Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60359
гр. София, 19.10.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3562/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. П. против въззивно определение № 260079/14.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 3406/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 260542/10.09.2020 г. по гр. д. № 1918/2018 г. на Старозагорски районен съд, XII граждански състав, за връщане на въззивна жалба вх. № 8071/10.03.2020 г. срещу решение № 67/14.01.2020 г., постановено по същото дело.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и на разпореждането на районния съд, тъй като жалбоподателката не била надлежно уведомена за указанията за отстраняване на нередовността на въззивната ѝ жалба. Оспорва се изводът, че съдебните книжа са редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл 41, ал. 1 ГПК. Сочи се, че процедурата е опорочена, тъй като съобщенията не са били изпращани на посочения от страната съдебен адрес, а именно – този на процесуалния ѝ представител, а са изпращани само на адреса на жалбоподателката. Поради това с представената от нея на 08.09.2020 г. молба нередовностите на жалбата били изправени. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: може ли съдът по свое усмотрение да се отклони от изпълнението на императивната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК, като изпрати съдебните книжа на страната единствено и само на адрес, различен от изрично посочения пред съда адрес за кореспонденция на съдебния адресат – пълномощник?
За да се произнесе, ВКС взе предвид следното:
С решение № 67/14.01.2020 г. по гр. д. № 1918/2018 г. на Старозагорски районен съд, XII граждански състав, е отхвърлена молбата на Т. П. П. за тълкуване на постановеното по същото дело решение № 829/11.06.2019 г., като преписи и от двете решения си ѝ били връчени на посочения от нея съдебен адрес: [населено място], чл. „...“ № .., вх. „..“, ап. ... Решението по чл. 251 ГПК е обжалвано от П. с въззивна жалба вх. № 8071/10.03.2020 г., оставена без движение с разпореждане от 11.03.2020 г., с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като са указани и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. Администриращият съд е изпратил съобщение за разпореждането на адреса на страната (гр. С. З., [улица], ет. .., ап. .., който адрес е бил посетен на 25.06.2020 г., на 04.07.2020 г., 16.07.2020 г. и на 07.08.2020 г., като връчителят е посочил, че нито адресатът е намерен на адреса, нито друго лице е съгласно да получи съобщението. Поради това съдът е разпоредил връчване по реда на чл. 47, ал. 3, изр. 1 ГПК, като уведомлението е залепено на 07.08.2020 г. На 08.09.2020 г. по делото е постъпила молба от Т. П., чрез пълномощника ѝ, с приложено към нея платежно нареждане от същата дата за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Старозагорски окръжен съд. С разпореждане № 260542/10.09.2020 г. районният съд констатира, че молбата е постъпила след изтичане на указания срок за отстраняване на констатираната нередовност, поради което е върнал въззивната жалба.
Окръжният съд е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата, считайки, че разпореждането с указанията е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 41, ал. 1 ГПК. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката, че надлежно е изпълнила указанията, тъй като представената от пълномощника ѝ молба била подадена след преклузивния срок за отстраняване на нередовностите, който бил изтекъл на 28.08.2020 г.
При тези данни, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторката въпрос по приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК, който е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, включително и соченото от страната решение № 249/24.03.2010 г. по гр.д. № 397/2009 г. на ВКС, III г.о., според която, предвиждайки възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини, не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице, притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, с извършването на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. Разгледана по този начин, нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК, установява задължение за съда, когато страната е посочила съдебен адресат, връчването задължително да се извърши на това лице. В този смисъл са и решение № 23/10.02.2015 г. по гр. д. № 5511/2014 г. на ВКС, I г.о., и решение № 292/13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Старозагорският районен съд е допуснал нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК. В случая съдебните книжа е следвало да се връчат на посочения от страната съдебен адрес, а вместо това съобщението е било адресирано лично до жалбоподателката. Поради това, неправилни са изводите на предходните инстанции, че държавната такса е внесена след изтичане на преклузивния срок за отстраняване на нередовностите, тъй като поради опорочената процедура по връчване на съобщението за оставяне на жалбата без движение, такъв срок изобщо не е започнал да тече.
Предвид изложеното, въззивното определение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 260079/14.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 3406/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, I граждански състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 260079/14.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 3406/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, I граждански състав, и разпореждане № 260542/10.09.2020 г. по гр. д. № 1918/2018 г. на Старозагорски районен съд, XII граждански състав.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивна жалба вх. № 8071/10.03.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: