Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 03.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 19 април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1087 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Д. И. Д., чрез адв. М. Д. против решение № 157/13.06.2011 г. по в.гр.дело № 196/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че [фирма] [населено място] е собственик на ремарке за лек автомобил/каравана за живеене/, марка *, шаси W *, ДК [рег.номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против търговското дружество с пр.осн.чл.108 ЗС за същото ремарке за лек автомобил. Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като въззивният съд се произнесъл по непредявено основание, съответно за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. Т. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 24/12.01.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси- приложими ли са правилата и последиците на чл.69,ал.1 и ал.2 ТЗ не само за права и задължения от правни сделки, а и за владението на вещ, което е упражнявано от учредителите на търговско дружество с ограничена отговорност преди неговото учредяване, като впоследствие дружеството на осн.чл.82 ЗС присъединява към своето владение и владението на учредителите. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Д. Д. е упълномощил с пълномощно № 4809/2005 г. на 19.09.2005 г. М. С. да закупи и внесе от негово име от Германия лек автомобил и каравана за сума и модел каквито прецени, да докара в РБългария закупените автомобили, да го представлява пред митническите власти, данъчни администрации, органи на МВР, застрахователни компании във връзка с обмитяването и регистрацията на закупените автомобили и каравана, да управлява последните на територията на страната, да подписва, продава и получава всякакви документи. Прието е, че пълномощното е без срок. Прието е, че правата по пълномощното не са били реализирани от пълномощника за закупуване на процесния автомобил, тъй като по делото не е представен договор за закупуването му от нито една от страните по същото. Относно приложеното свидетелство за регистрация на процесния автомобил на името на жалбоподателя съдът е приел, че същото има удостоверителна функция, която не замества титула за собственост. С оглед на това съдът е направил извода, че никоя от страните по делото не е доказала правото си на собственост върху процесния автомобил на основание прехвърлителна сделка. Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели С. В. Д. и Н. Х. В. съдът е приел, че процесния автомобил е закупен със собствени средства на М. С. и П. С., че фактическа власт върху процесния автомобил е упражнявана от тях, а впоследствие от търговското дружество [фирма] от учредяването му и до настоящият момент, поради което е придобито от последното на основание петгодишно давностно владение. Относно възражението на жалбоподателя, че давността е прекъсната с изпратената от него до съдружниците в търговското дружество-ответник по жалбата покана за предаване на автомобила съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл.116 ЗЗД за прекъсване на давността. При тези съображения съдът е приел, че предявеният установителен иск от [фирма] [населено място] за собственост на процесния автомобил е основателен, съответно предявения насрещен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за същия автомобил от жалбоподателя е неоснователен. По правния въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбите на чл.69,ал.1 ТЗ действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили, като при извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Според ал.2-ра на чл.62 ТЗ, когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество. Текста на чл.69,ал.1 ТЗ очертава фактическия състав, при наличието на който настъпват правните последици от действия на учредители на търговско дружество, извършени от името на дружеството в процес на учредяване до момента на възникването му като юридическо лице. Елемент от този фактически състав е при извършване на сделките от учредителите от името на учредяваното дружество изрично да се укаже, че дружеството е в процес на учредяване. Ако дружеството не възникне правните последици от извършените действия от учредителите настъпват за тях, като в пр.2-ро на чл.69,ал.1 е предвидено, че лицата, сключили сделките отговарят солидарно за поетите задължения. В разпоредбите на чл.69,ал.2 ТЗ е посочен фактическия състав, при който настъпват правните последици от действия на учредители на търговско дружество в процес на учредяване, извършени от името на дружеството до възникването като юридическо лице след вписването на дружеството. Елемент от фактическия състав е учредителите да са сключили сделка лично или чрез упълномощено от тях лице. В този случай правата и задълженията, произтичащи от сключената сделка преминават по право върху възникналото дружество. Тълкуването на разпоредбите на ал.1-ва и ал.2-ра на ТЗ налага извода, че правилата и последиците на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са приложими за действия по сключване на сделки от учредителите на търговско дружество, извършени от името на учредяваното дружество до момента на възникването като юридическо лице. Разпоредбите на чл.69,ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение за упражнено владение от учредителите на търговско дружество до момента на възникването на дружеството като юридическо лице, тъй като владението представлява фактическо състояние. По касационната жалба: Въззивният съд е приел, че процесния автомобил е закупен със средства на М. С. и П. С., че същите са осъществили владение върху автомобила, а впоследствие владението е осъществено от [фирма] до настоящият момент, поради което е придобит на основание петгодишно давностно владение от търговското дружество. Съдът е направил извода, че предявеният установителен иск от [фирма] [населено място] за собственост на процесния автомобил е основателен – ищецът е придобил собствеността на основание давностно владение. В тази част по предявения положителен установителен иск от [фирма] [населено място] въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй съдът се е произнесъл по основание, което не е заявено с предявения иск. В исковата молба ищецът [фирма] [населено място] не е заявил придобивен способ за правото на собственост върху спорната каравана давностно владение. Като основание за собственост върху спорната вещ в искавата молба е заявен сключен договор за поръчка с ответника-жалбоподател Д. И. Д.. В хода на производството пред първата инстанция по предявения насрещен иск от жалбоподателя Д. ищците са противопоставили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорната каравана. Като се е произнесъл по основание, което не е заявено с исковата молба на [фирма] въззивният съд е постановил недопустимо решение. Последното следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения иск на заявеното от ответника по жалбата основание – заявеният придобивен способ за правото на собственост върху процесната каравана е договор за поръчка. Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя Д. насрещен ревандикационен иск относно процесната каравана. Неправилен е извода на съда, че вещта е придобита от търговското дружество на основание петгодишно давностно владение с начален момент - 23.09.2005 г. до предявяване на иска – 17.09.2010 г. Неправилно е прието, че петгодишния давностен срок е изтекъл в полза на „М. О., като към владението е присъединено и това на учредителя на дружеството – М. Т. С. преди вписване на дружеството. Търговското дружество е вписано с решение № 1871/29.06.2006 г. по ф.дело № 828/2006 г. на Окръжен съд [населено място] като еднолично дружество с ограничена отговорност. Впоследствие статута на дружеството е променен, като с решение № 2816/17.10.2006 г. по същото фирмено дело съдът е вписал приемане на съдружник П. С. С.. С оглед разрешението на правния въпрос съдът намира, че разпоредбите на чл.69,ал.1 и ал.2 ТЗ са неприложими за осъществено владение върху вещ от учредител на търговско дружество до възникване на дружеството като юридическо лице. В тази част решението е постановено при нарушение на разпоредбите на чл.80, ал.1 ЗС, чл.82 ЗС и чл.69 ТЗ, както и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. След отмяна на въззивното решение в посочената част делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и да изложи фактически и правни изводи относно заявения от жалбоподателя придобивен способ за правото на собственост върху спорната каравана и съответно коя от страните владее вещта. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Обезсилва решение № 157/13.06.2011 г. по в.гр.дело № 196/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. И. Д., че [фирма] [населено място] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”д-р П. Б.” № 24 е собственик на ремарке за лек автомобил/каравана за живеене/ марка *, шаси W *, ДК [рег.номер на МПС] . Отменя решение № 157/13.06.2011 г. по в.гр.дело № 196/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Д. И. Д. от [населено място], [улица] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”д-р П. Б.” № 24 за предаване владението на лек автомобил/каравана за живеене/ марка *, шаси W *, ДК [рег.номер на МПС] , както и в частта, с която е осъден Д. И. Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 955 лв. разноски по делото и вместо отменената част постановява Връща делото на Окръжен съд [населено място] за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: