Р Е Ш Е Н И Е   № 201   София, 05 май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 191/2010  година Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. Ш. М. за възобновяване на внохд № 17/2010г. по описа на Ловешкия окръжен съд,отменяване на постановеното решение №29 от 23.02.2010г,и потвърдената с него присъда № 77/09.11.2009г. по нохд № 782/2009г на Ловешкия районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа,че съдебните актове са постановени в нарушение на закона,тъй като инкриминираното деяние не съдържало признаците на състава по чл.343в,ал.2 НК. След осъждането му от Тутраканския районен съд/Р № 138/20.08.2008г./,той не бил наказван по административен ред. Прави се искане решението да се отмени и осъденият оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като подсъдимият не е имал свидетелство за управление на МПС и е бил наказван с наказателно постановление по административен ред. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Д. Ш. М. за ВИНОВЕН в това,че на 24.11.2008г. около 13.45часа в гр. Л.,обл. Ловеч,по бул.”Никола Петков” с посока на движение гр. Л.,управлявал лек автомобил марка „Форд Екскорт” с ДК № В*,собственост на Н. Д. Петрова от гр. В.,без съответно свидетелство за ,управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление,с наказателно постановление № 414/05.03.2008г. на Началника на РУ на МВР-гр. Кубрат,влязло в сила на 02.06.2008г.,поради което и на основание чл.343в,ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Искането е процесуално допустимо,направено в срока по чл.421,ал.3 НПК. По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Потвърждавайки осъдителната присъда срещу подсъдимия,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Обвинението срещу подсъдимия е доказано в съответствие с изискванията на чл.303,ал.2 НПК. Това така,тъй като по несъмнен начин е установено,че на инкриминираната дата,след извършена проверка,М. е управлявал посочения лек автомобил без свидетелство за управление на МПС. При направената справка е установено също така,че той изобщо няма издадено свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач по смисъла на закона. Освен това ,по делото са събрани доказателства,че спрямо подс. М. е издадено Нак.постановление № 414/05.03.2008г. на Началник на сектор РУ на МВР-гр. Кубрат/л.11 от дос.пр./ за това,че е управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС. Доводът,че деянието е несъставомерно е несъстоятелен. Посоченото наказателно постановление е влязло в законна сила на 02.06.2008г. а деянието по настоящето дело е извършено на 24.11.2008г.,следователно в едногодишния срок от наказването на М. по административен ред. Изложеното обстоятелство обуславя и съставомерност на деянието по възведената правна квалификация. Правилно е прието,че всички признаци на деянието както от обективна,така и от субективна страна са осъществени от подсъдимия,което обуславя и наказателната му отговорност по това обвинение. Както първоинстанционния съд,така и въззивния подробно са обсъдили възражението на подсъдимия чрез защитата му относно предишно осъждане. Разпоредбата на чл.343в,ал.2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл.177,ал.1 т.2 ЗДвП-управление на МПС без свидетелство за управление. Осъждането на подсъдимия,посочено в искането и отразено в справката за съдимост/л.24 от дос.пр./ е за нарушение извършено на 24.04.2008г.т.е. за друго нарушение извършено след инкриминираното по настоящето дело,което е било предмет на разглеждане по нахд № 138/2008г. на РС-Тутракан. Като е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В този смисъл липсва основание по за възобновяване на делото и отменяване на постановените решение и присъда. По изложените съображения тъй като при постановяване на съдебните актове не е допуснато съществено по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл348,ал.1 т.1 НПК нарушение,искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ш. М. за възобновяване на внохд № 17/2010г. по описа на Ловешкия окръжен съд и отменяване на постановеното по него решение № 29 от 23.02.2010г. с което е потвърдена присъда № 77/09.11.2009г. по нохд № 782/2009г. на Ловешкия районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: