Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 17.05.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2389 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на В. Л. М. за отмяна решение от 19.10.2015 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 5580/2015 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С. – [населено място], с което В. М. е осъден да заплати на [фирма] сумата 5338.90 лв. със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба В. М. излага съображения за наличие на обстоятелства по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА, като твърди, че никога не е бил уведомяван за образуването на дело от арбитражен съд, никога не е бил призоваван за заседания по делото, никога не е бил в договорни отношения с [фирма], респ. липсва арбитражна клауза, която да позволява завеждане на дело пред арбитраж. За постановеното арб. решение В. М. разбрал от издаден срещу него изпълнителен лист от Софийски градски съд /СГС/ от 19.02.2016 г., след което и по направена справка получил препис от постановеното арб. решение. Ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по изложени съображения в писмен отговор. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба на В. Л. М. от 11.09.2017 г. е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, считано от 04.07.2017 г., поради следните съображения: с решението, чиято отмяна се иска молителят е осъден да заплати 5338.90 лв. по потребителски кредит № [ЕГН]/07.03.2014 г. Няма данни молителят да е участвал в арбитражното производство лично или чрез процесуален представител. Адв. Н. И. - процесуален представител на М. е получил препис от арб. решение от 19.10.2015 г. на 04.07.2017 г. по негова молба до СГС по т.д. № 964/2016 г. Преклузивният срок по чл.48 ал.1 ЗМТА е спазен, считано от 04.07.2017 г., когато е получен препис от арб. решение, а не от получаване поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, както поддържа ответната страна, тъй като в поканата на ЧСИ се сочи номера на изп. дело и изпълнителния лист, издаден от СГС по т.д. 946/2016 г., послужила за извършване на справка в СГС и получаване на препис от арб. решение едва на 04.07.2017 г., във връзка с което е образувано изп. дело, посочено в поканата. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението. Настоящият състав на ВКС съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на § 13 ал.1 З. – спор за претендирани от ищеца суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН]/07.03.2014 г., поради което счита, че постановеното арбитражно решение следва да бъде прогласено за нищожно, без да се обсъждат наведените от ищеца основания за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА по следните съображения: По силата на § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 ал.1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / § 8 т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48 ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017 г. и съгласно § 6 ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19 ал.1 ГПК вр. § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави молбата за отмяна без уважение. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017 г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ и по които не е постановено решение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арб. производство на арбитражното решение по арбитражно дело № 5580/19.10.2015 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С. – [населено място]. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 213.56 лв. – внесена държавна такса по сметка на ВКС. Основателно е направеното от ответната страна възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощникът на ищеца – адв. В. Т. на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА, като настоящият състав на ВКС счита, че такова се дължи в размер на 300 лв. за изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство, в съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.9 ал.4 изр.1-во от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и имуществения интерес по делото. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І ТО Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 19.10.2015 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 5580/2015 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С. – [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В. Л. М., ЕГН [ЕГН] сумата 213.56 лв. /двеста и тринадесет лева и 56 ст./ разноски по настоящото дело. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на адвокат В. В. Т., ЕГН [ЕГН] на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.