Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
София, 07.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 54 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Н. К., защитник на подсъдимите З. С. И. и Й. С. И., срещу решение № 119/ 01.12.2016 г. по внохд № 91/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Релевирани са оплаквания за допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанията- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. По същество се иска подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите обвинения, алтернативно- да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение обвиненията по чл. 248а ал.2 от НК или се намали размера на наказанията. Жалбоподателите претендират, че гражданските искове са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени на това основание или да бъдат редуцирани по размер.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.
Гражданският ищец, Българската държава, представлявана от Министъра на финансите е депозирал възражение срещу жалбата и счита, че въззивното решение в гражданско-осъдителната му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:
С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 47/ 10.12.2015 г. по нохд № 329/2015 г. на Русенския окръжен съд. С присъдата подсъдимият З. С. И. е признат за виновен в това, че през периода от 15.12.2008 г. до 19.01.2010 г. в [населено място], пред Областна разплащателна агенция – [населено място] към ДФ „Земеделие”, в подадено заявление, представил неверни сведения – че отглежда в собствения си животновъден обект в [населено място], обл. Р. - обект 7087- 0173, 15 бр. свине - майки и 110 други свине за угояване и че няма изискуеми публични задължения към държавата, за да получи средства в размер на 48 892 лева от фондове, принадлежащи на ЕС - от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, като получил такива средства в размер на 19 556,80 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е получил средства за разликата от 24 446,00 лв. до 19 556,80 лева, в размер на 4889,20 лева.
Съдът признал З. С. И. за виновен и в това, че на 12.11.2012 г. в [населено място]., пред отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „Земеделие” - Р., в подадена заявка за плащане, представил неверни сведения – че отглежда в собственият си животновъден обект в [населено място], обл. Р. – обект 7087- 0173, 20 бр. свине - майки и 218 други свине за угояване, че земеделското стопанство отговаря на съществуващите стандарти на Общността относно изискванията за опазване на околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношения към животните, за да получи средства в размер на 19 556,80 лева от фондове, принадлежащи на ЕС – от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл.248а, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв., като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е представил невярно сведение, че е закупил хоризонтален силоз за храна, както и че деянието е извършено, за да се получат средства за разликата от 24 446 лв. до 19556,80 лева в размер на 4889,20 лева.
Признал З. С. И. за виновен в това, че на 15.12.2008 г. в [населено място], съзнателно се ползвал от неистински официален документ – Удостоверение за наличието или липсата на задължения № ****/ 04.12.2008г. на НАП ТД – Р., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 23, ал.1 определил на З. С. И. едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от четири години.
Към така определеното наказание, на основание чл.23, ал. 3 НК, присъединил наказанието глоба в размер на 2000 лв.
Със същата присъда Русенският окръжен съд признал подсъдимия Й. С. И. за виновен в това, че през периода от 15.12.2008 г. до 19.01.2010 г. в [населено място], пред Областна разплащателна агенция – [населено място] към ДФ „Земеделие”, в подадено заявление, представил неверни сведения – че отглежда в собственият си животновъден обект в [населено място], обл. Р. - обект № 7087-0172, 15 бр. свине- майки и 100 други свине за угояване, за да получи средства в размер на 48 892,00 лева от фондове, принадлежащи на ЕС - от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, като получил такива средства в размер на 19 556,80 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е получил средства за разликата от 24 446 лв. до 19 556,80 лева в размер на 4889,20 лева.
Признал подсъдимия Й. С. И. за виновен в това, че на 12.11.2012 г. в [населено място]., пред отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „Земеделие” - Р., в подадена заявка за плащане, представил неверни сведения – че отглежда в собственият си животновъден обект в [населено място], обл. Р. - обект № 7087-0172, 20 бр. свине - майки и 223 други свине за угояване, че земеделското стопанство отговаря на съществуващите стандарти на Общността относно изискванията за опазване на околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношения към животните, за да получи средства в размер на 19 556,80 лева от фондове, принадлежащи на ЕС – от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл.248а, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 1500 лв., като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение, че деянието е извършено, за да се получат средства за разликата от 24 446 лева до 19556,80 лева в размер на 4889,20 лева.
На основание чл. 23, ал.1 НК определил на Й. С. И. едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Към така определеното наказание, на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил наказанието глоба в размер на 1500 лв.
Осъдил подсъдимите да заплатят в полза на гражданския ищец – Държавата, представлявана от министъра на финансите по 24 446 лева обезщетение за причинени имуществени вреди.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
В жалбата на двамата подсъдими са изложени доводи, които имат отношение към обосноваността на съдебния акт. Твърди се, че представените сведения са верни, че подсъдимите са отговаряли на всички изисквания за получаване на плащанията, освен това не са имали знание за несъответствието в ушните марки на прасетата. Те се доверявали безрезервно на документите, заверявани от свидетелите Г. и А..
Върховният касационен съд намира тези оплаквания за неоснователни. Касационната инстанция няма правомощия да проверява обосноваността на атакувания съдебен акт и да приема нови фактически положения. Тя няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази посока проверка на въззивното решение, касационният състав не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Великотърновският апелативен съд е проверил изцяло обжалвана пред него присъда на Русенския окръжен съд. Подложил е на анализ събраните по делото доказателства и е мотивирал подробно становището си за безспорна установеност на фактите по престъпната дейност на подсъдимите, приети от първоинстанционния съд. Гласните доказателствени източници са обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, като са съпоставени с писмените доказателства и с експертните заключения. Съдът е изложил аргументи за достоверност на показанията на свидетелите А., К., З., Г. и П., защото е установил, че те са подкрепени от заключението на строително-техническата експертиза и от писмените доказателства (ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване на животни, справки от ВиК и [фирма]/. Несъгласието на касаторите и техния защитник с фактическите изводи на решаващите съдилища не е основание за отмяна на атакувания съдебен акт, след като не се констатират нарушения при събирането и оценката на доказателствата и формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Противно на изложеното в жалбата съдът е установил безспорно, че към датата на подаване на заявленията подсъдимите не са притежавали свине майки, не са ги отглеждали в посочените като собствени животновъдни обекти (№ 7087-0173 от подс. З. И. и № 7087-0172 от подс. Й. И.). Последните не са отговаряли на съществуващите стандарти на Общността. Девет от декларираните от подс. З. И. и пет от декларираните от подс. Й. И. като прасета-майки са били регистрирани и маркирани като мъжки, а три от прасетата, декларираните в графа „Други“, били заклани в по-ранен период. Съдът е установил, че декларираните животни били собственост на [фирма], с управител брата на подсъдимите И. И.. По време на проверките, осъществени от св. З., Ч. и К., животните са се намирали във фермата на [фирма], собственост на баща им. Обекти № 7087-0172 и № 7087-0173 не са имали открити партиди за вода и електричество, липсвали и отводнителни, климатични, отоплителни системи, обособени боксове за свине майки, бременни, новородени и други свине. Водоснабдяването се осъществявало посредством цистерна.
Възражението, че подсъдимите не са знаели, че част от декларираните като свине-майки са регистрирани като мъжки прасета, тъй като са се доверявали на документите, заверявани от св. Г., който получавал данните за регистрацията работниците на подсъдимите е несъстоятелно и не почива на установените по делото факти. Следва да се отбележи, че работниците, за които свидетелства д-р Г. и които според защитата са подали неверните данни за регистрация на прасетата майки, са били наети във фермата, стопанисвана от бащата на подсъдимите. Това още веднъж подкрепя извода на съда, че подсъдимите не са осъществявали самостоятелна стопанска дейност. В решението на въззивния съд се съдържа отговор на всички възражения по обосноваността на присъдата, както изисква разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК. Липсват основания за отмяна на съдебния акт.
По оплакването за нарушение на закона.
В жалбата е изложено възражение за несъставомерност на деянията по чл. 248а ал.5 от НК, тъй като обективният признак „представяне на неверни сведения” е реализиран преди приемането на тази норма от наказателния кодекс. Възражението е наведено и пред въззивния съд, който го е отхвърлил със съображения, които не могат да бъдат споделени.
Великотърновският апелативен съд е приел, че подсъдимите са осъществили инкриминираното престъпление по чл. 248а ал.5 от НК, защото са получили средствата от фондовете на ЕС през 2010 г. независимо, че неверните сведения са предоставени през 2008 г. Развил е тезата, че това престъпление е типично продължено престъпление, осъществено с едно деяние- представяне на неверни сведения в нарушение на задължението да се представят верни такива, което е продължило трайно и непрекъснато до получаване на сумите.
Върховният касационен съд счита, че това разбиране на апелативния съд е в противоречие с правната теория и съдебната практика. С оглед принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията, нашият наказателен кодекс очертава отделните видове престъпни прояви чрез описание на техните видови особености, дадени в основния състав на всяко престъпление. Основните престъпни състави съдържат минимума от признаци, при чието наличие се осъществява съответният вид престъпление, а квалифицираните или по-леко наказуеми отразяват специфични особености на деянието, променящи обществената му опасност в сравнение с тази на основните състави. Специалните състави на престъплението не могат да съществуват самостоятелно, а са функция от осъществения основен състав.
Разпоредбата на чл. 248а ал.2 от НК е приета със ЗИДНК /ДВ.бр.75/2006 г./ и с нея се охраняват обществените отношения, свързани с правилното и пълно информиране на държавните органи, които извършват разпоредителни действия със средства от еврофондовете. Наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондовете, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава. Върховният касационен съд трайно приема в практиката си, че основният състав на престъплението по чл. 248а ал.2 от НК е на формално извършване. Престъплението е довършено с факта на подаване на неверните сведения пред длъжностните лица от службата, чрез която се осъществява кандидатстването по програмите на ЕС. Получаването на средствата квалифицира дейността като по-тежко наказуемо престъпление по ал.5 на чл. 248а от НК / вж. решения по к.д. № 190/16 г. ІІІ н.о., по к.д. № 49/16 г. І н.о., к.д. № 942/16 г. І н.о., к.д. № 103/17 г. І н.о./. Затова настоящият касационен състав намира за неправилни разсъжденията на въззивната инстанция, че се касае за типично продължено престъпление, започнало с представянето на неверните сведения и продължило до получаване на сумите на 19.01.2010 г.
Принципът за законоустановеност на престъпленията е свързан и с действието на наказателния закон във времето, като никой не може да бъде съден за деяние, което не е бил обявено за престъпно към момента на извършването му. Квалифицираният състав на ал.5 на чл. 248а от НК е приет със ЗИДНК /ДВ. бр. 27/2009 г./ и е в сила от 10.04.2009 г., т. е след подаване на неверните сведения и осъществяване на основния състав на престъплението. Подсъдимите не могат да носят наказателна отговорност за по-тежко наказуемия престъпен състав, но са осъществили съставомерните признаци на основния състав и затова липсват основания за оправдаването им по този пункт от обвинението. Допуснатото нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от ВКС чрез преквалификация на деянията по чл. 248а ал.2 от НК, което е в полза на касаторите. Към момента на извършване на престъплението- 15.12.2008 г., то е било наказуемо с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. Следователно, сроковете по чл. 81 ал.3, вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК са изтекли и престъплението е погасено по давност. Наказателното производство, касаещо това обвинение, следва да бъде прекратено.
Основателно е искането, мотивирано в касационната жалба, за прекратяване на производството и в частта му, касаеща обвинението срещу подс. З. И. по чл. 316, вр. чл. 308 ал.1 от НК. Деянието е извършено на 15.12.2008 г., а абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81 ал.3, вр. чл. 80 ал.1 т.4 от НК е изтекла на 16.06.2016 г. Подсъдимият И. не претендира продължаване на производството, поради което и в тази част присъдата следва да бъде отменена, а наказателното производство прекратено поради изтекла погасителна давност. Решението следва да бъде отменено и в частта по чл. 23 от НК.
Върховният касационен съд приема за неоснователно искането за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Поради изтеклата погасителна давност за посочените по-горе престъпления, всеки от касаторите е осъществил едно престъпление по чл. 248а ал.2 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Имуществените вреди от престъплението не са възстановени, поради което липсват материално правните предпоставки за приложение на института по чл. 78а от НК.
Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наказанията. Решаващите съдебни инстанции са обсъдили и оценили съобразно действителната им тежест всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията. Взети са предвид данните за личността на двамата подсъдими- младата им възраст и трудовата заетост, включително обстоятелствата, изтъкнати в касационната жалба. Следва да се има предвид, че предмет на обсъждане са единствено наказанията за престъпленията по чл. 248а ал.2 от НК, извършени от двамата подсъдими на 11.12.2012 г., а те са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, с приложение на института на условното осъждане. Законосъобразни по размер са и наложените на двамата кумулативни наказания. Липсват основания за допълнителното им намаляване.
Неоснователно е оплакването по отношение на гражданско-осъдителната част на съдебния акт. На възражението за недопустимост на гражданските искове за вреди поради изтекла погасителна давност към момента на предявяването им въззивният съд е дал мотивиран отговор. Правилно е заключението, че пет годишният давностен срок за вземания от непозволено увреждане започва да тече от датата на откриване на дееца. По настоящото дело това е станало при извършената от служителите на ДФ „Земеделие” проверка на 05.12.2012 г., а гражданските искове са предявени на 28.07.2015 г. Убедителна е аргументацията на решаващите съдилища, че гражданската претенция на Държавата е основателна в пълния предявен размер, независимо от частичното оправдаване на подсъдимите. Основанието на граждански иск е деянието /деликта/, което ангажира отговорността на дееца дори когато той е оправдан за престъплението поради несъставомерност, когато е изтекла давността за наказателно преследване или е приложен чл. 78а от НК / чл. 307 от НПК/.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1, т.2 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 119/ 01.12.2016 г. по внохд № 91/16 г. на Великотърновския апелативен съд като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията, извършени от подсъдимите З. С. И. и Й. С. И. на 15.12.2008 г. от престъпления по чл. 248а ал.5 от НК в престъпления по чл. 248а ал.2, вр. чл. 2 ал.1 от НК и поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази му част.
ОТМЕНЯ решението и присъда № 48/ 10.12.2015 г. по нохд № 329/15 г. на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият З. С. И. е признат за виновен по чл. 316, вр. чл. 308 ал.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази му част.
ОТМЕНЯ решението в частта по приложението на чл. 23 ал.1 и ал.2 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|