Р Е Ш Е Н И Е №211 гр.София, 07.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1245/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на М. Л. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 188 от 05.05.2010 год. по гр.дело № 477/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставено в сила въззивното решение № 432 от 27.06.2008 год. по в.гр.дело № 1271/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 860 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1176/2004 год. на Разложкия районен съд и са отхвърлени предявените от Г. Б. К. и М. Л. К./първият от тях починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Р. и Б. Г. К. и М. Л. К./ срещу В. М. К. установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за право на собственост върху недвижими имоти, съставляващи УПИ* и УПИ * от кв.* по плана на [населено място], [община], на основание покупко-продажба и давностно владение. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на постановеното преди него влязло в сила решение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 6430/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставено в сила въззивното решение № 281 от 07.07.2006 год. по гр.дело № 706/2005 год. на Благоевградския окръжен съд. Според молителката, с решение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 6430/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о., окончателно е бил отхвърлен иска на В. М. К. против нея, тъй като е потвърдено обжалваното от последния въззивно решение, с което е обезсилено решение № 282 от 30.05.2005 год. по гр.дело № 1092/2004 год. на Разложкия районен съд и е прекратено производството по исковете на К. против Г. Б. К. и Министерството на земеделието за обявяване нищожността на сключените на 01.04.1994 год. от Ликвидационния съвет на ТКЗС, [населено място]-като продавач договори №№ 229 и 230 поради противоречие с § 22 от ПЗР на ПМС № 161/12.08.1993 год. Ответникът по молбата за отмяна В. М. К. е на становище, че същата е неоснователна, защото няма предходно постановено влязло в сила решение между същите страни, по същото искане и на същото правно основание, което да противоречи на атакуваното решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 08.06.2010 год. от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок от деня на влизане в сила на последното решение – 05.05.2010 год./чл.305, ал.1, т.4 ГПК/. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/. В случая, не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение и влязлото в сила решение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 6430/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. С последното е потвърдено въззивното решение № 281 от 07.07.2006 год. по гр.дело № 706/2005 год. на Благоевградския окръжен съд за обезсилване на решение № 282 от 30.05.2005 год. по гр.дело № 1092/2004 год. на Разложкия районен съд и за прекратяване на производството по предявените от В. М. К. срещу Г. Б. К. и Министерството на земеделието искове по чл.26, ал.1, предл.първо и чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД за прогласяване нищожността на договори №№ 229 и 230, сключени на 01.04.1994 год. между [фирма] и [фирма] в качеството им на купувачи, и Ликвидационния съвет на ТКЗС-Р., в качеството на продавач, с които са закупени два имота, описани като прилежаща земя, обособена в парцели ХІ и * в кв.* по плана на [населено място]. С решение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 6430/2007 го. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че предявените от К. искове за обявяване нищожността на договорите от 01.04.1994 год. са недопустими, тъй като с оспорените от него договори той е придобил * идеална част от правото на собственост върху закупената земя и за същата * идеална част от придобитото липсва правен интерес от обявяване нищожността на договора. По отношение на другата * идеална част, закупена от Г. Б. К., отново е прието, че липсва правен интерес от водене на иска за нищожност на договора, тъй като с включването на К. като купувач, К. отстъпил свои права за * идеална част от собствеността, което не е забранено от закона. Прието е, че такъв правен интерес К. няма, тъй като дори да проведе успешно иска за другата * идеална част, неговата правна сфера ще остане незасегната; имотът няма да се върне при него, а ще остане на разпореждане на продавача. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение № 188/05.05.2010 год. по гр.дело № 477/2009 год. на ВКС, І г.о. е потвърдено въззивното решение № 432 от 27.06.2008 год. по в.гр.дело № 1271/2007 год. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Г. Б. К. и М. Л. К. срещу В. М. К. за установяване правото на собственост върху УПИ * и УПИ * в кв.* на основание покупко-продажба и давностно владение. Прието е, че договорите от 01.04.1994 год., с които ЛС на ТКЗС-гр.Р. е прехвърлил на Г. Б. К. прилежащата земя към закупените от В. К. след търг сгради, собственост на бившето ТКЗС, не са прехвърлили правото на собственост, защото за К. не е възникнало правото да придобие собствеността върху прилежащия терен – макар и да е спечелил търга, защото договорът за закупуване на навеса-дърводелна е бил сключен с К. и за последния е възникнало правото по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ във връзка с чл.45а ППЗСПЗЗ. Прието е още и че Г. Б. К. и М. Л. не са придобили собствеността и на релевираното от тях оригинерно основание – придобивна давност по аргумент от чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ, по отношение на прилежащите площи, обслужващи стопански сгради, представляващи държавна собственост. От изложеното дотук е видно, че не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна решение № 188 от 05.05.2010 год. по гр.дело № 477/2009 год. на ВКС, І г.о. и решение № 314 от 16.04.2009 год. по гр.дело № 6430/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Липсва обективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Първото от тях, разрешава по същество материалноправен спор, като са отхвърлени предявените установителни искове за собственост: на деривативно придобивно основание – договори за покупко-продажба № 229 и 230 от 01.04.1994 год., за които е прието, че не са произвели вещнотранслативно действие и на оригинерно основание – изтекла придобивна давност. Второто/първо по време/ решение разрешава процесуалноправен спор – относно липсата на правен интерес и за допустимостта на отрицателните установителни искове за обявяване нищожността на същите договори поради противоречие с § 22 ПЗР на ПМС № 161/12.08.1993 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Липсва произнасяне по същество по материалноправния спор, който не е разрешен със сила на пресъдено нещо поради липса на правен интерес от установяването, а изложените в същото производство от съдилищата мотиви, касаещи валидността на договорите, не очертават противоречие на решението с постановеното след него решение № 188 от 05.05.2010 год. по гр.дело № 477/2009 год. на ВКС, І г.о. За да е налице основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК трябва да съществува противоречие между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго решение. В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Разноски по делото не се присъждат, тъй като ответникът К. не е поискал това нито с възражението си срещу молбата, нито с писмената си защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Л. К. от [населено място], [улица], за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 188 от 05.05.2010 год. по гр.дело № 477/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и на потвърденото с него решение № 432 от 27.06.2008 год. по в.гр.дело № 1271/2007 год. на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/