Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 26.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова …….................................................................................. и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев .............................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 101 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Р. А. Н., чрез адвокат Д. М., против решение № 616 от 28.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 236/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или за оправдаване на подсъдимата. Наведени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон е обосновано с твърдение за неучастие на подсъдимата в деянието, както и с липсата на предвидената в престъпния състав на чл. 354а, ал. 1 от НК специална цел. Поведението й било несъставомерно, поради което тя следва да бъде оправдана. Съществените нарушения на процесуалните правила са забелязани в неизпълненото задължение от съда да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, поради което и не е разкрил обективната истина. Не е спазил принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Не били обсъдени възраженията и доводите на защитата, включително и липсата на веществено доказателство по делото. Нарушено е и изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като не били посочени възприетите факти и доказателства, а при противоречия между доказателствата – да изясни защо приема едни и други отхвърля. Несправедливостта на наложеното наказание е забелязана в завишения размер. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата Р. А. Н. и нейният защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Наведеният довод за съществено процесуално нарушение на правото на защита е допълнен с твърдения за противоречиво структуриране на обвинителния акт, за неправилно възприети производни доказателства, вместо първични доказателства и с компрометиране на експертно изследване след загубата на веществено доказателство (черен полиетиленов плик) по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а наказанието за справедливо наложено, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 616 от 28.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 236/ 2014 г. Пловдивският апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав потвърдил присъда № 30 от 29.05.2014 г. по н.о.х.д. № 402/ 2013 г. на Хасковски окръжен съд, с която подсъдимата Р. А. Н. била призната за виновна в това, че на 13.11.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително държала с цел разпространение и разпространила на В. М. П. високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло от 88,4404 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,1 %, на стойност 530,64 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК била осъдена на наказание от десет месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изпълнение в затворническо общежитие от закрит тип. При изпълнение на санкцията съдът зачел, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на подсъдимата с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 16.11.2012 г. до 10.05.2013 г. и фактическо задържане от 13.11.2012 г. до 16.11.2012 г. На основание чл. 68 от НК окръжният съд привел в изпълнение наказание от осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по н.о.х.д. № 749/ 2009 г., по описа на Районен съд – Димитровград. Със същата присъда бил признат за виновен в престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3 от НК и подсъдимият В. М. П. за това, че придобил от подсъд. Н. горепосоченото наркотично вещество, което впоследствие разпространил, както и че разпространил марихуана на други лица и държал в дома си количество от този наркотик. Предметът на престъпление окръжният съд отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, а в тежест на двамата подсъдими разпределил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимата Р. А. Н. е неоснователна. В хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Предмет на касационно разглеждане са изложените от защитата в устните прения твърденията, защото те съдържат необходимите обстоятелства от оплакването, а лишените от конкретика генерални изводи в касационната жалба не могат да бъдат обсъждани. Изложението на обвинителния акт не е в състояние да заблуди подсъдимата Н. и да препятства упражняването на процесуалното й право да научи в какво е обвинена (чл. 55, ал. 1 от НПК). Обвинителният акт не съдържа противоречие между диспозитивната и обстоятелствената част досежно формата на разпространение на предмета на престъпление. В диспозитива на акта е записано, че подсъд. Р. Н. „разпространила чрез продажба на В. М. П.” високорисково наркотично вещество. В обстоятелствената част подробно са проследени действията на двамата съпроцесници, според които подсъд. Н. отишла в дома на подсъд. П. и му „дала” наркотика (л. 1 от обвинителния акт), напуснала апартамента, а по-късно „П. се обадил на Н. и й казал да отиде у тях, за да си вземе парите” (л. 2). При повторното й посещение жалбоподателката била задържана. Получаването на парична равностойност на предадена по-рано във времето стока не променя същността на извършената покупко-продажба като възмездна сделка. Не е налице твърдяното противоречие в обвинителния акт и не е нарушено правото на защита на подсъдимата по чл. 15 от НПК. Не е допуснато процесуално нарушение и с кредитирането на производно доказателство вместо първичното доказателство. Въззивната инстанция е извършила собствен доказателствен анализ, при който отново е дадено предпочитание на първочалните обяснения на подсъд. П. от досъдебното производство (л. 65 от д.п., приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК от първоинстанционния съд), както и на показанията на свид. А. Д. Д., пред когото този подсъдим признал за ролята на жалбоподателката Н. в цялостната престъпна дейност. Съдилищата подробно изложили своите аргументи за кредитираните с доверие гласни изложения и при констатираните противоречия (на последващите обяснения на подсъд. П. и на обясненията на подсъд. Н.) посочили ясно защо приемат едни гласни доказателства и отхвърлят други. Доказателственият анализ е извършен съвкупно с всички събрани и проверени по делото обстоятелства обективно и пълноценно. Възраженията на касатора спрямо показанията на свид. Д. касаят процесуалната роля на производните доказателства в наказателния процес. В правната теория и практика е утвърдено становището, че производните доказателства могат да се ползват като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на последните или да ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни (в т. см. и Р-163-2010-ІІІ н.о.). В случая съдилищата са ползвали съдържащите се в показанията на свидетеля доказателства за проверка на обясненията на подсъд. П. (кредитирайки първоначално дадените от него и отхвърляйки последващите му). Извели са противоречията в обясненията на подсъдимата Н. и са съпоставили отделните факти с оставения от подсъдимата пръстов отпечатък по вътрешната страна на черната найлонова торбичка, в която била увита марихуаната. По този начин аргументирано и убедително са обосновали изводите си за участието на двамата съпроцесници в престъпната схема по разпространение на инкриминираното наркотично вещество. Не е допуснато съществено нарушение при формиране на вътрешното убеждение и при извършения доказателствен анализ. Организационните пропуски на Хасковския окръжен съд довели до изгубването на иззето по делото веществено доказателство (черен полиетиленов плик), не намира съществена роля в посока да промени направените доказателствени изводи. Изземването на отпечатъка при експертната дейност предшества факта по загубването на плика, от който е иззета дактилоскопната следа. След проведения разпит на вещото лице не са намерени непълноти в изследването или необоснованост на експертното заключение, които да наложат промяна в експертните изводи. Възражението на касатора за наложено явно несправедливо наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, е неоснователно. Съдилищата извели всички индивидуализиращи наказанието предпоставки, които ги мотивирали да приемат, че многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят и най-лекото, предвидено в закона наказание, за прекомерно тежко. Затова правилно приложили института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК и определили справедливо по размер наказание от десет месеца лишаване от свобода. Не наложили кумулативното наказание глоба, ръководени от разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК. Пред касационната инстанция не са наведени допълнителни обстоятелства, които да не са били взети предвид при определяне на санкцията и които да налагат снизхождение по-голямо от предоставеното с присъдата. Възражението за явна несправедливост на наказанието не може да бъде удовлетворено. Обжалваното въззивно съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Не са налице посочените в касационната жалба на подсъдимата Р. Н. основания за нейното оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 616 от 28.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 236/ 2014 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Наказателна колегия, 3 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.