Р Е Ш Е Н И Е № 402 София, 11 януари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети септември ……........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ..................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1890 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Н. Б. и К. М.. Атакува се въззивна присъда № 147 от 24.03.10 год., постановена по ВНОХД № 694/10 год. по описа на Софийски градски съд. Без да са точно очертани, се сочат всички касационни основания, развити и в допълнението към жалбата. Иска се отмяната на въззивния акт. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита присъдата за законосъобразна и справедлива. Пледира за оставянето й в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С постановената от Софийски районен съд по НОХД № 7183/09 год. присъда от 09.12.09 год. подсъдимите Н. Б. и К. М. са оправдани на осн. чл. 304 НПК по повдигнатото им обвинение по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. С атакувания въззивен акт присъдата на СРС е отменена. Двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 13.10.06 год. около 23.00 часа в [населено място], като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и можещи да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си, са отнели чужди движими вещи и пари на обща стойност 1526.50 лв. от владението на Р. М., без нейното съгласие, с намерение да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 3, т. 3 НК Н. Б. е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, а К. М. – на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанията на осн. чл. 69, вр. чл. 66 НК са отложени за изпитателен срок от три години за Б. и за две – за М.. Осъдени са и за направените по делото разноски. При постановяване на присъдата въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК, засягащи основни принципи на наказателното правораздаване по чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 НПК, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК, в състезателно съдебно производство. Видно от съдебния протокол, първоинстанционният съд не е констатирал противоречия и не е прочел протоколите за разпит на подсъдимите по реда на чл. 279, ал. 1, т.т. 3 и 4 НПК, тъй като не е съществувала процесуална възможност за това. Съответно не е прочел показанията на пострадалата по чл. 281, ал. 3 НПК. На същата е предявена молбата й до началника на ІІІ РПУ на МВР, с която е сезирала органите по разследването за извършеното спрямо нея престъпление, както и протоколите за разпознаване на двамата подсъдими. Съгласно чл. 282, ал. 3 НПК съдът е прочел СОЕ и двете СПЕ. По реда на чл. 283 НПК съдът не е прочел другите документи, приложени по делото. Същевременно, видно от мотивите, е ценил като писмени доказателства: молбата на пострадалата до полицията; извлечението за получен сигнал на тел. 166; протокола за оглед на местопроизшествието; протоколите за разпознаване от 01.11.06 год.; справките за съдимост; характеристиките от ИДПС. Страните не са взели становище по тези документи. При това е нарушена разпоредбата на чл. 283 НПК и от там и правата на страните в процеса. Прочитането на протоколите и другите документи по делото не е формален акт на съда. Съгласно основния принцип за подготвителния характер на досъдебното производство по чл. 7, ал. 2 НПК, при това процесуално - следствено действие, за първи път в условията на състезателност, се очертава кръга на доказателствените средства – гласни, веществени и писмени, които служат за възпроизвеждане на доказателства, като се отчита, че в наказателното производство не се допускат такива, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвиден в НПК /чл. 105 НПК/. Съдът е длъжен не само да изпълни разпоредбата на чл. 283 НПК, но и в съдебния протокол да отрази становището, евентуално възраженията на страните по всички или част от тях. Неизпълнението на това задължение води до неясен за страните кръг на доказателствените средства и от там - до непредсказуем обем на фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по съответния ред. По този начин съществено се засягат правата на страните в процеса. Въззивният съд е мултиплицирал посоченото нарушение. Като инстанция по фактите, постановявайки осъдителната си присъда, той е следвало, ако прецени, да проведе въззивно следствие, каквото не е проведено по служебна инициатива, при което да допусне само доказателствени средства, събрани или изготвени при условията и реда, предвидени в НПК. Вместо това, в мотивите към присъдата се е впуснал към некоректна критика към правно - логичната дейност на районния съд, тангентираща до недопустими нападки към професионалния и житейски опит на членовете на съдебния състав. Оборвайки фактическите изводи на първата инстанция, е използвал доказателства, които не са установени по съответния ред, съдържащи се в „заявени от подсъдимите обстоятелства”, молбата на пострадалата до ІІІ РПУ на МВР, саморъчните й обяснения, „първите писмени обяснения на подсъдимия Б.”, „възпроизведени факти в протокол за свидетел”, казаното от него пред вещото лице - психиатър, разпита му в качеството на обвиняем и изявленията му при предявяване на обвинението. Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия М. на досъдебното производство. Излагайки фактическите обстоятелства, приети за установени, второинстанционният съд не е посочил на базата на какви доказателствени средства е достигнал до тях - доколко молбата до РПУ на МВР, саморъчните обяснения на подсъдимите и саморъчните показания на пострадалата са такива, могат ли да се ползват обясненията на Б. и М. от досъдебното производство и могат ли да се констатират противоречия в свидетелските показания на М.. Всичко това е било в правомощията и задълженията на въззивната инстанция по смисъла на гл. ХХІ НПК, които тя не е реализирала. Посоченото обосновава основателност на касационната жалба и води до реализиране на единствено възможното правомощие на касационната инстанция да отмени изцяло въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда № 147 от 24.03.10 год., постановена по ВНОХД № 694/10 год. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: