Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 03.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3654 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на М. Х. А. от [населено място], [улица], ап. 24, за отмяна на влязло в сила решение № 118 от 29. 01. 2016г. по в. гр. дело № 3208/2015 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 3597 от 02. 11. 2015г. по гр. дело № 1651/2015г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Х. А. срещу Р. - [населено място] обективно кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № РД – 09 – 34 / 29. 01. 2015г. на директора на Р., [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „финансов инспектор“, сектор „Контрол на дентална помощ“ и за заплащане на сумата 4 050 лева - обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 03. 02. 2015г. до 03. 08. 2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11. 02. 2015г. до окончателното изплащане. Молителят А. поддържа, че са налице основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, изразяващи се в това, че четири пъти исковата му молба е оставяна без движение, макар производството да е бързо исково производство; че не са изготвени аудиозаписи на проведените съдебни заседания по делото; че протоколите от откритите съдебни заседания не отразяват точно случващото се в съдебното заседание и са „редактирани“; че в Пловдивски окръжен съд още в началото на пледоарията си, бил прекъснат и след това му била отнета думата. Моли влязлото в сила решение № 118 от 29. 01. 2016г. по в. гр. дело № 3208/2015 г. на Пловдивски окръжен съд да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на материалния закон, или касационната инстанция да реши спора по същество. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - Р., [населено място], не подава отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от легитимирано лице, спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт, и е процесуално допустима. Разгледана по същество на заявеното основание, тя е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза - въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителя обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото. Наведените твърдения, че четири пъти исковата молба е оставяна без движение, въпреки че производството е бързо исково производство; че няма аудиозаписи на съдебните заседания; че протоколите от откритите съдебни заседания не отразяват точно случващото се в съдебното заседание и са редактирани; че в началото на пледоарията ищецът е прекъснат и му е отнета думата, не обосновават неучастие на молителя – ищец във воденето на делото, което да би могло да допринесе за непопълването му с относими факти или доказателства, т.е. до накърняване на състезателното начало в гражданския процес. Освен това следва да бъде посочено, че оставянето на исковата молба без движение е процесуален способ за обезпечаване постановяването на валиден, допустим и правилен съдебен акт в съответствие с диспозитивното и състезателно начало в процеса, като при незаконосъобразно процедиране в тази хипотеза от страна на съда ищецът разполага с множество различни процесуални средства на защита в рамките на триинстанционното съдебно производство /подаване на молба за бавност по чл. 255 ГПК и др./. Ако последните не бъдат изчерпани до влизане в сила на окончателния съдебен акт, това обстоятелство, само по себе си, не може да обоснове основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, освен ако е комбинирано с нарушено право на участие на страната в делото. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изложените доводи на молителя са по правилността на влязлото в сила решение и като такива е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство. След като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. А. от [населено място], [улица], ап. 24, за отмяна на влязло в сила решение № 118 от 29. 01. 2016г. по в. гр. дело № 3208/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.