О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №72 гр.София, 10.03.2014 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 2996/2013 година Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1, чл.288 и чл.121 ГПК. С определение № 207 от 15.07.2013 год. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС по въпроса: подлежи ли на касационно обжалване определение на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд относно подсъдността на спора /чл.121 ГПК/ и актуални ли са в тази им част постановките на т.5 от тълкувателно решение № 1/2001 год. от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. С т.9 на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на О. на ВКС на въпроса беше отговорено положително, поради което настоящото производство следва да бъде възобновено. Производството е образувано по частни касационни жалби на С. Г. М. от [населено място], М. болница за активно лечение /Военноморска болница/ към ВМА, [населено място] и С. М. П. от [населено място], срещу определение № 45 от 25.01.2013 год. по ч.гр.дело № 22/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3054 от 29.10.2012 год. по гр.дело № 1808/2011 год. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийския градски съд. В изложението към частната жалба на С. Г. М. се сочи, че е налице противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.116 ГПК по следните въпроси: а/ до кой момент ищецът може да прави избор за местна подсъдност и б/ може ли ищецът да прави възражение за местна неподсъдност, а така също и противоречиво решаван от съдилищата въпрос по приложение на чл.119, ал.3 ГПК с позоваване на определение № 705 от 22.05.2009 год. по ч.гр.дело № 2659/2008 год. на Софийския градски съд и определение № 148 от 12.05.2009 год. по в.ч.гр.дело № 263/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. В изложението към частната жалба на МБАЛ-В. към ВМА/Военноморска болница/ се поддържа, че определението на въззивния съд противоречи на решение № 386 от 31.10.2011 год. по гр.дело № 1309/2010 год. на ВКС, ІV г.о. и определение № 459 от 20.06.2009 год. по т.дело № 75/2012 год. на ВКС, ІІ т.о. по приложението на чл.116 ГПК. Формулиран е и следния процесуалноправен въпрос: валидно упражненото с исковата молба право на избор на местна подсъдност по чл.116 ГПК, преклудира ли това право на ищеца занапред в процеса или същият може да отправя нови искания пред съда за определяне (изменение) на местната подсъдност в случаите, когато ответниците са повече от един и са с постоянен адрес /седалище в различни съдебни райони? В изложението към частната жалба на С. М. П. са формулирани процесуалноправни въпроси, като се твърди, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 446 от 16.01.2012 год. по гр.дело № 1080/2010 год. на ВКС, І г.о. и определение № 638/12.07.2012 год. по ч.т.дело № 384/2012 год. на ВКС, ІІ т.о. Първият въпрос гласи: от кой момент правото на избор на местно компетентен съд по чл.116 ГПК се счита валидно упражнено – от момента на депозиране на исковата молба в съда или от момента на изправяне на нередовностите й, в случаите когато ответниците са повече от един и са с постоянен адрес и/или седалище в различни съдебни райони? Вторият въпрос е: допустимо ли е възражението за местна неподсъдност на спора по чл.119, ал.3 ГПК да се релевира от ищеца? Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: Пред Варненския окръжен съд са предявени на 16.09.2011 год. обективно и субективно съединени искове от Д. М. Я. и М. А. Я. по чл.45 и чл.49 ЗЗД срещу четирима ответници – две физически лица и две лечебни заведения, всички с постоянен адрес или седалище в [населено място], за солидарното им осъждане да заплатят обезщетения за претърпяни от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж. Д. Я.. С отговора на исковата молба М. болница за активно лечение-В. към ВМА/Военноморска болница/ е възразила, че искът срещу нея е недопустим, тъй като не е самостоятелно юридическо лице, а съгласно чл.3, ал.3, т.2, б.”б” от Правилника за устройството и дейността на В. академия е структура на последната, която е юридическо лице на бюджетна издръжка. В съдебното заседание на 31.05.2012 год. по гр.дело № 1808/2011 год. Варненският окръжен съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят петитума на исковете и субективното им съединяване /с оглед твърдението им за липса на солидарна отговорност/, както и в дадения им срок да посочат и други съображения за поддържаното от тях твърдение за наличие на пасивна легитимация на ответника Военноморска болница-В.. С молба от 11.06.2012 год. ищците са уточнили исковете срещу четиримата ответници. С определение от 24.07.2012 год. окръжният съд отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят петитума, да посочат целия размер на установителната част от претенцията и каква част от нея претендират за осъждане, както и да формулират петитум. С молба от 19.09.2012 год. ищците са направили ново уточнение на исковата молба, като са заявили, че претенциите им са предявени солидарно срещу четиримата ответници. Делото е било насрочено за 15.11.2012 год. На 25.10.2012 год. е постъпила молба от ищците, с която отново са уточнили петитума на исковата молба както по отношение на солидарното осъждане, така и по отношение на ответниците. Заявили са, че искът по т.2 следва да се счита предявен срещу ВМА със седалище [населено място], като на основание чл.116 ГПК са поискали делото да бъде препратено за разглеждане от Софийския градски съд. С определение № 3054 от 29.10.2012 год. Варненският окръжен съд конституирал в качеството на ответник В. академия-С. и прекратил производството за солидарно осъждане срещу Военна болница-В., а като е приел, че съгласно чл.116 ГПК ищците разполагат с възможността да изберат съд в един от различните съдебни райони, в които са постоянният адрес, респ. седалището на четиримата ответници, прекратил производството по делото и изпратил исковата молба с приложенията към нея на Софийския градски съд. Варненският апелативен съд е потвърдил определението, като е приел, че до подаване на молбата на ищците от 25.10.2012 год. исковата молба е била нередовна поради неуточнена правосубективност на първоначално посочения ответник Военна болница-В. и по отношение на петитума, като едва с определението от 29.10.2012 год. окръжният съд е приел, че исковете са за солидарно осъждане на четиримата ответници. Приел е, че именно от момента на тези две уточнения, правото на иск е било упражнено валидно и това е първият възможен момент, от който е възникнало и е могло да бъде упражнено правото на избор на местна подсъдност по чл.116 ГПК съобразно седалището на единия от ответниците, който до този момент не е бил надлежно посочен като страна в процеса. Посочено е, че не се касае за изменение във фактическите обстоятелства по чл.120 ГПК, а за неправосубектност на ответник. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, за да се отговори на въпроса: от кой момент следва да се счита валидно упражнено правото на ищеца да избере местно компетентен съд съгласно чл.116 ГПК – от момента на депозиране на исковата молба в съда или от момента на отстраняване на нередовностите й, в случаите когато ответниците са повече от един и са с постоянен адрес и/или седалище в различни съдебни райони, а един от ответниците, посочен в исковата молба е неправосубектен и вместо него по делото е бил конституиран надлежен ответник. По така поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното: Изборната местна подсъдност по чл.116 ГПК е приложима както в хипотезата на общата местна подсъдност, така и в хипотезите на особените местни подсъдности, а освен това е възможно и да бъде съчетана, т.е. да намери приложение наред с някоя от останалите изборни местни подсъдности. Така, ако предмет на делото е иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, предявен срещу двама или повече ответници, които са с постоянен адрес и/или седалище в различни съдебни райони, ищецът може да избере пред кой от различните съдилища да предяви иска /чл.116 ГПК/ или пък да го предяви пред съда по местоизвършването на деянието /чл.115 ГПК/. Съгласно чл.127, ал.1, т.1 ГПК ищецът следва да упражни правото си на избор на местна подсъдност с предявяване на иска, т.е. към момента на подаване на исковата молба. Съгласно чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК, редовна е исковата молба, която отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, а съгласно чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Процесуалният закон не свързва надлежното упражняване на правото на иск с момента на избор на местно компетентния съд, тъй като след отстраняване нередовностите на исковата молба, искът се счита предявен от датата на подаването й в съда. Ако недостатъкът на исковата молба засяга самото предявяване на иска /той е предявен от или срещу страна без процесуална правоспособност или дееспособност/ и не бъде отстранен, делото трябва да бъде прекратено. Порокът би могъл да бъде отстранен и по реда на обжалването, а при влязло в сила решение – по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Липсата на процесуална правоспособност или дееспособност на страната не означава липса на страна. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че когато след завеждане на делото, вместо един от ответниците, който е неперсонифицирано учреждение, бъде конституирано висшестоящото учреждение със самостоятелна бюджетна сметка, чието седалище е в съдебен район, различен от този на подчиненото му учреждение, както и на другия ответник или ответници, ищецът не разполага с възможността повторно да упражни право на избор на местна подсъдност по чл.116 ГПК. Подобна възможност би възникнала, само ако по делото е конституиран един единствен ответник, който впоследствие е бил заменен с друг със седалище /постоянен адрес/ в друг съдебен район. Да се приеме противното, би означавало да се пренебрегне изцяло и общото правило на чл.105 ГПК, което изхожда от съображението делото да се води пред най-удобния за ответниците съд, т.е. съда, в чиито район са постоянните им адреси или седалищата им. Ако ищецът е упражнил правото си на избор на местна подсъдност по чл.116 ГПК с подаване на исковата молба, а впоследствие /след уточняване на правосубектността на един от ответниците/ е поискал прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на съда, в чийто район е седалището на надлежния ответник, недопустимо е заявил отвод/възражение/ за липса на местна подсъдност, което е право на ответника. Предвид на изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с него определение на първата инстанция и делото се върне за разглеждане от Варненския окръжен съд. Ищците са упражнили правото си на избор на местна подсъдност съгласно чл.108, ал.1, изр.първо, чл.115 и чл.116 ГПК с предявяване на исковата молба. Обстоятелството, обуславящо правосубектността на В. академия, а не на нейното поделение-Военноморската болница-В., им е било известно по силата на чл.3, ал.1 и ал.3, т.2, б.”б” и следв. от Правилника за устройството и дейността на ВМА, приет с ПМС № 168 от 02.07.2009 год. (обн., ДВ, бр.51/2009 год., изм. и доп. ДВ, бр.97/2011 год., ДВ, бр.43 и бр.54 от 2012 год., изм.ДВ, бр.5/2013 год.). В случая, е приложим както чл.116 ГПК, така и чл.115 ГПК, като исковата молба е била депозирана пред съда по постоянен адрес и седалището на всички четирима ответници – [населено място], както и по местоизвършването на деянието. Следва да се има и предвид, че в съдебното заседание на 31.05.2012 год. ищците са заявили, че поддържат иска си срещу Военноморската болница-В. и желаят делото да се разгледа от Варненския окръжен съд, при което направеното с молбата от 25.10.2012 год. искане за промяна на местната подсъдност съобразно седалището на ВМА-С., незаконосъобразно е било уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 2996/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 45 от 25.01.2013 год. по ч.гр.дело № 22/2013 год. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 45 от 25.01.2013 год. по ч.гр.дело № 22/2013 год. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 3054 от 29.10.2012 год. по гр.дело № 1808/2011 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл.116 ГПК е прекратено производството по делото пред същия съд и е изпратена исковата молба с приложенията на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: