Р Е Ш Е;Н И Е № 498 Гр.София, 18.01. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТОЯНОВА К.Н.Д. 488/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 119/22.07.10 г.,постановено по В.Н.Д.201/10 г., АС-Варна /ВАС/ е потвърдил присъда № 45/12.04.10 г.,постановена от ОС-Варна /ВОС/ по Н.Д.90/10 г. С последната подсъдимият П. Е. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.301,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1 000 лв. Лишен е от право да упражнява лекарска професия за срок от една година. Срещу постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия, в която се релевират оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се на първо място подсъдимият да бъде оправдан на основание чл.354,ал.1,т.2 НПК; алтернативно решението /отразено като присъда/ да бъде отменено и делото-върнато за ново гледане от друг състав на съда и на трето място- да се намалят наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като основно набляга на нарушение на материалния закон чрез осъждане на дееца за осъществено от него несъставомерно деяние по чл.301 НК. Претендира се обсъждане единствено на отговорност в рамките на чл.225 Представителят на ВКП моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, като поднася тезата си за необходимост от окачествяване на подсъдимия-лекар като годен субект на престъплението пасивен подкуп, позовавайки се и на практика на ВКС по третирания въпрос. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата, допълнителното становище към нея и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ.348,ал.1,т.2 НПК. Първото оплакване, което трябва да бъде обсъдено, е свързано с претенцията по депозираната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Що се касае до отправения към ВАС упрек за постановяване на съдебния акт при липса на безспорни и категорични доказателства за виновност на касатора, казаното насочва към необоснованост на съдебния акт. Същата не е касационно основание и не следва да бъде обсъждана от ВКС, който е съд по правото. На второ място, действително пред втората инстанция е направено искане за допускане на допълнителен конкретно посочен свидетел-доктор И. С.. С определение № 165/05.07.10 г.е постановен отказ, като съдебният състав се е мотивирал с липсата на допринасяне на доказателствен материал в съставомерен порядък. В съдебно заседание на 15.07.10 г. ВАС е повторил отказа си за разпит на тази свидетелка. В касационната жалба се атакува единствено поведението на съда спрямо поисканата да бъде разпитана С., като то се формулира като съществено процесуално нарушение, с приемане вероятно на накърнено право на защита на подсъдимия. Казаното не важи за отказа от преразпит на С. /който като подсъдим винаги следва да бъде допуснат, с оглед пълноценно реализиране правото му на лична защита/, както и на преразпит на свидетелката Р. С.. Обсъжданите съдебни действия, в частност недопускане до разпит на И. С., представляват изява на суверенните процесуални правомощия на съда. Тя е законосъобразно мотивирана по отношение на доказателствената съставомерна интерпретация и логично- с оглед постигнатия резултат. Няма база, на която да се стъпи, за да се осмисли нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, предвид единствения фактор, с който ВКС е сезиран по този въпрос. Доказателствено законосъобразно са подкрепени приетите от инстанциите по същество фактически данни, в рамките на които върховната инстанция по наказателни дела следва да прецени дали подсъдимият е извършил престъпление и ако отговорът е положителен- какво е то. С., при изпълнение на служебните си задължения в М. [фирма]-Варна, е поискал от мъжа на родилката Т. С. сумата от 400 лв., за да пристъпи към израждане на тяхното бебе чрез секцио. С. била здравно осигурена и не дължала на лечебното заведение поисканите пари. След получаване на съгласие от страна на Д., раждането било осъществено, като преди това било постигнато съгласие сумата да бъде предадена в частния кабинет на касатора, при сваляне конците на родилката-22.10.09 г. Така било и сторено, но предвид изпълнение на гражданския дълг от свидетеля Д. чрез сигнализиране на правоохранителните органи, подсъдимият бил заловен с белязаните банкноти след предаване на сумата. Правилно е формулирана тезата за недължимо искане и получаване на процесиите пари и е отхвърлена тази на С. за остойностяване на различни от оперативното израждане медицински дейности. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН: 1/ При законосъобразно установена фактология по престъпната дейност, приета за С., както първостепенният, така и второстепенният съд са намерили за осъществен състава на престъплението по чл.301,ал.1 НК. Това е всъщност основният проблем, който се повдига пред касационната инстанция и от разрешаването на който зависи изходът по процесния спор. Защитата намира, че липсва съставомерност на извършеното по този законов текст, но вметва, че ако може да се говори за консумиране на някакъв престъпен състав, то той следва да е чл.225 Б НК. Такава квалификация се възприема като невярна от страна на държавното обвинение, според което, извършеното от подсъдимия се субсумира под състава на престъплението пасивен подкуп по чл.301,ал.1 НК. Настоящият съдебен състав се съгласява с възраженията по приложението на материалното право, както са поставени в допълнителното изложение към жалбата на подсъдимия. Групов обект на защита на престъплението по чл.301, ал.1 НК, както и видовете подкуп въобще, формулирани в Раздел IV от Глава Осма от Особената част на НК, са отношенията по правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат; точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица. Това ясно личи от озаглавяването на Глава Осма от Особената част, което, както разяснява теорията, урежда груповия обект на защита срещу съответното престъпно посегателство. И след като ситуирането на Подкупа в Особената част на НК е като посоченото, наказателното правоприлагане трябва да се съобразява с него. Защото, съгласно казаното, обект на защита от посегателствата по Раздел IV от Глава Осма от Особената част на НК, се явяват такива по упражняване на държавната власт от съответните държавни органи / структури от държавния апарат с възможност за упражняване на държавновластнически правомощия/ и от администрацията, която подпомага дейността им, както и по упражняване на дейността на обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Инкриминираното престъпно поведение на С. не засяга отношенията, свързани с функционирането на държавната власт, държавна администрация, обществена организация, нито е свързано с упражняване на публични функции. Подсъдимият е лекар, сключил трудов договор с болнично заведение. Установено е по проверка в публичния търговски регистър /а и не се спори/, че последното е регистрирано към процесния момент като акционерно дружество, създадено с капитал на държавата и множество общини от В. област. Но бидейки лекар в него и осъществявайки функции, включително и ръководни, произтичащи от това му качество, подсъдимият не е имал правомощия да упражнява никакви властнически права и задължения от името на държавата. Не може и да се счита, че той е бил част от нейния административен апарат. По-нататък, видно от обвинителния акт, на С. е вменено качеството "длъжностно лице", без обаче да се уточни дали е такова по буква А или по буква Б на чл.93,т.1 НК. Като оставим настрана,ч е отговорът на този въпрос още в обвинителния акт се явява от фундаментална важност с оглед повдигнатото обвинение, видно от мотивите към присъдата на ВОС и решението на ВАС, е прието,че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.Б,пр.1 НК. Очевидно предвид обстоятелството,че той е ръководел екипа в процесната вечер, извършвал е организационни, контролни и отчетни действия по отношение на работата на всеки един служител в отделението, му е вменена ръководна дейност по трудов договор при юридическо лице. Такова неговото качество е възприето и при осъществяване на дейността му в частния кабинет, като е осмислена неразривна свързаност между изпълнение на функциите му в държавно-общинското дружество и в частния му кабинет. Дори и изложената теза да може да бъде споделена, без да става дума за реализиране на акцесорни права и задължения на подсъдимия към определените му такива по трудов договор като нает служител, ситуирането на Подкупа в наказателния закон на място, свързано по правило с изпълнение на държавна власт и администрация към нея, деятелност на обществени организации и лица с публични функции, не дава възможност така описаното длъжностно качество на касатора да бъде отнесено в логически и правен порядък към повдигнатото обвинение. Работата на С. по неговото трудово правоотношение с М. "Св.А." АД-Варна няма как да представлява „служба в държавно учреждение" по силата на чл.93, т.1, б.А НК. Държавните учреждения са субекти на публичното право, създадени от държавата, чрез които тя упражнява своите публични функции. А както вече бе заявено, болницата, в която касаторът е работел, е здравно заведение, регистрирано като АД и функциониращо като търговско дружество по силата на Търговския закон. АД-то е субект на гражданското право и като такова е участник в гражданския оборот. ТЗ не поставя условия същностните качества на дружество като процесното да зависят от собствеността на неговия капитал. Осъществяваният от държавата контрол върху дейността на лечебните заведения с държавен и/или общински капитал и упражняването на правата на принципал /от страна на държавата чрез М. на здравеопазването и на общинските администрации/, чрез назначаване и освобождаване на органите на управление на същите, не обуславят иманентното съществуване или придобиването на публични функции за съответните търговски дружества или на техните органи на управление. Ето защо работещите и в държавните и/или общински болници, регистрирани като акционерни дружества - държавна и/или общинска собственост- не изпълняват служба в държавно учреждение. Легална дефиниция за "държавно учреждение" в НК липсва. Съгласно "Речник на чуждите думи в българския език" (И. на Б., Второ фототипно издание, С. 1992 г.), думата "учреждение" идва от руски език и има две значения: а/обособена служебна организация в обсега на дадено ведомство, с определен щат служители и с определена дейност в различните отрасли на ДЪРЖАВНИЯ и ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ и б/ сграда, в която се помещава такава служебна организация. За да се направи извод за "държавно учреждение" по смисъла на чл.93,ал.1,б.А НК, се има предвид първото значение на думата. Неговият анализ отново води до извод за свързаност с държавна власт и държавно управление. А болницата подобни държавнически функции не изпълнява. Съзнавайки кога е създаден настоящият НК и каква промяна в обществено-политико-икономическата обстановка в Р. Б. има в последните повече от 20 години, при изравнени по конституция режими на собственост, и по тезата на прокуратурата, и по някои съдебни актове на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, се прави разграничение между ЧАСТЕН и П. К. на търговски дружества, конкретно що се касае до опити за обосноваване на качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,ал.1,б.А НК с оглед престъплението подкуп. Друго, и категорично еднопосочно, е разрешаването на проблема с длъжностните престъпления по чл.282 и сл.НК, осъществени по отношение на търговски дружества, без значение какъв е видът капитал в тях. Остава недостатъчно ясно и на практика необосновано разделението на теоретичен признак между тези престъпления, след като иде реч за поставени в една глава на Особената част на НК престъпни посегателства и следователно, с един групов обект на защита. Д. собственост от друга страна, съгласно Закона за държавната собственост, в сила от 1996 г., предвижда наличие на публична и частна държавна собственост. Че търговските дружества не са държавна собственост, дори и създадени с държавен капитал /или част/, не е въпрос на задълбочено правно тълкуване, а на прост прочит на разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС. Съгласно изложеното, касаторът няма субектно качество на извършител на престъпление по чл.301,ал.1 НК. В този смисъл жалбата му е основателна и следва да се приеме,че с осъждане по обсъдения законов текст е допуснато нарушение на материалния закон по силата на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, тъй като той е приложен неправилно. Ненужно е при това да се пристъпва към конкретно обсъждане на изложеното в жалбата на С. възражение за нарушение на закона чрез приложение разпоредбата на чл.26, ал.1 НК. 21 Следващата проблематика, която трябва да бъде обсъдена, е дали поведението на касатора, осмислено изцяло в рамките на приетата от съдилищата по фактите фактология, не се субсумира под някой друг текст на НК и ако отговорът е положителен, допустимо ли е настоящата инстанция да извърши съответна преквалификация директно с решението си по същество. Обсъдимата престъпна деятелност е тази по чл.225 Б,ал.1 НК, което се споменава и в допълнителното изложение към жалбата на подсъдимия. Разликата между криминалните деяния по чл.225 Б, ал.1 и чл.301, ал.1 НК се проявява най-вече в различния обект на правна защита, който всяко засяга, както и в разноликото качество на извършителите и осъществяваните от тях функции. А общо отношение има визираната и в двата престъпни състава имотна облага. Групов обект на защита от посегателствата по чл.225 Б, ал.1 НК са всички отношения по извършване на работа от наети от стопански субекти лица, в рамките на които нормалното протичане предполага извършване на работа срещу уговаряне и/или получаване на предварително регламентирано и съответстващо /преценката е различна и тя е конкретна/ на полагания труд възнаграждение, изискуемо от лицата, отговарящи за него. Както вече бе казано, от фактическа страна по делото, при правилен анализ на доказателствения материал, несъмнено е установено, че на 22.10.09 г. подсъдимият е получил сума от 400 лв. която е неследваща му се имотна облага за извършена от него работа - операция на здравно осигурената родилка С.. От обективна страна той е вършил работа, полагайки квалифициран медицински труд, за да извърши необходимата хирургическа операция на Т. С. За тази си дейност е получавал възнаграждение съгласно правата си по трудовото правоотношение, което е имал с М. "Св.А." АД-Варна. Ако не бе така, той не би бил допуснат до изпълнение на задълженията си все по това трудово правоотношение и не би могъл да извърши хирургическата интервенция. Отделен е въпросът дали подсъдимият е считал за адекватно заплащането на осъществяваната от него дейност. Имал е избор да не работи в болницата, ако възнаграждението не го е устройвало. Получената от подсъдимия имотна облага в размер на 400 лв. е допълнителна сума, недължаща се и различна от следващото се по силата на трудовото правоотношение заплащане. Даването на пари в брой за една родилка, която освен това е и здравноосигурено лице, не може да мотивира заплащане нито за извършването на операция под формата на лекарски труд, нито за употребени с оглед нея медикаменти и/или упойка, както и за манипулации за по-нататъшно обгрижване на С. все в тази връзка. Съдилищата по фактите са имали предвид поведението на подсъдимия от субективна страна, относимо и за обсъжданата различна от приетата от тях правна квалификация. Еспликираните от С. прояви насочват на извод за пълно съзнаване на обществената опасност на извършваното, на предвиждане на неговите последици и на желание за тяхното настъпване. Като лекар в процесната болница касаторът е знаел, че получените 400 лв., представляващи имотна облага, не му се следват, тъй като е бил запознат с правомощията си по трудовото правоотношение с болницата и с условията за финансиране на лечението при раждане. Затова е поискал пари от изправения пред родилните мъки на съпругата си свидетел Д. и го е мотивирал да се съгласи да донесе сумата в частния му кабинет. Едва след това е пристъпил към оперативна намеса, от каквато е имало нужда по-рано. ВКС обръща внимание на ТРОСНК 58/86 г. и ТРОСНК 33/90г. Предвид времето на постановяването им, те следва да се обмислят изключително внимателно на фона на променената обективна действителност /по отношение на лицата, спрямо които се прилага престъплението/ и на фона на поведението на самия извършител. В качеството на последния може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което за определена работа или оказана услуга, представляващи полагане на труд и постигане на конкретен трудов резултат, който се заплаща, получи неследваща му се имотна облага, извън следващото му се възнаграждение. Касаторът се е облагодетелствувал, съгласявайки се да получи и приемайки сумата от 400 лв., след като е извършил работа, за която получава трудово възнаграждение, определено по съответен ред. Дължимият ред изисква цялостно остойностяване на труда на лекаря, без да се дължи конкретна сума за конкретна операция. Затова, получавайки процесиите пари, подсъдимият е поискал неследваща му се имотна облага, определима като "надплащане". В съобразие с изложеното, ВКС намира,че подсъдимият е консумирал състава на престъплението по чл.225 Б,ал.1 НК, доколкото осъщественото от него не съставлява по-тежко престъпление. Цялостно дължимото изследване изисква да се отбележи, че не може поведението на дееца да бъде окачествено като маловажно по смисъла на чл.93,т.9 НК и спрямо него да се приложи нормата на чл.225 Б,ал.З НК. Няма рационален аргумент, който да бъде изтъкнат в съответствие с изискванията на посочената законова разпоредба, и да се заключи, че процесното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Като се има предвид сферата, в която е осъществено престъпното посегателство; използуването на сложил се с вековете и неподлежащ на обяснение от гледна точка на съвременна цивилизована демократична държава манталитет; и на последно, но не по важност, място, злоупотребата със страха на близките на един пациент относно неговото третиране, ако не бъде предоставена исканата сума, поведението на касатора се определя като толкова укоримо, че не оставя място за обсъждане на вариант за приложение на нормата за "маловажен случай". 3/ В съответствие с изложеното, тъй като става дума за фактология, съдържаща се в състава на повдигнатото обвинение по чл.301,ал.1 НК, срещу която С. пълноценно се е защитавал и в хода на досъдебното, и в хода на съдебното производство, в съгласие с разпоредбата на чл.354,ал.2, т.2, пр.2 НК е възможно решението на въззивната инстанция да бъде изменено от страна на ВКС на РБ и касаторът да понесе отговорност за осъществен състав на по-леко наказуемото престъпление по чл.225 Б, ал.1 НК. Процесуалният закон не изисква по-леко наказуемото престъпление да е от същия вид като това, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение и е осъден по него от долна инстанция. По мнение на ВКС с преквалифициране на процесното престъпление няма да се влезе в дискурс с разрешението, дадено по делото П. срещу Б., Решение от 07.01.2010 г. на Европейския съд по правата на човека (молба № 20494/04). Първо, конкретиката по него е различна. Второ, тази конкретика е дала повод на Съда по правата на човека да отстоява позиция за съществено различие на приетата за пръв път от върховната съдебна инстанция по наказателни дела наказателноправна квалификация. Това от своя страна е възприето като нарушение на правото за справедлив процес по смисъла на член 6, § 3 (а) и (Ь), във връзка с член 6, § 1 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, доколкото защитата следва да бъде осигурена и в рамките на фактите, и в рамките на тяхната правна интерпретация. В настоящия казус става дума единствено за отпадане на съставомерен субектен признак, който прави престъплението разновидно на получаване на недължима имотна облага, свързана с изпълнение на служебно задължения по трудово правоотношение. Характеристиките на чл.301 и чл.225 Б НК в този смисъл са значително припориващи се. Трето, както бе споменавано по-нагоре в мотивите, касаторът чрез своя защитник сам допуска възможна преквалификация на извършеното от него като престъпление по чл.225 Б НК и изгражда защитата си и с оглед тази хипотеза. Ето защо ВКС приема, че няма пречка да се пристъпи към изменение на второстепенния съдебен акт в гореизложения смисъл. ПО НАКАЗАНИЕТО: Поради реализиране на своите правомощия за преквалификация, ВКС не намира за нужно да отговаря на възражението по жалбата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, касаещо приложение разпоредбата на чл.301,ал.1 НК. Нужно е обаче нарочно произнасяне по наказанието в рамките на приетата нова квалификация. Спрямо С. са налице визираните в нормата на чл.78 А,ал.1 НК предпоставки- той е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма на общата част на НК; без нужда от възстановяване на имуществени вреди; умишленото престъпление, в извършването на което бива признат за виновен, предвижда по-малко от три години лишаване от свобода /до две години/ и по-леко наказание /глоба от 100 до 300 лв./. Ето защо приложението на обсъждания законов текст се явява задължително и касаторът следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Това предпоставя и отмерване на глоба като административно наказание. В конкретния случай тя се съобразява както с възприетите от долните съдилища и ненужни за повтаряне смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, така и с принципния подход при осмисляне на тяхното съотношение. Същевременно обаче настоящата инстанция не може да пренебрегне високата степен на обществена опасност на осъщественото от С., което дори и предвид народопсихологически характеристики, предизвиква негативен личен за родилката и нейните близки,а и обществен резонанс. Този доминиращ утежняващ несъставомерен субективен елемент навежда ВКС на извод, че отмерена в размер на 4 000 лв.глоба /при съобразяване разпоредбата на чл.78 А,ал.5 НК/, е в състояние да повлияе превъзпитателно върху дееца и в крайна сметка да изпълни заложените в нормата на чл.36 НК цели на наказанието. За престъплението по чл.225 Б НК не е предвидена възможност за налагане на факултативно наказание лишаване от право,поради което ВКС не прилага нормата на чл.78 А,ал.4 НК. Безспорно е, че е необходимо връщане на процесната сума на осигурилия същата свидетел Д.. В тази връзка трябва да се спомене разпоредбата на чл.225 Б,ал.4 НК, изискваща единствено предметът на престъплението да бъде отнет. Цитираното ТРОСНК 58/86 г. в своята т.5 се занимава с непълнотата на коментирания законов текст досежно липсата на присъждане на равностойността на престъпно посегателство. За тази цел е разяснена възможността да се приложи общото правило на чл.53,ал.2,б.Б НК. Казаното е възможно да стане след съответна преценка от страна на първостепенния съд по силата на процедурата по чл.306, ал.1,т.1, пр.посл. НПК /констатира се липса на произнасяне от страна на първостепенния съд в рамките на приетата от него квалификация, по чл.307 А НК/. Водим от изложените съображения и на основание чл. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 119/22.07.10 г.люстановено от АС-Варна по В.Н.Д.201/10 г., както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от П. Е. С. престъпление по чл.301,ал.1 НК в престъпление по чл.225 Б,ал.1 НК- на 22.10.09 г. в[населено място] е получил имотна облага в размер на 400 лв.,която не му се следва, за извършена работа и извършеното не съставлява по-тежко престъпление. На основание чл.78 А НК ОСВОБОЖДАВА П. С. от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /ОМ/ ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ Предвид обстоятелството, че съдията-докладчик по делото Савка Стоянова е на особено мнение по отношение на приетата правна квалификация, на основание чл.33,ал.5, изр.2 НПК решението е изготвено от съдия Теодора Стамболова. Особено мнение на съдията- докладчик Не съм съгласна с извода на мнозинството от състава, че подсъдимият не може да бъде субект на престъпление по чл.301, ал.1 НК, тъй като не е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК и извършеното от него осъществява обективните и субективни признаци на чл.225 Б, ал.1 НК. Безспорно е, че подсъдимият С. като лекар е в трудовоправни отношения с М. „Св.А." АД- Варна, която е търговско дружество, регистрирана по Търговския закон с изцяло ]капитал на държавата и общината.Неправилно обаче този факт се интерпретира при решаването на основния въпрос по делото- за наличието или не на годен субект на престъплението по чл.301, ал.1 НК.Същественото е какви функции изпълнява подсъдимия и с действията си, кои обществени отношения накърнява.Не се възразява в становището на мнозинството, че родовият обект на престъпленията в раздел IV на Глава осма на Особената част на НК включва обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно функциониране на държавния и обществен апарат, с точното , еднаквото и безпристрастно осъществяване на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на лицата при изпълнение на възложените им задачи.Именно това обстоятелство намирам за съществено при отговора на спорния въпрос. Конституционно задължение на държавата е да закриля здравето на гражданите и да осъществява контрол върху всички здравни заведения.Тези си задължения тя реализира чрез М. на здравеопазването, както и чрез приеманите закони, регулиращи всички дейности, свързани със здравеопазването, без да се прави разлика дали медицинското заведение е създадено с държавен, общински или частен капитал.Затова подсъдимият изпълняващ задълженията си като лекар в болницата, като е поискал и приел дар, който не му се следва, е извършил престъпление по чл.301,ал.1 НК, а не по чл.225Б, ал. 1 НК, тъй като има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1, б."б" НК- на него му е било възложено да изпълнява със заплата постоянно ръководна работа и поисканата и получена сума е именно за това.В тази насока са разбиранията и на двете съдебни инстанции, които в мотивите към съдебните актове са отговорили на възражението за невъзможността подсъдимият да бъде субект на престъплението. Съдия- докладчик: