилно го е отхвърлил като опровергано от обективните данни в протокола за оглед, както и от заключението на експертите, базиращо се на техническите характеристики на автомобила и законите на физиката. Задействането на спирачния механизъм не само би довело до значително намаляване на скоростта, но и би попречило на подсъдимия да осъществи маневрите /първо надясно, а след това наляво/ поради блокиране на колелетата на автомобила. А тези маневри той със сигурност е извършил, видно както от неговите обяснения, така и от показанията на свидетелите. Предвид на тези съображения Върховният касационен съд приема, че атакуваното решение не страда от процесуална незаконосъобразност и липсва основание за неговата отмяна. По оплакването за нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция правилно е приложила закона, като е възприела правната квалификация на деянието по чл.343 ал.3 б.Б вр. ал.1 б.В от НК. Подсъдимият е допуснал нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 изр. 2 от ЗДП, задължаващо го да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Установените по делото факти сочат, че В. не е предприел действия по намаляване или спиране на л.а.”Шкода” при възникналата опасност за движението- навлизането на л.а. “Рено” на един метър в неговата лента за движение. Той не е задействал спирачната система на автомобила, а за да избегне опасността е изменил посоката си на движение. Като последица от извършените маневри се е стигнало до загуба на устойчивостта на превозното средство, удар с л.а. Ф.”, ротационно завъртане на Шкодата, удар върху пострадалия С. и реализиране на съставомерните последици. Подсъдимият действително е бил изненадан от навлизането на л.а.”Рено” в неговата лента за движение и отнетото му предимство. Нещо повече, това навлизане попада в опасната му зона за спиране при установената скорост на движение от 87 км.ч. Принципно въззивният съд е прав, че поначало всяко кръстовище, като място на пресичане, разделяне или събиране на два или повече пътя на едно ниво /&1 т.15 от ДР на ППЗДП/ създава предпоставки за конфликтни ситуации и изисква от водачите да МПС да намалят скоростта, за да могат да реагират адекватно при възникване на опасност. Съдът обаче не е приел, че катастрофата е настъпила в резултат на несъобразена скорост, а на закъснялата реакция на подсъдимия при възникване на опасността- извод, с който ВКС не се съгласява. Опасността за подсъдимия е възниквала не както е приел В. апелативен съд- от момента, когато Р. е започнало да се престроява в лентата си за завиване наляво, защото към този момент той е имал пълното основание да очаква, че Р. ще спре и ще му осигури предимство. Този автомобил е станал опасност за движението секунди след това- в момента, когато е пресякъл разделителната линия и е навлязъл на 1 м. в лентата за насрещно движение, а доказателствата сочат, че в същия момент В. е реагирал, отклонявайки своя автомобил. Ако подсъдимият бе изпълнил изискването по чл.20 ал.2 изр.2 ЗДП и въпреки това бе настъпил удар между двата автомобила, би имало поле за разсъждения била ли е съобразена скоростта му с конкретната пътна обстановка или е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и той не следва да носи отговорност. Съдебната практика обаче трайно приема, че във всички случаи на възникване на опасност, водачът е длъжен да реагира с намаляване на скоростта- плавно, когато опасността попада извън опасната зона и рязко и екстремно, ако тя е внезапна и в опасната зона за спиране. Отклоняването на автомобила наляво или надясно с цел избягване на опасността, т.нар. “спасителна маневра” е действие, което не е регламентирано в ЗДП и което деецът предприема на свой риск, когато препятствието попада в опасната му зона за спиране. Тя е правомерна само, ако се извършва при условията на чл.13 ал.1 от НК и е довела до увреждане имущество, а не на живота и здравето на хората /ТР № 106/83 г. ОСНК/. В случая съставомерните последици от предприетите маневри от подс. В. /дори и ако те покриват признаците на крайната необходимост/ са причиняване на смърт и телесни увреждания на лица, които не са създали опасността, поради което той следва да носи наказателна отговорност за деянието. Неговата отговорност не отпада, независимо от същественото съпричиняване на съставомерния резултат от страна на водача на л.а. “Рено”, както е посочила и въззивната инстанция. Инкриминираните нарушения по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДП не са в причинна връзка с резултата и за тях е следвало В. да бъде оправдан. Допуснатото нарушение не е съществено, защото не води до несъставомерност на извършеното. Искането за оправдаване на касатора поради липса на виновно поведение е неоснователно. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316/ 02.12.2010 г. на В. апелативен съд, постановено по внохд № 239/10 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: