4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 59/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр.София, 23.06.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
със секретар С. С.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 59/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 19/22.06.2010 год., постановено по т.дело по несъстоятелност № 34/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав № 2/12.02.2010 год. по т.дело № 341/2007 год., с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър обявеното в несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 ТЗ търговско дружество [фирма], [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ предвид безспорно установения по делото факт, че в предвидения от закона едногодишен срок касаторът /който се явява кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество/ е подал молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност като е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ в указания му от съда срок и е представил по делото доказателства за извършеното плащане. Наведени са доводи, че апелативният съд погрешно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел, че преклузивният едногодишен срок по чл.632, ал.2 ТЗ се отнася не само за подаване на молбата за възобновяване на производството, а и по отношение задължението на молителя да ангажира доказателства, установяващи основателността на молбата, поради което този срок не може да бъде удължаван с дадените от съда указания за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че хипотезата на чл.632, ал.2 ТЗ е специална и за да се осъществи фактическия състав на възобновяването следва да са налице всички законови предпоставки – молбата за възобновяване заедно с предплащане на началните разноски подадени в едногодишен срок.
С определение № 163/17.03.2011 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по обуславящият крайния изход на делото материалноправен въпрос дали установеният в ал.2 на чл.632 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност се счита спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, съответно-депозиране на началните разноски по чл.629б ТЗ по сметката на съда.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на обжалваното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Видно от данните по делото на 18.09.2008 год. съдът по несъстоятелността е постановил решение по реда на чл.632, ал.1 ТЗ, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2004 год., открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, обявено е в несъстоятелност търговското дружество, като е постановена обща възбрана и запор на имуществото му и е спряно производството по несъстоятелност. Това решение е вписано в Търговския регистър на 03.12.2008 год. Установено е също, че на 01.12.2009 год. Агенцията за следприватизационен контрол е депозирала пред СГС молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, като декларира, че ще заплати определената му от съда сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. По делото са представени доказателства, че в указания му от съда едноседмичен срок с пл.нареждане от 15.01.2010 год. Агенцията е внесла по сметката на СГС определената му сума от 6 000 лева, като изпратеното копие от платежния документ е получено в СГС на 21.01.2010 год. При тези фактически данни с обжалваното въззивно решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на СГС, с което на 12.02.2010 год. на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър [фирма]. Тълкувайки разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ въззивният съд е направил решаващия извод, че едногодишният преклузивен срок е относим не само към искането за възобновяване на производството по несъстоятелност, но в този срок следва да бъдат представени и съответните доказателства, установяващи наличието на достатъчно имущество или депозирането на необходимата сума за предплащане началните разноски по чл.629б ТЗ. Наведени са доводи, че недопустимо съдът е предоставил възможност на агенцията да представи доказателства извън посочения преклузивен срок, което на практика води до продължаването му.
При тези фактически данни становището на настоящия съдебен състав по поставения материалноправен въпрос е, че предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Това е така, защото нормата на ал.2 на чл.632 изрично препраща към изпълнение на процедурата предвидена в чл.629б ТЗ, според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му. Следователно, спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност. Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника от търговския регистър по реда на ал.4 на чл.632 може да бъде извършено само, ако не са настъпили условията за възобновяване на производството – т.е. ако в предвидения от закона срок не е поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното производство. Този извод се налага, тъй като самият закон предвижда, че за да се приложи нормата на чл.632, ал.4 ТЗ хронологически трябва да бъде изчерпана процедурата предвидена в ал.1 и ал.2 на цитирания текст.
С оглед на изложеното незаконосъобразен се явява извода на апелативния съд, че едногодишният срок по чл.632, ал.2 ТЗ се прилага не само за подаване на молбата за възобновяване производството по несъстоятелност, но и по отношение депозирането на необходимата сума за предплащане началните разноски по чл.629б ТЗ. В тази връзка погрешно в противоречие с цитираните разпоредби на ТЗ и конкретните данни по делото с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и е заличено дружеството от търговския регистър, въпреки наличието на подадена в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ молба за възобновяване на производството, която не е била разгледана от съда. Данните по делото сочат, че искането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е направено на 01.12.2008 год. преди изтичане на едногодишния срок от вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ в търговския регистър, извършено на 03.12.2007 год. Внесена е в указания срок по сметка на СГС и определената от първоинстанционния съд сума от 6 000 лева, необходима за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, като доказателства за изплащането на тази сума са представени по въззивното дело, при което положение са налице условията за разглеждане на искането за възобновяване на производството по несъстоятелност.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че обжалваното решение на Софийски апелативен съд и оставеното с него първоинстанционно решение на СГС следва да бъдат отменени и делото – върнато на съда по несъстоятелността, който да се произнесе по молбата на А. за възобновяване на производството по чл.632, ал.2 ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съдР Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд № 19/22.06.2010 год., постановено по т.дело по несъстоятелност № 34/2010 год., както и оставеното с него в сила решение на Софийски градски съд, Търговско отделение № 2/12.02.2010 год. по гр.дело № 341/2007 год.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на подадената молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
|