Р Е Ш Е Н И Е № 69 гр. София, 13.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 155 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Д. Х. и жалба на частните обвинители И. К. М. и М. И. М., чрез техния повереник, против решение № 215 от 22.12.2015 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 396/2015 г. В жалбата на защитника се твърди, че наказанието е явно несправедливо с оглед многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които са обуславяли индивидуализация на наказанието към минималния предвиден размер на лишаването от свобода преди редукцията по чл. 58а НК, както и минимална продължителност на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК. Счита се за несправедлив и размерът на лишаването от правоуправление. Направено е искане за намаляване на наложеното наказание на подсъдимия. В касационната жалба на частните обвинители са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Изложени са обаче единствено съображенията, че съдът е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства и не е взел предвид някои безспорно установени по делото отегчаващи обстоятелства, което прави невъзможно да се постигнат целите по чл. 36 НК. Направено е искане за увеличаване на размера на наказанията и отмяна на условното осъждане на подсъдимия. Претендират се и направените разноски във въззивното производство, които частните обвинители са поискали, но съдът е пропуснал да им присъди в размер на 750 лева, за всеки от тях поотделно. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители поддържа жалбата относно наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Изразява становище за несъстоятелност на депозираната жалба от страна на защитника. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 21 от 7.10.2015 г. на Шуменския окръжен съд по н. о. х. д. № 405/2015 г. подсъдимият А. Д. Х. е признат за виновен в това, на 3.07.2014 г. при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6 и чл. 16 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на К. И. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 215 от 22.12.2015 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 396/2015 г. присъдата е изменена, като срокът на наказанието лишаване от правото да се управлява моторно превозно средство е увеличен на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Доводите в тях по отношение на наказанието, формулирани по сходен начин, са били представени на вниманието и ефективно разгледани от Варненския апелативен съд. Наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Х. за извършеното престъпление е било определено в съгласие с правилата, предвидени в НК - индивидуализирано на четири години съобразно разпоредбата на чл. 54 НК и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК. При индивидуализация на наказанието адекватно е била отчетена относителната тежест на всички значими и установени по делото обстоятелства. Поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността, каквито са чистото съдебно минало, положителната характеристика, младата възраст, трудовата ангажираност, са мотивирали и законосъобразния извод, че липсва необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, тъй като поправянето на подсъдимия и останалите цели по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с отложено изпълнение за максимално продължителния срок от пет години съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК. Успоредно, въззивният съд не е пренебрегнал установените предходни нарушения като водач, в т. ч. за движение с несъобразена скорост, за които подсъдимият Х. е бил санкциониран по административен ред. Коригираният с въззивното решение срок на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с продължителност от четири години държи сметка и за посочените обстоятелства, и за специфичното проявление на допуснатите нарушения по ЗДП, както за необходимостта от съблюдаване на по-стриктна дисциплина от страна на подсъдимия като участник при движение по пътищата. Така определена, комплексната санкция напълно отговаря на целите, посочени в чл. 36 НК. Ето защо Върховният касационен съд счита, че не е изправен пред случай на явна несправедливост на наказанието. Исканията на жалбоподателите не могат да бъдат възприети, респ. атакуваното решение на Варненския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. Когато въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе с решението си по направените разноски, компетентен да се произнесе по този въпрос е първоинстанционният съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 22.12.2015 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 396/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: