1 Р Е Ш Е Н И Е №197 София, 04.12.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Е. Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2889 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите срещу Решение № 2042 от 21.12.2012г. по в.т.д.№ 2496/2012г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено Решение № 21 от 20.04.2012г. по т.д.№ 63/2010г. на Окръжен съд Враца и производството по делото е прекратено. С решението на първоинстанционния съд е обявен за недействителен, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред. ДВ бр.84/2000г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.03.3009г., сключен между длъжника и М. П. Б., обективиран в нот.акт № 161, том І, рег.№ 701 по нот.дело № 73/2009г. на нотариус Р.В.. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че производството по несъстоятелност е било инициирано от длъжника и с Решение № 32 от 30.10.2010г. по т.д.№ 31/2009г на ОС Враца по реда на чл.632,ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността, дружеството е обявено в несъстоятелност, и производство е спряно до изтичане на срока по чл.632,ал.2 ТЗ. В рамките на едногодишния срок НАП е подала молба за възобновяване на производството, която с решение от 30.11.2010г. е отхвърлена като неоснователна и със същия съдебен акт е постановено прекратяване на производството и дружеството е заличено. Това решение е било отменено от въззивната инстанция и делото върнато на Врачанския ОС с указания. По тези съображения САС е счел, че липсва влязъл в сила съдебен акт, възобновяващ производството по несъстоятелност и легитимиращ НАП като кредитор. Посочено е, че процесуална предпоставка за предявяване на отменителния иск по чл.647 ТЗ е признаване правото на ищеца на кредитор по установения ред, съгласно глава 41- чрез предявяване на вземанията и едва след легитимиране на релевираното вземане с включването му в списъка на одобрените от съда вземания, кредиторът може да пристъпи при условията на чл.649 ТЗ към конститутивните отменителни искове по чл.647 ТЗ. С тези съображения е мотивиран изводът за недопустимост на предявения иск и недопустимост на постановеното по него решение. С касационната жалба се иска отмяна на въззивния акт като неправилен и връщане на делото за разглеждане от друг състав на САС. Твърдението е, че при предявяването на отменителния иск НАП се е легитимирал като кредитор, представяйки доказателства за наличие на изискуеми публични задължения на длъжника /ревизионен акт от 17.11.2006г./, а към датата на постановяване на обжалваното решение, е обявено определението на съда по несъстоятелността от 11.12.2012г. за одобряване на изготвения от синдика списък на служебно вписани вземания-публични държавни вземания в общ размер 259 369.47лв.-т.е. НАП има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ. От насрещната страна М. Б. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Поддържаното становище е, че съгласно разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ в приложимата редакция, искът е могъл да бъде предявен в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, което се счита за открито от датата на решението по чл.630,ал.1 ТЗ-чл.634а ТЗ. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е от 30.10.2009г. и към момента на подаването на исковата молба ищецът не е имал качество на кредитор, а го е придобил едва през 2012г., което потвърждава извода за липсата на активна легитимация за завеждане на иска. След образуване на касационното производство с пар.9 на ЗИДТЗ- ДВ бр.20/2013г., са изменени разпоредбите на чл.647 и чл.649 ТЗ, като изменението е приложимо и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, а с Решение № 4 от 11.03.3014г. по конст.дело № 12/2013г., КС отхвърли искането за обявяване противоконституционността на пар.14,ал.1и 2 и пар.15 ПЗР на ЗИДТЗ. Това предопределя прилагането на обратното действие на закона и по отношение на висящото производство. Приложението на новата разпоредба на чл.649,ал.3 ТЗ е обосновало допускането на касационния контрол с Определение № 576 от 25.06.2014г. за извършване на проверка за допустимостта на иска, като предявен от кредитор и допустимостта на постановените по него решения. В откритото съдебно заседание страните не изпращат представител. Констатирано е, че с Решение № 61 от 10.10.2012г., постановено по т.д.№ 113/2009г. на ОС Враца, вписано в Търговския регистър, производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632,ал.2 ТЗ и с определението от 11.12.2012г. е одобрен списък на служебно вписаните от синдика вземания и е свикано общо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677,ал.1т.8 ТЗ. Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема че атакуваното решение е процесуално недопустимо с оглед приетата в хода на висящото производство, но приложима за него, законодателна промяна с въведено императивно изискване за служебно конституиране на синдика като съищец, при предявен от НАП като кредитор с публични държавни вземания, иск по чл.647 ТЗ. Новото процесуално условие е относимо към допустимостта на иска и е вменено в служебно задължение на съда-чл.694,ал.3, изр.първо ТЗ. Изискването на тази разпоредба за упражняване на правото на иск на кредитора само съвместно със синдика, т.е правило за съвместна процесуална легитимация не би могло бъде изпълнено в касационната инстанция, в която не е допустимо конституиране на необходим другар. Общото предявяване на иска от другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна предпоставка, нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, водещо до порок на съдебния акт, който не може да се санира чрез конституирането му във въззивното /респ. в касационното/ производство - т. 6 от ТР № 1/ 2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. При извода, че и въззивното и първоинстанционното решение се явяват постановени в нарушение на въведената в хода на касационното производство, но приложима за висящия спор разпоредба на чл.694,ал.3, изр.първо ТЗ, изискваща съвместна процесуална легитимация на кредитора като ищец по иска по чл.647 ТЗ и синдика, следва те да бъдат обезсилени. Делото следва бъде върнато на първата инстанция за конституирането на синдика като съищец и ново разглеждането на спора от друг състав на същия съд. Съобразяването на изменената разпоредба на чл.647,т.3 ТЗ относно началния момент, от който се определя двугодишния срок в който е извършена сделката, както и въведеното допълнително условие –извършването й преди началната дата на неплатежоспособността, е по съществото на спора. Съобразно изхода на спора при новото разглеждане, следва да бъде присъдена и държавната такса за настоящото касационно производство, която не е събрана /чл.649,ал.6 ГПК/. По отношение на разноските би била приложима разпоредбата на 294,ал.2 ГПК, но никоя от страните не е сезирала ВКС с искане за присъждането им за настоящото производство. Мотивиран от изложеното и на основание чл.293,ал.4 във вр. с чл.270,ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : Обезсилва Решение № 2042 от 21.12.2012г. по в.т.д.№ 2496/2012г. на Апелативен съд София, както и Решение № 21 от 20.04.2012г. по т.д.№ 63/2010г. на Окръжен съд Враца. Връща делото на Окръжен съд Враца за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.