РЕШЕНИЕ
№ 466
София, 21.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен
съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание
на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при
секретаря РАЙНА ПЕНКОВА
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело
№4249/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №487/19.5.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №197/11.7.2008 г. по гр.д. №101/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., по подадена касационна жалба, вх. №1743/05.9.2008 г., от а. Б процесуален представител на ищците М/. А. А. , А. А. Д., Л. М. и М. К. А..
С решението на Великотърновския апелативен съд са отхвърлени обективно и субективно съединените искове, предявени от М. /. А. А. , А. А. Д., Л. М. и М. К. А. против “Д” А. – Р. , с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 31, ал.2 ЗС.
Въззивното решение е допуснато по поставения от ищците въпрос за приложението на чл.31, ал.2 ЗС относно деня на писменото поискване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По точното приложение на закона по поставения в изложението въпрос за приложението на чл.31, ал.2 ЗС относно деня на писменото поискване настоящият състав на ВКС, ІV г.о. дава следния отговор.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС “Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение за останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване”. Обезщетението се дължи от момента на получаване на писменото поискване. По естеството си то представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. Денят на писменото поискване е този, в който ползуващия вещта собственик го получи по надлежен ред. Без значение е дали поканата е нарочна. Същата може да се съдържа и в искова молба за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
По изложените в касационната жалба оплаквания.
Във въззивното решение е прието, че исковете са неоснователни, тъй като неправилно първата инстанция е приела, че като покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС следва да се счита подаването на искова молба за друг предходен период, а именно – 11.12.2000 г. до 12.02.2003 г., който не съвпада с процесния. Въз основа на това съдът е стигнал до решаващ извод, че тази искова молба не представлява валидно писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Въз основа на това са отхвърлени както главните искове по посочената разпоредба, така и акцесорните по чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка чл.31, ал.2 ЗС.
В касационната жалба против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд се твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилен се сочи решаващия извод, че исковата молба по предходното гражданско дело не представлява поискване/покана/ по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, ведно със законните последици.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели – адв. П, която депозира и писмена защита. Постъпила е писмена защита и от другия процесуален представителна касаторите – адв. П.
Ответникът по касация – “Д” А. – Р. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно.
С оглед отговора на въпроса, даден по-горе в решението, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е неправилен решаващият извод на въззивната инстанция относно липсата на покана в процесния случай по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Предходната искова молба е депозирана в съда на 12.02.2003 г. Към тази дата е налице влязло на 05.11.2001 г. в сила решение №7272/03.10.2001 г. по адм.д. №3587/1999 г. на ВАС, с което са определени квотите на ищците – касационни жалбоподатели в настоящото производство, от съсобствения имот, определени по реда на ЗОСОИ. При това положение исковата молба, въз основа на която се е развило производството по гр.д. №723/2003 г. по описа на Русенския районен съд и следващите дела, свързани с него, представлява покана/поискване/ по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Като е стигнал до обратния извод, Великотърновския апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени съобразно изложеното в заключението на приета от първата инстанция комплексна експертиза. На касационните жалбоподатели следва да се присъдят и разноски за всички производства по настоящото дело в общ размер от 3560 лева.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза втора, във връзка с ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №197/11.7.2008 г. по гр.д. №101/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от М. /. А. А. , А. А. Д., Л. М. и М. К. А. против “Д” А. – Р. , искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.31, ал.2 ЗС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Д” А. – град Р., ул.”Т” №15, да заплати на:
1. МАЙКЪЛ/. А. А. от САЩ, Ню Й. , бул.”М” №31, сумата 11002,61 лева/единадесет хиляди и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от него 9,164 % идеални части от терена и сградите, находящи се на административен адрес: град Р., ул.”Т” №15, за периода от 01.11.2006 г. до 30.4.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.5.2007 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата 446,36 лева/четиристотин четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.11.2006 г. до 04.5.2007 г.
2. А. А. Д. от САЩ, щат Ф. , 7050 С. , Др. С., П. ,33707, сумата 4125,38 лева/четири хиляди сто двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от нея 3,436 % идеални части от терена и сградите, находящи се на административен адрес: град Р., ул.”Т” №15, за периода от 01.11.2006 г. до 30.4.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.5.2007 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата 167,36 лева/сто шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.11.2006 г. до 04.5.2007 г.
3. Л. М. от САЩ сумата 4125,38 лева/четири хиляди сто двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от нея 3,436 % идеални части от терена и сградите, находящи се на административен адрес: град Р., ул.”Т” №15, за периода от 01.11.2006 г. до 30.4.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.5.2007 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата 167,36 лева/сто шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.11.2006 г. до 04.5.2007 г., и
4. М. К. А. от САЩ, сумата 2750,65 лева/две хиляди седемстотин и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на притежаваните от него 2,291 % идеални части от терена и сградите, находящи се на административен адрес: град Р., ул.”Т” №15, за периода от 01.11.2006 г. до 30.4.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.5.2007 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата 111,60 лева/сто и единадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.11.2006 г. до 04.5.2007 г.
ОСЪЖДА “Д” А. – град Р., ул.”Т” №15, да заплати на МАЙКЪЛ/. А. А. , А. А. Д., Л. М. и М. К. А. деловодни разноски за обща стойност 3560/три хиляди петстотин и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: