Ключови фрази
Възнаграждение на търговския посредник * частичен иск * сила на пресъдено нещо


4



Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

С., 25,03,, 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 18 март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 140/ 2012 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
С решение № 103/7.11.2011 г. по т.д. № 257/2011 г. на Бургаски АС се: 1. Потвърждава решение № 138/2.06.2011 г. по т.д. № 72/2008 г. на БОС, с което се: а/ осъжда Л. О.-Б. да заплати на ЕТ И. БГ-Г.А. сумите: 13 827.71 лв.-левова равностойност на 7 070 евро, представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за посредничество от 23.09.2004 г., 13 827.71 лв.-левова равностойност на 7 070 евро, представляваща част от неустойка за забава в плащането на договореното възнаграждение, и 2 483.80 лв. разноски по съразмерност., б/ отхвърля предявените от ЕТ срещу О. частични искове за заплащане на сумите: 5 466 лв. обезщетение за забава върху главницата, 5 466.37 лв. обезщетение за забава върху неустойката, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от дължимата неустойка, считано от завеждане на делото да окончателното й изплащане., 2. Обезсилва решение № 5/31.08.2011 г. за поправка и допълване на решение № 138/2.06.2011 г., 3.Потвърждава определение № 6/29.08.2011 г. по горното дело, с което е отхвърлена молбата на ЕТ за допускане на обезпечение.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищецът ЕТ го обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени, както и в частта за разноските. Ответното О. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени, както и за присъдените разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 803/10.12.2012 г. е допуснато касационно обжалване само по касационната жалба на ответното О. на въззивното решение в частта, с която е потвърдено касационното решение в частта, с която исковете са уважени ведно с разноските по съразмерност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ответното О. са поставени въпросите: 1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на О.?
По третият въпрос съдът е приел на стр.9 от мотивите, че претендираното 13 827.71 лв. възнаграждение е частично от присъденото “с влязло в сила решение по гр.д. № 1150/2006 БРС и Р 54/10.09.2010 ВКС”. Затова в настоящето производство на доказване подлежи само размера на претенцията, но не и основанието на правопораждащия факт.
Този въпрос е решен в противоречие с посочената от касатора т.1 ТР 1/2001 ОСГК, в чиито мотиви е прието, че в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитума. Налице е и противоречие с непосоченото Р 610/9.12.2008 по т.д. 391/2008 на І т.о.
Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Няма законен довод, който да подкрепи разширяването на въздействието на предявяването на частичен иск и върху останалата част от правото, която не е въведена като предмет на делото.
Съгласно т.18 ТР 1/2000 ОСГК, със СПН се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. Диспозитивът на решението представлява източника на СПН. Мотивите към решението не са част от него. Неправилно е разбирането, че при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, защото за него имало вече влязло в законна сила решение. Това е неправилно,защото фактическите констатации на съда не влизат в законна сила, а в законна сила влиза заключението, което съдът извежда от субсумирания под правната норма фактически състав и което намира израз в диспозитива на решението, но не и предпоставките от които се извежда това заключение. Решението по частичния иск изобщо не може да произвежда действието на законна сила в следващия процес за останалата част от вземането.
Съгласно мотивите на т.1 ТР 1/2001 ОСГК, в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитумът на иска.
Диспозитивното начало изисква да се даде свобода на лицата да преценяват сами целесъобразността, дали да търсят целия размер на едно вземане, или част от него. Понякога предявяването на частичен иск се налага от съображението, че следващата част от дълга не е още изискуема, а ищецът не желае да предявява иск за бъдещи вземания. Наложителен е частичния иск, когато съдът е пропуснал да се произнесе по вземането в неговата цялост и ищецът е пропуснал да поиска съдът да постанови допълнително решение.
По изложените съображения, въззивното решение, в частта по която е допуснато касационно обжалване, е неправилно и следва да се отмени. Тъй като няма произнасяне по основателността на иска, делото в отменената част да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаски АС.
При повторното разглеждане на делото БАС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, с оглед на крайния изход на спора-чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.


Р Е Ш И :

Отменя решение № 103/7.11.2011 г. по т.д. № 257/2011 г. на Бургаски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени ведно със разноските по съразмерност.
Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Бургаски АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: