Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр. София, 16.01.2017г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретаря Кр.Павлова и в присъствието на прокурора К. Иванов, като разгледа докладваното от съдията Шишкова н. д. № 1154/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на задочно осъдения Г. П. Г. за възобновяване на НОХД №850/2000г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, и за отмяна на постановената на 23.10.2006г. присъда, на основание чл.425, ал.1 и ал.2, вр.чл.423, ал.1 от НПК. В открито съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъденото лице поддържа молбата. Изтъква, че Г. не е бил призоваван и информиран за обвинението срещу него, а за съществуването на проведения срещу него наказателен процес и за постановения съдебен акт е узнал едва на 15.09.2017г. Счита, че не са налице изключенията по чл.423, ал.1 от НПК, поради което делото следва да бъде възобновено и върнато в досъдебна фаза. Моли, да не бъде определяна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Според него от факта на упълномощаване на адвокати, които да го представляват при разглеждането на делото в съда, може да се направи извод, че Г. е знаел за обвинението срещу него. Противопоставя се на освобождаването му, тъй като престъплението е тежко, а укриването е продължило повече от десет години. Осъденото лице моли съда за възможност на се защити при преразглеждане на делото, както и да бъде освободено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, намери следното: Във връзка с процесуалната допустимост на молбата на осъдения, настоящият съдебен състав прецени, че шестмесечният срок по чл.423, ал.1 от НПК е спазен. Г. е признат за виновен в осъществено в периода от м.октомври 1995г. до 12.02.1996г. престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и 9, вр. чл.20 ал.3 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от десет години. В качеството си на подсъдим не е присъствал лично при обявяване на присъдата от първоинстанционния Софийски градски съд, не е получил уведомление за изготвеното решение № 573/08г. на Софийския апелативен съд, нито за решение № 329/14.07.2009г. на Върховния касационен съд, с което присъдата е влязла в законна сила. Няма основание да се приеме, че е узнал за съдебните актове и от процесуалните си представители. Извън назначените служебни защитници, които не са имали връзка с него, по делото е представляван и от двама упълномощени адвокати. Първият, адв.В., е приключил участието си в наказателното производство на 10.04.2004г., т.е. преди постановяването на първоинстанционната присъда на 23.10.2006г. Вторият, адв.Г., който е преупълномощил адв.П. и адв.Н., е изготвил нотариално заверена декларация, с която информира съда за това, че е ангажиран от трето лице, без да е осъществявал личен контакт с Г.. При горното, следва да се приеме, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че осъденият е узнал за влязлата в законна сила присъда преди датата 15.09.2017г., която сочи в молбата си. Разгледано по същество, искането е основателно. По сл.д.№ 110/98г. са изготвени четири постановления за привличане на Г. Г. като обвиняем – от 29.07.98г., 29.04.99г., 07.07.99г. и от 13.10.99г. Нито едно от постановленията не му е предявено, не е провеждан разпит на обвиняемия, следователят е посочил, че привличането е при условията на чл.268, ал.3 от НПК и му е назначил служебен защитник. С телеграма от 06.08.1998г. Г. е обявен за общодържавно издирване, като периодично, до приключване на наказателното производство, по делото са постъпвали справки за това, че издирването не е дало резултати. Съдебното дело № 850/2000г. е образувано по обвинителен акт, в който е записано, че производството се провежда при условията на чл.268, ал.3, т.2 и 3 от НПК/отм/. На Г. не е връчен препис от него. В съдебно заседание е даден ход на делото с участие на служебен защитник. До приключване на наказателното производство с окончателното решение на ВКС по н.д. № 257/09г. подсъдимият не е участвал лично. Задържан е на 11.12.2017г., когато доброволно се е явил в СДВР. За съдебното заседание на 13.12.2017г. е конвоиран от затвора в гр. София. При горното, от правна страна се налага извод за наличие на предпоставките за възобновяване на наказателното производство, визирани в чл.423, ал.1 от НПК. Разпоредбата предоставя процесуална гаранция на обвиняемите и подсъдимите за реално осъществяване на регламентираните в чл.55 от НПК основни права, включително и на това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Тя кореспондира на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързващ правото на справедлив процес с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. С трайната практика на СПЧ е установено изискването на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Няма спор, че Г. е бил осъден задочно. Така регламентираното право не е безусловно, а държи сметка за евентуален доказан отказ на лицето да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, но такива обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане. Установеният регламент е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Подобна хипотеза не е налице, тъй като, съобразно изложената хронология, на Г. никога не е било предявено обвинение в досъдебната фаза. Изложените съображения налагат необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл.423 от НПК, чрез възобновяване на НОХД №850/2000г., отмяна на постановената по отношение на Г. Г. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални възможности за упражняване на неговите процесуални права. При съблюдаване на изискванията на чл.423, ал.4 от НПК, настоящият съдебен състав обсъди необходимостта от определяне на мярка за неотклонение по отношение на Г., при което намери, че такава следва да бъде определена с оглед тежестта на обвинението срещу него. Задържането му не се налага поради чистото му съдебно минало и изминалият изключително продължителен /22 годишен/ период от време от датата на деянието до постановяване на настоящото решение. Процесуалното поведение на Г. не би могло да бъде определено като „укриване“ поради това, че никога не е бил надлежно уведомен за задължението да се явява пред органите на досъдебното производство и съда. Фактът, че доброволно се е явил в полицията, за да бъде задържан за изпълнение на присъдата, обективира желанието му за сътрудничество. С оглед изложеното, съдът намира, че адекватна мярка за неотклонение в случая е парична гаранция в размер на 5 000лв. /пет хиляди лева/. Водим от горното и на основание чл.425, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.423, ал.1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №850/2000г. по описа на Софийски градски съд по отношение на Г. П. Г.. ОТМЕНЯ присъда от 23.10.2006г., влязла в законна сила на 14.07.2009г., в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. П. Г. за престъпление по чл.116, ал.1 т.7 и т.9, вр.чл.20, ал.3 от НК. ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане. Определя на Г. П. Г. мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.