Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 13.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар КР. ПАВЛОВА и с участието на прокурор П. МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 150/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на И. А. Д. за възобновяване на ВНЧД № 533/2015 г. по описа на апелативен съд – гр. Пловдив (ПАС), отмяна на постановеното по него определение № 3 от 05.01.2016 г., с което е потвърдено определение № 1364 от 04.11.2015 г. по НЧД № 960/2015 г. по описа на окръжен съд – гр. Пловдив (ПОС), и постановяване на съдебен акт, с който да бъде реабилитиран, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането на осъдения Д. са релевирани твърдения за допуснато от двете съдебни инстанции нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, представляващо основание за възобновяване на наказателното дело по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че неправилно не е приложен института на давността по чл. 82, ал. 4 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която разпоредба наложените на искателя наказания глоба не следвало да се изпълняват. Въпреки изтичането на тригодишен срок от наказването му, осъденият Д. не бил реабилитиран с незаконосъобразен довод, че глобите не били платени. Осъденият И. А. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание на касационната инстанция и не излага допълнително становище по искането си за възобновяване на наказателното дело. Представителят на ВКП счита искането за възобновяване за неоснователно, тъй като съгласно чл. 82, ал. 5 от НК правилата за давността по чл. 82, ал. 4 от НК не се прилагат по отношение на глобата, ако за събирането й е образувано изпълнително дело, какъвто е разглежданият случай. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на осъдения Д. за възобновяване на наказателното производство е допустимо – подадено е от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1 вр. чл. 436 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С определение № 1364 от 04.11.2015 по НЧД № 960/2015 г. ПОС е оставил без уважение молбата на осъдения И. Д. за съдебна реабилитация поради отсъствието на предпоставките на чл. 87, ал. 3 от НК – да са изплатени наложените със съдебните актове, по които се иска реабилитация, наказания глоба съответно в размер на 500 и на 10 000 лева. По жалба на молителя Д. против постановеното определение е било образувано ВНЧД № 533/2015 г. по описа на ПАС, като с определение № 3 от 05.01.2016 г. съдебният акт на първоинстанционния съд е бил потвърден. Не са спорни установените по делото факти, че искателят е бил осъден, както следва: с влязла в сила на 16.04.2007 г. присъда № 174 от 11.05.2006 г. по НОХД № 89/1996 г. на ПОС е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 142, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55 от НК и по реда на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено общо наказание две години лишаване от свобода, към което е било присъединено наказание глоба в размер на 500 лева, а с влязло в сила на 28.01.2008 г. определение № 6 от 28.01.2008 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2352/2007 г. на ПОС са му били определени наказания две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 46, б. „б” от ЗИН и глоба в размер на 10 000 лева. От 17.07.2007 г. до 03.09.2009 г. осъденият Д. търпял наказанието две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 89/1996 г. на ПОС, а от 03.09.2009 г. търпял наказанието две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2352/2007 г. на ПОС, като бил освободен условно предсрочно на 26.04.2010 г. с остатък от четири месеца. След напускането на затвора осъденият имал добро поведение, полагал общественополезен труд, създал семейство. За изпълнение на наложените му със съдебните актове по НОХД № 89/1996 г. и по НОХД № 2352/2007 г. на ПОС глоби (500 лева и 10 000 лева) било образувано изпълнително дело № 9883/2007 г. Молителят не извършил плащания по задълженията си по издадените изпълнителни листове, като вземанията по тях не били отписани като погасени по давност, а действията по принудително изпълнение за събиране на задълженията по изпълнителното дело продължавали. При тези данни двете съдебни инстанции заключили, че въпреки наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 1 от НК – неизвършване на престъпление в срока за реабилитация и добро поведение на осъдения, не било изпълнено изискването на чл. 87, ал. 3, пр. последно от НК за изплащане на наложените със съдебните актове глоби, поради което му отказали съдебна реабилитация. ПАС отхвърлил възражението на молителя, че с оглед изтичането на абсолютната изпълнителска давност висящността на изпълнителното дело била без правно значение, като се аргументирал с установеното в чл. 82, ал. 5 от НК положение, че посочената давност не се прилага по отношение на глобата, в случаите, когато за събирането й е образувано изпълнително дело. Наведените с искането за възобновяване възражения във връзка с наличието на предпоставките за реабилитация на осъдения Д. следва да бъдат разгледани в аспектите на правната проблематика на абсолютната и обикновената изпълнителска давност при наложено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. 1. Относно абсолютната изпълнителска давност: Искателят неоснователно твърди, че сроковете за реабилитацията му започват да текат от момента на изтичане на тригодишния срок по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК. Няма спор, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК изключва приложението на чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК, както законосъобразно е приел въззивния съд. Правилото на чл. 82, ал. 5 от НК въплъщава идеята за засилена защита на фиска и в максимална степен обезпечава събирането на държавните вземания, поради което т. н. абсолютна изпълнителска давност в сроковете по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК е неприложима в случаите, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително производство. Незаконосъобразно обаче е и разбирането, че в случаите на образувано изпълнително производство за събиране на глобата правилото на абсолютната давност никога не се прилага. Нормата на чл. 82, ал. 5 от НК не елиминира изобщо възможността за погасяване на неизпълненото наказание глоба поради изтекла давност и съответно не прогласява невъзможност за реабилитация на осъденото лице във всички случаи, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително дело и задължението за изплащане на глобата не е изпълнено. Не може да се отрече приложението на абсолютната изпълнителска давност за наказанието глоба и при образувано изпълнително производство за събирането й. В тези хипотези абсолютната изпълнителска давност също се прилага, но не в сроковете по НК (чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК), а в регламентираните в специалните закони срокове за погасяване на вземанията при принудителното изпълнение на наказанието глоба. Това е така, защото изпълнението на глобата съгласно чл. 235 от ЗИНЗС се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавните вземания. Същността на изпълнението на това наказание се състои в събиране на съответното вземане, което държавата има правомощие да реализира от осъденото лице. Събирането на публичните вземания е нормативно уредено в Дял четвърти от ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК вземанията на държавата за глоби по влезли в сила присъди са публични държавни вземания, които на основание чл. 163, ал. 3 вр. ал. 1 от ДОПК се събират от публичните изпълнители при НАП по реда на този кодекс. Публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 от ДОПК), а с изтичането на десетгодишен давностен срок се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността (чл. 171, ал. 2 от ДОПК), като се отписват служебно (чл. 173, ал. 2 от ДОПК). Щом за всички видове държавни вземания е предвиден срок за погасяване по давност, след което се отписват като такива, вземанията от глоба, наложена с влязла в сила присъда, не могат да бъдат изключени от общия режим на държавните вземания при липсата на различна правна уредба за изпълнението им. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК следва да се тълкува именно в този смисъл – тя изключва прилагането на абсолютната изпълнителска давност в сроковете по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК за наказанието глоба при образувано изпълнително производство за събирането й. Основанията и сроковете при абсолютната давност за изпълнение на този вид наказание са уредени не в Наказателния кодекс, а в специалния закон за събирането на публичните държавни вземания – чл. 171, ал. 2 от ДОПК. (В този смисъл е и решение № 252 от 11.06.2015 г. по н. д. № 520/2015 г. на ВКС, НК, І н. о.). В разглеждания казус съдържащата се информация в приетата справка от НАП ТД – [населено място] (л. 64 от НЧД № 960/2015 г. на ПОС) обуславя констатация, че вземанията по изпълнителните листове за сумите 500 лева и 10 000 лева действително не са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като не е изтекъл визираният в цитираната разпоредба десетгодишен срок, а не защото в случаите на образувано изпълнително производство за събиране на глобата правилото на абсолютната давност никога не се прилага. 2. Относно обикновената изпълнителска давност: ВКС констатира обаче, че въззивният съд е пропуснал да провери и прецени дали в разглеждания казус не е изтекла давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. По делото е останал неизяснен въпросът какви именно и кога точно са извършени принудителните действия по изпълнение на наказанията глоба. В тази насока в цитираната справка е отбелязано, че „действията по принудително изпълнение за събиране на задълженията продължават”, като конкретно са уточнени само данни за заведено спрямо осъдения изпълнително дело № 9883/2007 г. и за уведомяване на задълженото лице за делото със съобщение за доброволно изпълнение № 9883/2007/000001/19.03.2008 г., връчено с обратна разписка. Посочените обстоятелства са от значение за правилното приложение на закона, защото и при образувано изпълнително производство за събиране на вземането, произтичащо от наложено наказание глоба, предвидената в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК изпълнителска давност се прилага на общо основание. Приложното поле на чл. 82, ал. 5 от НК не може да бъде тълкувано разширително. Тази разпоредба изключва само приложението на чл. 82, ал. 4 от НК относно абсолютната изпълнителска давност по НК, но не и на чл. 82, ал. 1 от НК относно обикновената изпълнителска давност. С нормата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е предвидена специална правна уредба с по-благоприятни за осъдения срокове (две години), поради което е релевантна именно тя, а не регламентирания от чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен период. Съгласно чл. 82, ал. 3 от НК изпълнителската давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи по изпълнението, след което започва да тече нова давност. Необходимо е действията по изпълнението да са конкретизирани; да са извършени от компетентен орган, оправомощен да осъществи изпълнението; да са реализирани в съответствие с правилата, които уреждат процедурата по изпълнение на наказанието. Действия с прекъсващ ефект по отношение на давността за изпълнението на наказанието глоба могат да бъдат: издаване на изпълнителен лист от съда, изпращането му на органа по изпълнението, образуване на дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение, опис на имущество, налагане на запори и възбрани, както и всички действия на публичния изпълнител в хода на образуваното изпълнително дело, насочени срещу конкретното осъдено лице за събиране на вземането. С изтичането на срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК от последното извършено действие по събиране на глобата, изпълнението й се погасява по давност, като липсват пречки за прилагане на съответните разпоредби за реабилитация. Визираната от чл. 87, ал. 3, пр. последно от НК предпоставка – при наложена наред с наказанието лишаване от свобода глоба, тя да бъде платена, също не препятства във всички случаи съдебната реабилитация на молителя, когато задължението за изплащане на глобата не е изпълнено, включително и при образувано за събиране на глобата изпълнително дело. Това положение се отнася до случаите, когато изпълнението на наказанието глоба не е изключено по давност. Изтичането на изпълнителската давност по правното си действие има погасителен ефект – погасява изпълнението на наложеното наказание, прави го неизпълнимо. В такъв случай реалното неплащане на глобата не е пречка по чл. 87, ал. 3, пр. последно от НК за постановяване на реабилитация, защото по силата на закона държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а процедурата по изпълнението му е станала недопустима. Неизпълнението на наложеното наказание следствие изтеклата давност се обуславя от продължително бездействие на компетентните държавни органи да упражнят правото си да изпълнят наложеното наказание, което не може да препятства реабилитацията на осъдения. При освобождаване от изпълнение на наложеното наказание на това основание статусът на осъдения се приравнява с положението на лице, което е изтърпяло напълно своето наказание (т. е. изплатило изцяло наложената глоба). Затова в разглеждания казус изводът за наличие или отсъствие на пречка за реабилитацията на молителя Д. по чл. 87, ал. 3, изр. последно от НК може да бъде направен само при установяване на конкретното последно действие, прекъсващо изпълнителската давност съгласно чл. 82, ал. 3 от НК, и преценка дали след него е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намери, че определението на ПАС от 05.01.2016 г. по ВНЧД № 533/2015 г. е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – в нарушение на задълженията си по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК съдът е потвърдил първоинстанционното определение, без да положи усилия за пълно изясняване на обстоятелствата кога и какви принудителни действия са извършени за изпълнение на наложените спрямо осъдения Д. наказания глоба. Това нарушение е рефлектирало върху законосъобразността на атакувания съдебен акт, тъй като разпоредбите на чл. 82, ал. 1, т. 5 и на ал. 3 от НК са останали извън вниманието на решаващия орган, а поради това – и окончателният правен извод за отсъствието на предпоставки за реабилитация на осъдения не може да се оцени като правилен. Водим от тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 533/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 3 от 05.01.2016 г., с което е потвърдено протоколно определение № 1364 от 04.11.2015 г. по НЧД № 960/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.