О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 София, 11.02.2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5655 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Ищецът К. Т. К. от [населено място], чрез адв. К. К., обжалва в срок въззивното решение от 2.07.2015 год. по гр. д. № 1366/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 5.12.2008 год., поправено с решение от 18.07.2009 год., двете постановени по гр. д. № 329/2007 год. на Варненския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при участието на задължителните другари на страната на ответниците. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос относно приложимостта в настоящия случай на разрешението по въпроса за конституиране на всички задължителни другари, дадено в т. 6 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС с оглед образуване на настоящето производство по реда на отменения ГПК, свързан имплицитно с този за правомощията на въззивния съд в тази хипотеза. Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика, като сочи и прилага ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 4.01.2001 год. т. д. № 1/2000 год. ОСГК на ВКС, както и на решенията № № 307 от 29.06.11 год. по гр. д. № 1210/10 год. на І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и № 121 от 11.06.14 год. по гр. д. № 7690/13 год. на І г. о., постановено по реда на чл. 304 ГПК. Излага съображения, че произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос противоречи на разясненията по т. 17 от тълкувателното решение по т. д. № 1/2000 год., приложимо към искови производства, започнати при действието на отменения ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с приложението на параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК. От ответниците М. А. К., чрез особения му представител адв. М., и А. В. В. и М. И. В., чрез адв. Ж., изразяват в представените писмени отговори съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: Въззивният съд приел в обжалваното решение, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск без участие в производството по него на всички задължителни необходими другари, поради което и постановеното решение е недопустимо. Обезсилил го е и върнал делото на първоинстанционния съд, като се е позовал на разрешението в т. 6 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно необходимостта от извършване на процесуалните действия след конституиране на всички пасивно легитимирани страни, като им се осигури равна възможност да упражнят предоставените им права във всички съдебни инстанции. Въззивният съд се е позовал и на решение № 307 от 29.06.11 год. по гр. д. № 1210/10 год. на І г. о. на ВКС относно приетото в него, че когато по реда на чл. 109 ЗС се иска премахване на сграда в режим на етажна собственост, всички собственици на отделни обекти в сградата са задължителни другари и следва да бъдат конституирани като ответници в процеса, като условие за неговата допустимост. Това касационно решение е постановено в хода на настоящето производство, с него е било обезсилено предходното въззивно решение и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което въззивният съд в нов състав да предприеме необходимите процесуални действия за конституиране на всички собственици на обекти в процесната сграда. Затова и това решение, както и постановеното по реда на чл. 304 ГПК решение № 121 от 11.06.14 год. по гр. д. № 7690/13 год. на І г. о. на ВКС, с което е отменено влязлото в сила второ въззивно решение по същия иск, не могат да бъдат съдебна практика, на която касаторът да обосновава твърдяното противоречие в произнасянето по поставения процесуалноправен въпрос. Независимо от това, процедирането на въззивния съд с обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на всички задължителни другари представлява релевантния за спора правен въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Задължителната съдебна практика съдържа разяснения относно случаите, в които делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд /напр. при разгледан непредявен иск, т. е. съдът е излязъл извън предмета на делото, при неконституиран необходим другар – ТР 1/13 ОСГТК на ВКС при действието на ГПК от 1.03.2008 год./, както и относно правомощията на въззивния съд в такава хипотеза при действието на отменения ГПК – т. 17 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. С оглед приложимия ГПК /отм./ в случая, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК и датата на постъпване на исковата молба /15.01.2007 год./ е налице противоречие с последното тълкувателно решение, което обосновава извода за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения от касатора в изложението процесуалноправен въпрос относно обезсилване на първоинстанционното решение в настоящата хипотеза и правомощията на въззивния съд в същата като обусловил решаващия извод в обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1341 от 2.07.2015 год. по гр. д. № 1366/2014 год. на Варненския окръжен съд по подадената от К. Т. К. от [населено място], чрез адв. К. К., касационна жалба против него. УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: