Р Е Ш Е Н И Е №35 С., 24.03.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5784 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М. и М. Д. М. против решение № IV-84 от 16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 502 от 24.03.2015 г. по гр.д. № 5158/2014 г. на Районен съд-Бургас в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б., че Н. Д. М. и М. Д. М. не са собственици на 990/1044 кв.м. идеални части от поземлен имот № 134.002 по плана на новообразуваните имоти на зоната по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на землището на [населено място], обл.Б. с площ от 1044 кв.м. П. решение, с което отрицателния установителен иск е уважен за 54/1044 кв.м. ид.ч. от имота е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата и възраженията на страните и неправилно приложение на материалния закон. В писмения си отговор, подаден по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. считат, че атакуваното решение е правилно. Претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 463 от 12.12.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: относно характеристиката на земята като овощна градина/лозе при провеждане процедура по изкупуване по § 4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и по специално прилагат ли се агрономическите правила за брой дървета на декар при преценка дали насажденията съставляват овощна градина/лозе, по който е констатирана липса на съдебна практика и отговорът му е от значение при тълкуване на предпоставките по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим по настоящото дело, по което въззивният съд е отчел, че ищците са обосновали правния си интерес от иска като наследници на Е. Н. П. и признато право на възстановяване на собствеността върху имот от 5.787 дка, върху който попада и процесния, като са твърдели, че ответниците не са могли да го придобият, тъй като е налице разминаване в местностите на имота, върху който им е предоставено ползване и процесния, не е построена сграда, не е засаден с лозе или овощни култури. Ответниците са твърдели, че са придобили собствеността при условията на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, евентуално – въз основа на придобивна давност. Съдът е установил, че въз основа на оценката от 12.12.1992 г. ответниците са платили сумата, на която е оценена земята – 4752 лв. с вносна бележка от 02.09.1993 г., като впоследствие им е било издадено и удостоверение № 352 от 09.09.1993 г.и са се снабдили с констативен нотариален акт № 29 от 7.10.1993 г., нот.дело №8558/1993 г. на нотариус при РС – Бургас, като разпитаните свидетели М. и И. твърдят, че ответниците няколко години са почиствали мястото от отпадъци и след 1986 г. са започнали да засаждат дръвчета и лози. В. съд е обсъдил данните в оценителния протокол относно наличните в имота насаждения - в терен от 990 кв.м са били засадени ябълки – 4 бр., круши – 5 бр , череши – 3 бр , праскови – 4 бр., круши – още 3 бр. и един орех – общо 20 плодни дървета, както и 100 кв. м лозе и като е приспаднал площта, заета от лозето е направил извод, че овощните дръвчета са разположени на площ от 890 кв.м. Приел е, че от заключението по приетата експертиза, неоспорена от страните се установява, че норматива за наличие на овощна градина е минимум 33 дръвчета на декар – до 98 максимум и е отчел коментара на вещото лице пред съда при приемане на заключението, че според него на това място е нямало лозе, тъй като на въпросните 100 кв.м е следвало да има поне 30 лози и понастоящем би следвало да има поникнали леторасти от спящи пъпки, тъй като лозето в протокола е посочено като 10 – годишно, а това е младенческия период на лозето, следва период на плододаване – 30 години, докато в момента на огледа не са намерени такива издънки, поникнали от спящи пъпки при изкореняване на трайните насаждения. Прието е, че наличието на обективен показател, какъвто се сочи в експертното заключение във връзка с данните по оценителния протокол не дават основание да бъде направен извода, че земята е имала характеристики на лозе и овощна градина. Обратното – по оценителния протокол е видно, че дръвчетата са само 20, а дори и да се приеме, че е имало 100 кв.м лозе - при останалата площ от 890 кв.м дръвчетата би следвало да са поне 28 броя. Наличните 20 бр. не покриват сочения в експертизата показател по изискуемия минимум. Още повече, че по оценителния протокол е видно, че става въпрос за дръвчета на по 4-5 г. и в тази връзка не се споделя и извода на първоинстанционния съд, че тези насаждения са покривали целия процесен имот, особено – извода за ореха – посочен като масивно дърво с голяма и плътна сянка, а видно от същия оценителен протокол е, че и въпросния орех към момента на съставянето на оценителния протокол е бил само на 5 г. /това, че е било отсечено когато е било на 15 г. не е равнозначно и не може да бъде направен извода, че е било голямо през 1992 г., от когато е оценителния протокол/. В. съд е счел, че въз основа на тези обективни данни не може да бъде направен извод, че земеделската земя, ползвана от ответниците е имала характеристики на лозе и овощна градина, тъй като обективно наличните овощни дръвчета към момента на съставяне на оценителния протокол не покриват изискуемия минимум дръвчета, за да е налице овощна градина. Въз основа констатацията в експертизата на в.л. Г., че по кадастралния план от 1986 г. няма заснети към него момент и отразени със сигнатура в плана – трайни насаждения – лозе или овощна градина, която кореспондира с останалите по делото доказателства – че всъщност към 1992 г. овощните дръвчета са били максимум на 5 г. най-старите, както и посоченото от в.л. С. – относно съмненията й, че в мястото е имало изобщо лозе и въз основа на отразеното в оценителния протокол, че лозето е на 10 г., е направен извод, че към 1986 г. лозето би било на 4 г. и би следвало да бъде отразено като трайни насаждения – лозе в плана, а липсата на отразяване сочи, че към този момент не е имало такова и не е възможно към 1992 г. по оценителен протокол да е налично десетгодишно лозе. Въз основа на приетото, че в процесния имот не е имало лозе, а засадените дървета не отговорят на нормите за овощна градина, е направен извод, че правото на ползване не е трансформирано в право на собственост и ответниците не се легитимират като собственици на процесните към момента на въззивното разглеждане на делото 990/1044 кв.м. идеални части от имота. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: относно характеристиката на земята като овощна градина/лозе при провеждане процедура по изкупуване по § 4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ и по специално прилагат ли се агрономическите правила за брой дървета на декар при преценка дали насажденията съставляват овощна градина/лозе Нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият правото на собственост върху тя, след като подадат заявление в определените от закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието „лозе“ и „овощна градина“. Според „Речник на българския език“, издание на Института за български език значението на думата „градина“ е място, най-често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета. След като законодателят не е предвидил чрез въвеждане на легална дефиниция различно от общоприетото значение на думата, то следва, че за да се приеме даден имот за овощна градина/лозе по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел производство на плодове или ядки, съответно с лози за производство на грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че изводът на въззивния съд, че след като броят дървета в процесния имот не отговаря на агрономическите изисквания за брой насаждения на декар, то имотът не може да се квалифицира като овощна градина по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ е неправилен. По делото е представен оценителен протокол от 12.12.1992 г., съставен от органа по § 5, ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ в приложимата редакция от ДВ бр.34/1992 г., който е официален свидетелстващ документ и опровергаването на констатациите в него е в тежест на ищците, които поддържат, че имотът не е бил облагороден с трайни насаждения. Изводът на районния съд в тази насока е правилен и не е бил оспорен във въззивната жалба на ищците, нито същите са навели доводи, че не им е указана тежестта на доказване и не са поискали и допълнителни доказателства. След като страната, спрямо която е допуснато процесуалното нарушение, счита, че въпреки него е ангажирала всички доказателства, с които разполага, то настоящата инстанция следва да разгледа спора опровергани ли са констатациите в оценителния протокол от 12.12.1992 г. по същество. В случая ищците не са провели главно доказване за опровергаване на установените с документа обстоятелства относно наличието и вида на насажденията в имота и ограждането му. Свидетелят К. твърди, че няколкото дървета в имота били саморасли, което се опровергава от изявленията на вещото лице С. в с.з. на 17.12.2014 г., че двете възрастни дървета, които към настоящия момент са оцелели в имота са култивирани, а не саморасли. Твърденията на тази свидетелка и на свидетелката П., че имотът бил пустеещ и неограден към 1992 г. противоречат на показанията на св.М. и И., според които през 1986 г. Н. М. започнал да сади овошките и лози и тогава заградил имота, като насажденията съществували към 1993 г., но след това една част изсъхнали, а лозето било изкоренено. Всички свидетели, с изключение на св.И., поддържат, че имат преки впечатления от състоянието на имота към релевантния момент – 1.03.1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ. По делото липсва други доказателства въз основа на които да се обоснове извод за достоверност на едната или другата група свидетелски показания. Изводът на експерта по агрономическата експертиза, че в имота не е имало лози се основават единствено на обстоятелството, че към момента на огледа липсват издънки поникнали от спящи пъпки при изкореняване на трайни насаждения, без обаче да мотивира този извод с оглед специалните си знания, поради което съдът не може да прецени неговата обоснованост и да го съотнесе към твърденията на едната или другата група свидетели. Наличието на две групи противоречиви свидетелски показания при липса на установени факти, спрямо които да се прецени достоверността на твърденията на свидетелите, обосновава извод, че ищците не са провели главно доказване, че имотът не е бил облагороден с трайни насаждания и не са опровергали установените от официалния свидетелстващ документ обстоятелства за наличието на лозе, овощни дървета и ограда в имота към 1992 г. По изложените съображения следва да се приеме, че процесният имот е имал характер на овощна градина по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. В. съд е допуснал и процесуално нарушение, като не е обсъдил заявеното от ответниците евентуално придобивно основание – давностно владение. Нарушението обаче не е съществено, тъй като доколкото процедурата по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ в лицето на ищците не е приключила, то давностния срок не е започнал да тече, тъй като срещу лице, което не може да се защити, давност не тече, поради което ответниците не могат да се легитимират като собственици на заявеното евентуално придобивно основание. Поради неправилния извод, че насажденията в имота не дават възможност същия да се квалифицира като овощна градина, въззивният съд не е разгледал останалите предпоставки от фактическия състав на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. От тези предпоставки с оглед доводите във въззивната жалба на ищците спорно по делото е дали на ответника Н. Д. М. е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11/1982 г., тъй като в удостоверение № 154/20.05.1983 г. установява предоставяне право на ползване на лице с фамилия М.. Спорно е и идентичен ли е предоставения по реда на ПМС № 11/1982 г. имот в м.“Край село“ с процесния имот в м.“К.“, като според експерта по техническата експертиза в зоната по § 4 в землището на [населено място] са включени местностите „Букът“, „К. баир“, „Мечките“ и „К.“. Тъй като не е разгледал тези спорни въпроси, въззивният съд не е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на императивните правни норми регламентиращи дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, а именно липсата на доклад за посочените спорни въпроси, съответствие разпределение на доказателствената тежест за фактите, от които произтича спора и на указания, че за тях не се сочат доказателства. Доколкото тези спорове са били въведени в предмета на въззивното производство с въззивната жалба на ищците, съдът съгласно указанията по приложение на процесуалния закон в т.2 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е следвало да даде указания на ответниците да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства дали фамилията „М.“ и „М.“, принадлежи на едно и също лице, както и доказателства относно конкретните действия, чрез които е било предоставено правото на ползване и въвеждането им в предоставения за ползване имот с оглед разрешаване на спора идентични ли са предоставения за ползване и процесния имот. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящото производство, което налага след отмяна на неправилното въззивно решение делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Бургас. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с оглед изхода на спора при новото въззивно разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № IV-84 от 16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: