Р Е Ш Е Н И Е № 50 град София, 16 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора Ат. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. КРЪСТЕВ наказателно дело № 664/2010 година. Производството, в срока по чл. 421, ал. 3 и на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК, е образувано по искане на осъдения И. К. С. от[населено място], чрез неговия защитник – адвокат М. Н., за възобновяване на нохд № 6696/2009 г. на Районен съд[населено място] и внохд № 1394/2010 г., на Варненския окръжен съд, по което е осъществен въззивен контрол на постановената присъда. Твърди се, че съдебните актове са постановени в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в направеното искане и извърши проверка на данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 354/23.06.2010 г., Варненският районен съд, 32-ри състав, е признал подс. И. К. С. за виновен в извършено на 23.12.2005 г. в[населено място], престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдил е и направените по делото разноски. С въззивно решение № 281/28.09.2010 г., постановено по внохд № 1394/2010 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло посочената присъда. По довода за допуснати нарушения на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърдението, за необосновани изводи досежно съставомерността на извършеното деяние, поради неправилна преценка на събраните доказателства и незаконосъобразен отказ за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по реда на това производство, с оглед ограничителните основания на чл. 348 НПК, към който препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, направеният извод, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 339, ал.1 НК, е напълно законосъобразен. Правилно е бил приложен е закона, който е трябвало да бъде приложен. Подсъдимият, на инкриминираната дата в[населено място], без да има надлежно разрешително, е държал огнестрелно оръжие, подробно описани по брой, вид, модел в диспозитива на присъдата. Изводите за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна, именно на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от събраните и преценени доказателства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са частично обясненията на подсъдимия на които е дадена вяра, показанията на свидетеля Н., подкрепени и допълнени от обясненията на вещите лица в съдебно заседание – П., З., А., К. и М., заедно с експертните заключения и приложените писмени доказателства приложените писмени, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подс. С. е извършил посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението, че се касае за държане, без съответно разрешение на огнестрелно оръжие, е напълно законосъобразно. Посочените в искането конкретни възражения, във връзка с този довод, са идентични и с поддържаните, и пред редовните инстанции. Същите в мотивите си, са се занимали подробно с тях и са направили законосъобразен извод, че са неоснователни, включително и за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Изложените в тази връзка съображения, са убедителни, подкрепени от доказателствата по делото, посочени по-горе. В тази връзка правилно е било прието, че инкриминираното с обвинението деяние, осъществява от обективна и субективна страна, състава на престъплението по ал. 1 на чл. 339 НК, в който смисъл е постановена първоинстанционната осъдителна присъда. Точни са изводите, почиващи на съвкупната преценка, на събраните доказателства, че този подсъдим е държал огнестрелните оръжия, без да има съответното разрешение за притежаване и съхраняването им, съгласно чл. 14 и следващите от ЗКООВВБ. Правилно и мотивирано са били отхвърлени всички възраженията на защитата за обективната съставомерност на деянието – л. 122 и 123 от първоинстанционната присъда, л. 30, 31 от въззивното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което няма нищо което да бъде добавено допълнително. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. С.. За да са налице такива е необходимо, съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, е отговорил на направените възражения за обективната и субективна съставомерност на деянието, обсъдил е събраните доказателства, точно е посочил на кои дава вяра и на кои не и защо и на кои изгражда извода си за виновността на подс. С. . От своя страна въззивната инстанция, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, изпълнила е изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, посочвайки основанията поради които не приема същите направени доводи посочени в жалбата. Вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Ето защо, не са налице пороците по чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Посочените като конкретни процесуални нарушения, са идентични с поддържаните пред предходните инстанции. И двете съдилища в мотивите си са се занимали подробно с тях, като са изложили убедителни съображения, защо не ги уважават. И според настоящият съдебен състав, оплакванията са напълно неоснователни, поради което и липсват основания за уважаване на искането. Въззивният съд макар и лаконично е отговорил на възраженията, на защитата за липсата на съответни боеприпаси за четири от тези оръжия, за които е бил осъден, за техническата неизправност на част от тях, за приложението на чл. 14 и следващите от ЗКООВВБ и параграф 8 от ПЗР, за наличието на обективната и субективна страна на деянието, за отказа за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, за липсата на самостоятелни мотиви свързани с наказанието. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районният съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата, на същите доказателства, не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционният съд. Не е нейно задължение да анализира доказателствата събрани на съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза встъпва в нейните правомощия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Възражението е направено само във връзка с не приложението на чл. 55 НК. Същото е неоснователно. Съдилищата правилно са приели, че е налице обикновен превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което е определено наказанието при условията на чл. 54 НК, към минимума определен в закона, с приложение на чл. 66 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни /о/ такива обстоятелства, каквито не се сочат и в искането, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Ето защо, съставът на Върховния касационен съд счита, че искането и в тази си част се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. С. от[населено място], за възобновяване на наказателни дела: нохд № 6696/2009 г., на Варненския районен съд и внохд № 1394/2010 г. на Окръжен съд[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: