5 Р Е Ш Е Н И Е № 383 гр. София, 10 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1144 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. А. Д., чрез защитника, против решение № 58 от 15.05.2014 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 41/2014 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подробно са развити доводи за недоказаност на обвинението по чл. 304а НК. Твърди се, че фактическите констатации почиват на противоречивите свидетелски показания на двама полицейски служители; че подсъдимият не е държал банкнотите, което се установява от съдебно техническата експертиза; че пропускът на досъдебното производство да се изследва предната дясна врата на служебния автомобил е ограничило правото на защита; че въпреки надлежно направените искания не са били разпитани лицата, присъствали в автомобила на подсъдимия, а в мотивите на своето решение въззивният съд се е аргументирал с недопустимо предположение. Изложени са и пространни съображения за несъставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК поради издадени наказателни постановления след изтичане на „абсолютния” давностен срок за административно наказателно преследване. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото на прокурора за ново разглеждане, а като следващо алтернативно искане - за намаляване на наказанието. В съдебно заседание подсъдимият и процесуалният му представител, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 3 от 13.01.2014 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1233/2013 г. подсъдимият К. А. Д. е признат за виновен в това, на 26.04.2013 г. в [населено място] да е дал подкуп (сумата от четиридесет лева) на полицейски орган, за да не извърши действие по служба (да не състави акт за установяване на административно нарушение), поради което и на основание чл. 304а НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на две хиляди лева. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 26.04.2013 г. в [населено място] да е управлявал лек автомобил без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК съдът е наложил общо наказание по правилата на съвкупността в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в размер на две хиляди лева. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 6044/2010 г. Определил е първоначалния режим и типа затворническо заведение, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 58 от 15.05.2014 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 41/2014 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Възражението за недоказано обвинение за извършено престъпление по чл. 304а НК е било представено на вниманието на въззивния съд и подкрепено със същата аргументация, която отново се изтъква от жалбоподателя. Доводите, преценявани в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не могат да бъдат възприети. Разглеждайки делото по същество, Варненският апелативен съд е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди показанията на полицейските служители, в които не е констатирал съществени противоречия. Оценил ги е като достоверни, откривайки за тях убедителна подкрепа в останалите доказателствени материали – протокола за оглед и веществените доказателства. Върховният касационен съд провери твърдението на защитата, че според единия от полицейските служители (св. Г.) подсъдимият изобщо не бил предлагал парични средства и не установи въззивният съд да е изкривил действителното съдържание на свидетелските показания. Поначало аргументът в жалбата за недоказано държане на банкнотите от подсъдимия Д. предвид констатациите на експерта, изготвил съдебно техническата експертиза, представлява оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на въззивното решение. Друг е въпросът, че единствената експертна задача на възприетото от съдилищата специализираното заключение е била да се изследва истинността на иззетите банкноти и качеството им на законно платежно средство. По същата линия следва да бъде отхвърлен и доводът за недоказаност на фактическите обстоятелства, че подсъдимият е отворил предната дясна врата на служебния автомобил и е хвърлил вътре банкнотите, който жалбоподателят обосновава с пропуск да се извърши оглед на служебния автомобил и да се снемат дактилоскопни отпечатъци. Видно от мотивите на решението, посочените фактически констатации са били изградени въз основа на надлежно събраните и проверени свидетелски показания на полицейските служители – св. Б. и св. Г., които са били оценени като достоверни източници на доказателства за подлежащи на доказване по делото обстоятелства и в хармонично съответствие с писмените доказателствени материали и веществените доказателства. Варненският апелативен съд не може да бъде упрекван и за произволно пренебрегнато искане на защитата за събиране на доказателства, щом се е мотивирал в определението с ясна и красноречива причина, която е почивала на действително установени данни, извлечени от материалите по делото. Напълно логично е, че съдът не може да удовлетвори искане за разпит на свидетели с неизвестно местоживеене в чужбина (с каквато информация е разполагал и подсъдимият). Изолираното съображение от въззивния съдебен акт, срещу което жалбоподателят се противопоставя и го определя като предположение, не е имало определящо значение при решаване на въпросите по същество на делото. В касационната жалба подробно е аргументирано и разбиране за несъставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК поради изтекла давност за нарушения, извършени пред 2008-2009 г., за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с влезли в сила наказателни постановления. Поначало твърдението на жалбоподателя не отговаря на действителното положение, тъй като по делото е установено, че наказателно постановление № 4097 от 1.08.2012 г., влязло в сила на 2.10.2012 г., е било издадено въз основа на административен акт за извършено от подсъдимия М. на 2.07.2012 г. нарушение по чл. 150 ЗДП – управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. От гледна точка на материалния закон не е било допуснато нарушение и правната квалификация на деянието е законосъобразна. Върховният касационен съд счита, че липсва и явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, респ. и основание да се замени с наказание пробация чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. При индивидуализация на наказанието за отделните престъпления са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче нито са многобройни, нито някое от тях има изключителен характер. В определения размер наказанието съответства на тежестта на престъплението, данните за личността и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 15.05.2014 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 41/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: