3 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 14.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 527/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 1039/2009 г., в конкретно посочени части, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определението на касационния съд от 8. 11. 2010 г. е прието, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от жалбоподателя И. Д. на ищеца по делото С. С. е в противоречие с установената практика – т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, която изисква при определяне на размера на неимуществените вреди да се вземат предвид всички установени и конкретно посочени обстоятелства. При касационната проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК се установи следното: Окръжен съд – Велико Търново с решение от 8. 12. 2009 г. е потвърдил решението на Горнооряховския районен съд по гр. д. № 1672/2008 год., в частта, с която е осъден И. Д. да заплати на С. С. сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на 7. 8. 2007 г. чрез обида, със законната лихва от 1. 12. 2008 г. до окончателното изплащане и да заплати сумата 194. 50 лв. – мораторна лихва от датата на увреждането до предявяване на иска на 1. 12. 2008 г.. Въззивният съд се е позовал на чл. 300 ГПК и съобразил задължителната сила на присъдата от 15. 10. 2008 г. по н. ч. х. д. № 1058/2007 г. на Горнооряховския районен съд, с която И. Д. е признат за виновен, че на 7. 8. 2007 г. в[населено място] публично казал нещо унизително за честа и достойнството на С. С., действал в качеството му на полицай при Р. Г. О.. Въззивният съд е констатирал непрецизност на диспозитива на присъдата – непосочване на самото престъпно действие, но от мотивите на същата присъда е направил извод, че увреждането се изразява в обидното обръщение „ченге”, което Д. е отправил към ищеца С.. Съдът е преценил, че това пренебрежително наименование на полицай, засегнало достойнството на ищеца, не се отличава със значителна степен, но е приел, че по справедливост, ответникът дължи обезщетение 1000 лв., толкова колкото е присъдено и за другото увреждане на ищеца, признато с посочената наказателната присъда – клевета на длъжностното лице, полицай С., тъй-като Д. е подал жалба до Р. Г. О., че при инцидента на 7. 8. 2007 г. С. е упражнил физическо насилие спрямо него. Съображенията на въззивния съд за размера на обезщетението са необосновани и несъответни на закона. При липсата на изрично възражение от страна на ответника, сега жалбоподател, че не е употребил обидното назоваване ”ченге” по отношение на ищеца, съдът е имал основание да приеме този факт за доказан. По делото, обаче, липсват данни и доказателства за естеството и степента на моралните страдания на ищеца от обидното обръщение. Изложението на исковата молба, обясненията на ищеца в с. з. на 12. 3. 2009 г. пред районния съд и показанията на разпитаните свидетели съдържат данни само за вредите, причинени от подадената от Д. жалба до Р. Г. О., с която е преписал на С. извършване на престъпление – нанасяне на побой. При липса на доказателства, вкл. конкретни твърдения на самия ищец, за естеството и степента на причинените му вреди от обидното обръщение на ответника, съдът е имал основание по своя преценка, с оглед на опитните правила, да присъди парично обезщетение, но определеният размер 1000 лв. е несъответно голям за предполагаемите душевни терзания на ищеца от обидното обръщение „ченге”. Касационният съд счита, че точното прилагане на закона – чл. 52 ЗЗД, налага намаляване на обезщетението до размер на сумата 100 лв.. Съобразно това изменение, следва да бъде намалена и присъдената мораторна лихва от 194.50 лв. на 19.45 лв.., както и размера на дължимата държавна такса от 95. 44 лв. на 52. 44 лв.. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Велико Търново от 8. 12. 2009 г. по гр. д. № 1039/2009 г. В ЧАСТТА, с която е осъден И. Д. да заплати на С. С. сумата 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди за нанесената му обида – обръщение „ченге”, В ЧАСТТА, с която е осъден И. Д. да заплати мораторна лихва в размер на сумата 194.50 лв. и В ЧАСТТА, с която е осъден И. Д. да заплати държавна такса 95.44 лв. по сметка на Районен съд – Горна Оряховица и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. П. Д. от[населено място] да заплати на С. П. С. от[населено място] сумата 100 /сто/ лева обезщетение за неимуществени вреди от обида, със законната лихва от 1. 12. 2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата 19.45 лв. мораторна лихва от увреждането на 7. 8. 2007 г. до предявяване на иска на 1. 12. 2008 год. ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. срещу И. Д. в останалата част за разликата над уважения размер 100 лв. до размер на сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 19. 45 лв. до размер на сумата 194. 50 лв. мораторна лихва. ОСЪЖДА И. П. Д. да заплати по сметка на Районен съд Горна Оряховица сумата 52.44 /петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: