Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100
гр. София, 04.03.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 972 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. М., А. А. О. чрез майка си Н. М. и Г. А. О. чрез майка си Н. М., всички от [населено място], срещу решение № 11989/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4379/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение № 3304/25.05.2018г. по гр.д.№ 14348/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Н. Е. М. срещу ЗК „Уника“ АД, [населено място], иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 1000 лв. до сумата от 10000 лв., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявеният от А. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „Уника“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25000 лв. и предявеният от Г. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „Уника“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 11000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 175/2016г. на Окръжен съд Стара Загора Н. С. С. е признат за виновен за това, че на 23.06.2015г. при управление на лек автомобил „Мерцедес“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средни телесни повреди на Н. М. и Г. О., които са пътували в лек автомобил „Опел Вектра“, управляван от А. Б. Т.. Касаторът А. О. също е пътувал в автомобила „Опел Вектра“ и е получил телесни увреждания. Към датата на настъпване на ПТП ответникът ЗК „Уника“ АД е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила „Мерцедес“, управляван от Н. С.. След обсъждане на критериите за определяне на справедливо обезщетение за вредите въззивният съд е счел, че за Н. М. обезщетението следва да е в размер на 25000 лв., отчел е съпричиняването за настъпване на вредите от 40% в размер на сумата от 15000 лв. и е приспаднал платеното от застрахователя обезщетение от 14000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на претенцията в размер на 1000 лв. За причинените на Г. О. неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 60000 лв., а на А. О. – 10000 лв. По отношение на тези двама ищци въззивният съд е изложил съображения, че същите са пътували в лекия автомобил без система за обезопасяване – не е ползвана детска седалка или пригоден поставен предпазен колан. На база на заключението на техническата експертиза решаващият състав е формирал извод за наличието на пряка причинно следствена връзка между степента и характера на уврежданията и липсата на обезопасителна система. Към датата на увреждането двамата пострадали са били малолетни, но разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не предпоставяла вина и противоправно поведение, поради което е отчетено съпричиняване в размери от по Ѕ, или обезщетението за вредите на Г. О. е определено в размер на 30000 лв., а на А. О. – в размер на 5000 лв. Посочените обезщетения са заплатени от застрахователя, поради което исковете са отхвърлени изцяло.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са поставили две групи въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпроси от 1 до 9 могат да се обобщят като въпрос за прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че по тези въпроси касационното обжалване не следва да се допуска.
По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт – ППВС № 4/1968г. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. С оглед доводите на касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 88 /09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2017г. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на II т.о., решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на I т.о.). Съгласно практиката на ВКС, като например: решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на II т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на II т.о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането. В настоящия случай, при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците, въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетенията е към датата на събитието, което сочи на отчитане от съда на социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед доводите на касаторите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор.
Втората група въпроси – от 10 до 13 са свързани с определения процент на съпричиняване на пострадалите Г. О. и А. О. за настъпване на вредите. Въпросите за това чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил при използване на обезопасителни системи и за връзката между тази отговорност и действията на делинквента, както и дали неизпълнението на задължението за поставяне на предпазен колан може да обоснове съпричиняване от страна на малолетния пострадал, съответно за преценката за поведението на всеки от участниците в пътно транспортното произшествие, са въведени с довод за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 19/08.02.2017г. по т.д.№ 50177/2016г. на ІV г.о. и решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на І т.о.
Съставът на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос за връзката между действията на делинквента - водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че той е малолетен и е пътувал в МПС без използване на обезопасителна система.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне само в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от А. О. чрез своята майка Н. М. и от Г. О. чрез своята майка Н. М. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се дължи от касаторите на основание чл.84, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11989/14.09.2020г., постановено по гр.д.№ 4379/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта с която е отменено решение № 3304/25.05.2018г. по гр.д.№ 14348/2016г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявеният от А. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „Уника“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25000 лв. и предявеният от Г. А. О. чрез своята майка Н. М. против ЗК „Уника“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 11000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата обжалвана част.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатори - А. А. О. чрез своята майка Н. Е. М. и Г. А. О. чрез своята майка Н. Е. М. и ответник - ЗК „Уника“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.