Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
София, 13.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова ............................................................................................... и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов ........................................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ...............................................................................................
наказателно дело № 1019 по описа за 2015 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. В. И., чрез адвокат Л. Г., против решение № 87 от 14.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 83/ 2015 г. на Великотърновския апелативен съд, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия. Касаторът останал недоволен от извършения доказателствен анализ на въззивната инстанция, с което претендира да е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК, а конкретните съображения са изложени в писмено допълнение.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не вземат становище.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обжалвания
съдебен акт за правилен и законосъобразен, извършеното престъпление – за доказано, а свидетелските показания – за коректно анализирани, поради което предлага решението на апелативния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 87 от 14.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 83/ 2015 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 10 от 06.02.2015 г. по н.о.х.д. № 671/ 2014 г., на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимият Л. В. И. бил признат за виновен това, че на 17.05.2013 год. в дома си в [населено място], [улица], държал повече от три археологически обекти – 10 броя антични монети, на обща стойност 40 лева, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК му било наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място държал оръдие – металдетектор за откриване на метални предмети, марка „, без сериен номер, за който предполагал, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК му било наложено наказание пробация, със задължителните пробационни марки за срок от шест месеца. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия И. било определено едно общо най-тежко наказание пробация, с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца, два пъти седмично. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
Жалбоподателят обосновава наведеното от него касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с липсата на задълбочен анализ на доказателствата по делото, но сочените от него конкретни нарушения не представят касационната жалба за основателна.
Касаторът насочил усилията си към оспорване на незначителни за делото факти с твърдение за съобщени от свид. Ц. различни времена на подаване на сигнал в полицията. От липсата на задълбочен анализ на тези свидетелски показания е направен извод за липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Доводът е неприемлив, защото времето на подаване на сигнала против подсъдимия за противозаконно държане на археологически обекти не представлява факт от съществено значение за делото. Обвинителната власт е инкриминирала за време денят, в който престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е било разкрито. Доказването на началния и крайния етап на продълженото престъпление е ограничено с пределите на обвинението. Точната дата на която полицията е била известена за противозаконната дейност на подсъдимия И. е факт, който стои извън предмета на доказване. Затова и решаващите делото съдилища не са били задължени да извършат анализ на факти и обстоятелства, които не доказват отделните елементи на извършеното престъпление. Прочитът на показанията на свид. Л. Ц. от 28.11.2014 г. пред Плевенския окръжен съд (л. 102-103 от н.о.х.д.) показва, че свидетелят посочил неопределено време („няколко месеца”) между получаването на сигнала и разкриването на престъплението. След изрично поставен му въпрос от защитата е заявил, че не може да си спомни конкретната дата, а в прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (л. 27-28 от д.п.) този факт не е бил излаган.
Касаторът прави още едно съждение от подадения против него сигнал в полицията – че намерените на 17.05.2013 г. антични монети може и да не са били същите, за които се отнасял сигналът. Съждението макар и правилно, няма същностна роля в този наказателен процес, тъй като без съмнение подсъдимият И. е осъден за държане на същите археологически обекти, които лично и доброволно предал на разследващия орган. За други археологически обекти по делото няма обвинение.
Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че въззивният съд е кредитирал показанията на свид. Ц., макар да е бил длъжен да ги изключи от доказателствения обем на основанията, проявени и за свид. Ц. И..
От материалите по делото не се разкрива свид. Л. Ц. да е участвал в друго процесуално качество на досъдебното производство. Той е присъствал на проведеното в дома на подсъдимия претърсване и изземване (протокол, л. 6-9 от д.п.) и съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК може да бъде свидетел. Спрямо него не са налице законовите основания за заличаване, тъй като свид. Ц. не е извършвал действия по разследването. Правилно е бил разпитан в качеството на свидетел, поради което въззивната инстанция не е допуснала твърдяното от касатора процесуално нарушение. Извън пределите на касационната проверка заема въпросът правилно ли е бил заличен като свидетел полицейският служител Ц. И. с определение от 31.10.2014 г. на окръжния съд (л. 76 н.о.х .д.).
Неоснователно е възражението, залегнало в писмено допълнение към касационната жалба, че въззивният съд не е анализирал показанията на свид. И. И. от съдебно заседание, където тя уточнила „какво е имала предвид при заявеното, че вещите са намерени при копаене в градината”.
Извършеният от апелативния съд доказателствен анализ обхваща и показанията на свид. И. (л. 31 от в.н.о.х.д.), които повторно са били подложени на задълбочена проверка и съпоставка с всички доказателствени средства, събрани по делото. Съдът е изложил убедителни аргументи в подкрепа на решението си да не кредитира нейните показания (и обясненията на подсъдимия). Изложените от свидетелката факти съдът правилно схванал според действително вложеното в тях съдържание за случайното намиране на античните монети предната вечер при развалянето на селскостопанска сграда, в буркан, укрит в стената. Изложените от свид. И. факти (в подкрепа на версията на подсъдимия), били съпоставени със заключението на вещите лица, което категорично отхвърлило инкриминираните вещи да са били изровени отдавна, предвид полепната по тях пръст и наличие на корозия. Анализирайки обясненията на подсъдимия Л. И. и показанията на живеещата във фактическо съжителство с него свидетелка, апелативният съд отхвърлил достоверността на изложените от тях сведения, за което в решението си извел своите мотиви.
Посоченото от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е проявено по делото. Обжалваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПКР Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 14.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 83/ 2015 г., по описа на Великотърновски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |