Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 21.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2837/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1749/15.03.2013 г., подадена от М. К. Д. ЕГН [ЕГН], живуща: [населено място], [улица], лично и като управител и едноличен собственик на „П & М” Е., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адвокат Т. Д. и адвокат И. Д. за отмяна на влязло в сила на 3.12.2012 г. съдебно решение на Апелативен съд-Б. № 14/20.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 7/2012 г. Твърди се, че в производството по делото са били представени и доказателства че срещу М. К. Д. е образувано досъдебно производство-сл. д. № 31/2009 г. по описа на О. при ОП-С. за извършено престъпление по чл. 253, ал. 2, предл. 5, вр. ал. 1 НК, предмет на което са средствата, с които М. К. Д. е закупила недвижими имоти, предмет на отнемане по настоящото дело, производството по което е прекратено с постановление от 28.11.2012 г. на ОП-С., потвърдено с определение № 338/13.12.2012 г. по ч. н. д. № 580/2012 г. по описа на ОС-Сливен. Счита се, че това определение е ново обстоятелство от съществено значение за изхода на гражданското дело, настъпило след приключване на делото, което не е могло да бъде известно при решаването му. Атакуваното решение е „презюмирало” престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД, каквато съгласно актовете за прекратяваен на наказателното производство не е налице. На основание чл. 307, ал. 1 и ал. 2 ГПК се иска да се отмени влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, решението да се отмени изцяло и делото върне за ново разглеждане от АС-Бургас. Прилага постановление за прекратяване на наказателно производство на ОП-С. от 28.11.2012 г., определение № 338/13.12.2012 г. по ч. н. д. № 580/2012 г. на ОС-Сливен не е отбелязано, че е влязло в сила, както и мотиви към проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /№ 854-01-88/16.07.2008 г., 40-то НС/. Ответник по молба П. Д. С. счита молбата за основателна. Не ангажира доказателства. За ответник Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество-ТД-Б. процесуален представител главен инспектор-юрист Р. И. счита молбата за неоснователна. Не ангажира доказателства. За Върховна касационна прокуратура прокурор С. даде заключение, че молбата е неоснователна. Не ангажира доказателства. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановлението за прекратяване на образуваното срещу молител М. К. Д. наказателно производство, на което е основана молбата за отмяна е влязло в сила на 18.01.2013 г./служебна проверка/. За да се произнесе по основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Отмяната по реда на чл. 303сл. ГПК е процесуално средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията /фактически състави/, при наличие на които може да се допусне отмяна на влязло в сила съдебно решение са изрично и изчерпателно уредени с разпоредбите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не проверява правилността на атакуваното с молбата за отмяна решение, а проверява налице ли е съответният фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК, на който страната-молител основава своето искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на който е основана процесната молба за отмяна, предполага в производството по делото, приключило с атакуваното постановено и влязло в сила съдебно решение, страната-сега молител да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се е позовавала на определени доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства и да успее да докаже по делото твърдяните от нея обстоятелства, или пък страната да не е знаела за съществуването на новите обстоятелства и/или новите доказателства, които следва да са от съществено значение за правилността на постановеното и влязло в сила съдебно решение. Конкретният случай не е такъв. Според молител М. К. Д. е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на приключилото с влязло в сила съдебно решение дело по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на постановление от 28.11.2012 г. на ОП-С. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу М. К. Д. и на определение № 338/13.12.2012 г. по ч.н.д. № 580/2012 г. на ОС-Сливен, влязло в сила на 18.01.2013 г./установено при извършена по настоящото дело служебна проверка/. Доказателствата, на които е основана молбата за отмяна нямат характер на нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството по делото, приключило с атакуваното влязло в сила съдебно решение е образувано по мотивирано искане с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, основано на влязла в сила присъда на ответника по молбата и съпруг на молителя П. Д. С. от 5.10.2005 г. на 54-та колегия на Изправителен съд Б., Кралство Б., постановена по дело рег. № 05/5916, затова че в периода между 17.06.2002 г. и 24.04.2003 г. е извършил описаните в присъдата престъпления, съответстващи на престъпленията по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК, чл. 159, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК на РБ. Воденото срещу молител М. К. Д. наказателно производство не е било предмет на доказване в производството, приключило с атакуваното с настоящата молба за отмяна влязло в сила съдебно решение и не е обусловило изводите на въззивния съд при постановяване на решението. Изложеното с молбата за отмяна разбиране, че следва и за втория съпруг да е налице хипотезата на чл. 4 ЗОПДИППД/отм., ДВ, бр. 38/18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г./, за да се постанови отнемане на имущество-съпружеска имуществена общност, не намира подкрепа в разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./, нито може да бъде изведено по тълкувателен път. В този смисъл се е произнесъл Върховният касационен съд по задължителен начин с постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК: Р. № 226/2012 г. по гр. д. № 1445/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 66/2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ВКС ІІІ г. о. А и в приложените към молбата за отмяна актове по прекратеното срещу молител М. К. Д. наказателно производство не са формирани изводи за източниците на доходи на молител Д. и липсват последици, относими към резултата, постановен с атакуваното решение. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1749/15.03.2013 г., подадена от М. К. Д. ЕГН [ЕГН], живуща [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд-Б. № 14/20.03.2012 г., постановено по в. гр. д. № 7/2012 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: