Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 73     Гр.София, 27,07,2010 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на десети май през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 897 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Д”ООД, гр. С. срещу решение от 11.03.2009г., постановено по гр.д. № 2222/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.12.2007г. по гр.д. № 23617/07г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Е. “Е” сумата от 1050 лв., представляваща възнаграждение по договор за превоз. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Моли, същото да бъде отменено и предявеният срещу него иск да се отхвърли, като уважи заявеното възражение за прихващане. Ответникът не взема становище по жалбата. С определение № 119/18.02.2010г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване за произнасяне по въпроса: При неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за заплащане на по-висока цена, следва ли да бъде доказано плащане по второто правоотношение, за да се приеме, че са настъпили вреди или е достатъчно да бъде доказано определянето на по-висока цена? За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел за безспорно между страните, че по договор от 19.04.2007г. ищецът – Е. “Е” е извършил превоз на товари от Германия до България при уговорено възнаграждение в размер на 5520 лв., от което ответникът – настоящ касатор е заплатил сумата от 4470 лв. Възражението на ответника, че дължимото навло от 1050 лв. е прихванато срещу задължение на ищеца спрямо него за същата сума е счетено за неоснователно. Насрещната претенция произтича от договор за превоз между страните от 01.08.2007г., по който ищецът не е изпълнил задължението си и ответникът е ангажирал друг превозвач срещу възнаграждение от 5500 лв. Разликата между договореното от страните навло по договора от 01.08.2007г. в размер на 4450 лв. и възнаграждението по договора между ответника и третото лице от 1050 лв. е заявена като сума, дължима за обезщетяване на вредите от неизпълнението. Според въззивния съд вземането за обезщетение не съществува, тъй като ответникът не е понесъл вреда – не е доказано, че е заплатил възнаграждение за извършения от третото лице превоз. По въпроса, обосновал допускането на касационното обжалване. Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Поставеният въпрос налага тълкуване на понятието “претърпени загуби”, като елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката – при тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено. В хипотеза, при която кредиторът е сключил договор с трето лице за изпълнение на неизпълненото от длъжника задължение, загуби по чл.82 ЗЗД ще са налице, ако сделката между кредитора и неговия съконтрахент е реализирана. Задължението е изпълнено от третото лице срещу насрещна престация, довела до намаляване на имущественото състояние на кредитора. Намаляването на актива следва да има реален резултат – кредиторът да е изправна страна по последващата сделка. Неизпълнението на задължението на кредитора по договора с третото лице представлява непогасено задължение от кредитора, реализирането на което е предмет на бъдещи отношения с третото лице. Това задължение би могло да бъде опростено или погасено по давност, при което реална вреда – намаляване на актива, да не настъпи за кредитора. Задължението би могло да се новира, да се компенсира, разсрочи, поради което преценката за настъпването на реалните вреди се извършва за всеки конкретен случай.   По тези съображения на поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отговори така: При неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за заплащане на по-висока цена, длъжникът отговора по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на претърпените загуби, ако кредиторът е изправна страна по второто правоотношение, т.е. ако е доказано реалното намаляване на актива му вследствие на неизпълнението. Намалението би могло да се изразява в погасяване на задължението чрез плащане, но това не е единственият способ за установяване на реалните вреди, а следва да се извършва преценка за всеки конкретен случай.   По същество на касационната жалба. Не са налице касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства според процесуалните правила. Правните изводи са изградени съобразно с приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Действително, по делото е представена заявка за извършване на превоз, подписана от настоящия касатор, както и фактура за осъществени транспортни услуги. Тези документи не доказват, както плащането на навло, по-високо от уговореното с ответника, така обстоятелства, от които да се направи извод, че по-високата цена на услугата е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника по договора между страните по спора. Аргументацията на въззивния съд за неоснователност на претенцията, заявена чрез възражението за прихващане, е изведена от разпоредбата на чл.82 ЗЗД и съответства на тълкуването й, дадено от касационния съд. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.03.2009г., постановено по гр.д. № 2222/2008г. от Софийския градски съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.