7 Р Е Ш Е Н И Е № 50026 [населено място], 25.07.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2401 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. „ЗД „Бул Инс““ АД атакува решение на Апелативен съд Велико Търново № 151/2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново за уважаване на предявените от С. и Т. П. С. против касатора искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер до 25 000 лв. за всеки един от тях. Застрахователят счита сумите за недължими, алтернативно изключително завишени поради липса на активна материална легитимация в полза на ищците – внуци на починалото лице С. Г.. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е преценил правилно релевантните за спора факти, не е анализирал в съвкупност доказателствата и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните при формиране на вътрешното си убеждение, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи, че е налице изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1069 г., по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ищците са понесли неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Съществуването на добри и социално активни отношения в бита без изявени конфликти не обосновава изключителност на отношенията с починалия при ПТП сродник, още повече, че ищците не са живели с него в едно домакинство. Покойният не е заменил изцяло родителската грижа в нито един момент от житейското съзряване на двете момчета. Касаторът заявява оплакване, че събраните доказателства не водят до извод, че между ищците и пострадалия е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Ето защо, мотивите на въззивния съд са презумптивни и в тях липсва конкретика. Застрахователното дружество твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли то да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. Ответниците по касационната жалба не са подали отговор. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата, а ответниците не изпращат представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : Исковото производство е образувано по предявени от П. С. С., С. П. С. и Т. П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД претенции за заплащане на обезщетения, съответно в размер на 200 000 лв. и по 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния баща, респективно дядо С. С. Г., настъпила вследствие ПТП на 15.06.2018 г. От ответника е депозиран отговор, с който счита, че исковете на внуците са изцяло неоснователни, а искът на сина е основателен в размер до 100 000 лв. При пренесен пред въззивната инстанция спор само относно обезщетенията, дължими на внуците, с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че техните искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер на 25 000 лв. за всеки от тях и частично е отменил решението на Окръжен съд Велико Търново. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на С. Г., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. Съобразил е материалноправната легитимация на внуците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласните доказателства. Приел е за доказана дълбока, трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствена връзка между внуците и починалото лице, обусловена от липсата на друг дядо в семейството, както и от полаганите от С. Г. грижи за тях /водел ги на детска градина, на плуване, помагал им при подготвяне на домашните, стимулирал ги да четат книги, учел ги да играят шах/. Починалият присъствал в живота на ищците наравно с техните родители. Той живеел със семейството на сина си П. С. на един и същи етаж във фамилна къща, а другият му син с неговото семейство живеел на горния етаж в същата къща. Съдът е формирал извод, че между дядото и внуците били изградени трайни и взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост и привързаност. Изложил е аргументация за неприложимост на лимитите, регламентирани от § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразил възрастта на починалия /74 г./, внезапната смърт и начина, по който е настъпила тя, отношенията му с внуците, обстоятелството, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на дядо си, както и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта. Решението на Апелативен съд Велико Търново е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново относно отхвърляне претенциите на С. и Т. П. С. за сума над 25 000 лв. до 50 000 лв. и относно присъденото в полза на ищеца П. С. С. обезщетение в размер на 120 000 лв., съответно отхвърляне на претенцията за горницата до 200 000 лв. С определение № 50658/12.12.2022 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса: При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд? ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието с цел да се тълкуват разпоредби от националното ни право в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и изискването на българската държава като член на ЕС да транспонира тези директиви в националното си законодателство или поне да осигури проявлението на техния полезен ефект чрез „съответно тълкуване“ на вътрешното си право /според трайната практика на СЕС/. Целта на двете директиви е да гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива в пълна степен причинените от ПТП вреди не само на пострадалия, но и на кръга лица, които са претърпели вреда в резултат от смъртта на пострадалия при ПТП. С т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци, както и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство например поради заместваща грижа от баба и дядо вместо родителите. В този смисъл са и разясненията, дадени с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т.о., решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на II т.о., решение № 60070/2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на I т.о., решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на I т.о., решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т.о., които се споделя изцяло от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Необосновано въззивният съд е приел, че между ищците и починалия им дядо е съществувала особено силна връзка и че поради това те са понесли морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Изводът е направен поради неправилно интерпретиране на събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелите сочат, че между ищците и починалия е имало създадени трайни, пълнокръвни и емоционални връзки. Действително, по делото е установено, че С. Г. е бил много добър и грижовен човек, който се е отнасял с особено внимание към своите внуци - водел ги на детска градина, на плуване, помагал им е да подготвят своите домашни, стимулирал ги да четат книги, учел ги да играят шах. Бил част от семейния кръг на ищците, защото е живеел с тях на един и същи етаж във фамилна къща, на горния етаж на която пък живеело семейството на техния чичо - другият син на Г.. Родителите на момчетата са били заети, но не и отсъстващи от живота им. Ищците са имали тяхната подкрепата и опора във всеки един момент от своя живот. Всички заедно /родителите, дядото и момчетата/ са живеели като задружна и хармонична общност. Установените от разпита на свидетелите обстоятелства не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и починалия в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между внуци и дядо. По делото е очертана е една картина, типична за традиционния българския бит - отношения, които обичайно съществуват в една сплотена българска фамилия, в която отделните родови връзки са силни и здрави. Тези отношения не могат да се окачествят като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща между внуци и дядо, тъй като ищците са имали грижите на своите родители, които техният дядо само е подпомагал, но не и замествал. Безспорно трагичната кончина на С. Г. е причинила сериозни страдания на неговите роднини. По делото не са събрани доказателства за наличие на вреди, надхвърлящи обичайните за тази ситуация, обусловена от внезапността на травмиращото събитие и хармоничните отношения, които са съществували между дядо и внуци. Въззивният съд не е оценил в пълнота установените по делото факти, поради което и е стигнал до необоснован извод за наличие на материалноправна легитимация в полза на ищците – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове да бъдат отхвърлени. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се дължат сторените в производството разноски за трите съдебни инстанции в доказаните по делото размери съобразно отхвърлената част от исковете, а именно – за първа инстанция 5 472 лв., за втора инстанция 6 320 лв. и за трета инстанция 7 510 лв., или общо 19 302 лв. Поради изложеното решението на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде отменено. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 151/2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново за уважаване на предявените от С. и Т. П. С. против „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер до 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г., както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. С. и Т. П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 25 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния дядо С. С. Г., настъпила в резултат на ПТП на 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от 09.12.2019г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. С. и Т. П. С. да заплатят на „ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер на 19 302 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.