3 Р Е Ш Е Н И Е № 56 Гр.София, 17.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1201 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 04.04.2011г., постановено по гр.д.№ 10322/10г. от Софийския градски съд, с което обезсилено решение от 03.06.2010г. по гр.д.№ 47805/09г. на Софийския районен съд, върната е исковата молба и е прекратено производството по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не въззивникът не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като не е заплатил изцяло определената от съда държавна такса. С определение № 11/11.02.2013г. по т.д.№ 1201/11г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор? Становището на настоящия състав произтича от следното: С Определение № 194/31.03.09г. по ч.т.д.№ 182/09г. на ІІ т.о. и решение № 440/31.05.2010г. по гр.д.№ 1504/09г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3, респ. чл.290 ГПК, е прието, че съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока, както и че това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл.18 от Закона за пощенските услуги. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с т.7 на ТР № 2/02.07.2004г. по гр.д.№ 2/04г. на ОСГТК на ВКС, след като е приел, че в дадения срок не са отстранени нередовностите на исковата молба. Съгласно т.9 на ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д.№ 1/01г. на ОСГК на ВКС пред касационната инстанция са допустими доказателства за установяване на нарушение на процесуалните правила относно валидността и допустимостта на въззивното решение в реализация на контролната дейност на ВКС по проверка на процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, като при констатация за осъществяването на такива нарушения, следва да отмени въззивния акт. По същество на касационната жалба. С оглед на решението по поставения правен въпрос и видно от молба от 07.10.2010г., обратна разписка на товарителница, справка за движението на пратка и документ за внесена държавна такса, сумата от 17.26 лв., представляваща определена държавна такса съгласно разпореждане от 17.09.2010г. на СГС, е внесена на 06.10.2010г. по сметка на СРС. Платежният документ, както и молбата, към която е приложен същия, са изпратени на 07.10.2010г. чрез куриерска фирма „Е.”. Разпореждането от 17.09.2010г. на СГС с указанията за представяне на документ за внесена такса е връчено на въззивника на 30.09.2010г. Молбата с приложения платежен документ са изпратени чрез куриерска служба в определения от съда срок – 07.10.2010г. и са постъпили в друг съд – СРС, а не СГС. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е спазен. По тези съображения въззивното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото следва да се отмени. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне на СГС за разглеждане на въззивна жалба вх.№ 1024155/06.07.2010г. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 04.04.2011г., постановено по гр.д.№ 10322/10г. от Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за разглеждане на въззивна жалба вх.№ 1024155/06.07.2010г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.