7 Решение по т.д.№ 917/2018 год. ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №6 София, 04.04. 2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 917 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. В. М. срещу тази част от Решение № 236 от 17.11.2017 год. по т.д.№ 400/2017 год. на Варненския апелативен съд с която е отменено Решение № 953 от 27.12.2016 год. по т.д.№ 489/16 год. на Варненския окръжен съд и е уважен предявеният от „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу К. М. иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.430 ТЗ иск за сумата 28301.32 лв., ведно със законната лихва и разноски. Твърдението на касационната жалба е, че решението е неправилно. Неправилен е изводът на ВнАС коя е действителната дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, което е довело и до материалната незаконосъобразност на въззивния акт. Искането е за касиране на решението и произнасяне по съществото на спора, като искът бъде отхвърлен в обжалваната част. Няма искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация „ОТП Факторинг България”ЕАД, чрез представен по делото писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД? Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Предявени са от „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу Д. М. Д. и К. В. М. искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ за сумата 28301.32 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 8299.81 лв. – договорна лихва за периода 31.03.2013 – 31.03.2016 год. Главницата от 28301.32 лв. произтича от просрочено задължение по договор за кредит за 30000 лв., сключен между “Банка ДСК”ЕАД и Д. Д. и обезпечен с договор за поръчителство. Поръчител е К. М.. Позовавайки се на настъпила на 13.05.2011 год. автоматична предсрочна изискуемост на кредита, на 26.09.2011 год. кредитодателят е инициирал заповедно производство. По реда на чл.417 ГПК банката се е снабдила на 27.09.2011 год. със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След издаването им, на 12.06.2012 год. тя е цедирала на „ОТП Факторинг България”ЕАД вземанията си срещу кредитополучателя и поръчителя, ведно с привилегиите и обезпеченията. Цесията е редовно съобщена на длъжника и поръчителя, съответно на 05.07.2012 год. и на 03.07.2012 год. Няма спор, че заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на кредитополучателя и поръчителя и те са депозирали възражение по чл.414 ГПК. Исково производство по чл.422 ал.1 ГПК е било инициирано, но не се е развило, поради нередовности на исковата молба, които не са били отстранени. Производството е било прекратено и издадените в полза на цедента “Банка ДСК”ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени с влязло в сила на 25.01.2016 год. определение по т.д.№ 711/2015 год. на ВнОС. На 01.04.2016 год. цесионерът „ОТП Факторинг България”ЕАД е предявил срещу длъжника и поръчителя осъдителни искове, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит и договора за поръчителство. Последователно подържаната теза на поръчителката-касатор К. М. е, че искът на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу нея е недопустим или евентуално неоснователен с оглед правата `и, произтичащи от 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. В отговора по чл.131 ГПК тя е посочила, че към датата на ИМ този срок не е започнал да тече, предвид на липсата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е в противоречие с позоваването на чл.147 ал.1 ЗЗД. По късно аргументите в защитната и теза са приведени в съответствие с твърдението за преклудиране на иска срещу поръчителя. В касационната жалба М. подържа тезата, че срокът е започнал да тече, считано от връчване на поканите за доброволно изпълнение по делото, образувано от ЧСИ на основание издадените в полза на „Банка ДСК”ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които по-късно са били обезсилени. Поканите за доброволно изпълнение са връчени на М. и Д. съответно на 13.01.2015 год. и на 25.02.2015 год. От тук черпи аргумент, че предявеният срещу нея на 01.04.2016 год. главен иск е преклудиран. Това обуславя и недължимостта на обезщетението за забава по акцесорния иск. Първоинстанционният съд е приел, че 6-месечният срок е започнал да тече, считано от 13.01.2015 год. – датата на връчване на К. М. на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта по чл.417 ГПК срещу която тя по-късно е подала възражение. Срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е изтекъл на 13.07.2015 год., поради което искът срещу поръчителя е неоснователен. Осъден е Д. Д. да заплати главница в размер на 28301.32 лв. Отхвърлен е исковата претенция срещу него за заплащане на договорна лихва. Въззивното производство е било образувано по жалбата на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу тази част от посоченото по-горе решение на Варненския окръжен съд с която искът срещу Д. М. Д. е бил отхвърлен, както и в частта с която е бил отхвърлен искът срещу К. М.. В частта с която главният иск на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу Д. Д. е бил уважен, решението на Варненския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано. За да ангажира отговорността на поръчителя М., съставът на ВнАС е приел, че уведомяването на длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем е настъпило към датата на връчване на препис от искова молба по това дело, поради което не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. Мотивирал се е с това, че преди издаването на заповедта за изпълнение, уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост не е било връчвано на длъжника. Не му е бил връчван и препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК, поради прекратяване на производството в началната му фаза. Присъдил е сумата по главницата, ведно със законната лихва. Потвърдил е отхвърлителното решение на ДОС в частта за договорната лихва. По поставения правен въпрос. Съдът е сезиран с осъдителен иск за цялото вземане. Позоваването на настъпилата предсрочна изискуемост е с оглед началото на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД спрямо К. М., като структурата на вземането (падежирани/непадежирани вноски) би имал значение за размера, доколкото крайният срок по погасителния план е 08.03.2018 год., ако би била възприето разбирането на ВнАС. Както вече бе посочено, осъдителният иск срещу длъжника и поръчителя е предявен на 01.04.2016 год. и от значение е дали двете кумулативни предпоставки – настъпването на обективните факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на длъжника за нея, предхождат с повече от 6 месеца посочената дата. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването `и - Решение № 139 от 05.11.2014 год. по т.д.№ 57/2012 год. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 год. по т.д.№ 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 год. по т.д.№ 193/2018 год. на І т.о. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към документа в който обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ се съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. Поради това и отговорът на правния въпрос е, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице. Преценката дали документът на който се позовава страната съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор. Ще следва да се отбележи и това, че ако в предхождащ заявлението в заповедното производство момент обявяване по чл.60 ал.2 ЗКИ е било извършено и едва в рамките на заповедното производство то е достигнало до длъжника, без значение би било, че исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК е прекратено и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист – обезсилени. Фактът на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, достигането на волеизявлението до длъжника и моментът в който е станало това, биха запазили правното си значение за срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД, защото последиците от обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист касаят отпадане на действията по събирането на вземането, но не заличават с обратна сила действията по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за това обстоятелство. В конкретния случай, банката-кредитор не е отправила прехождащо заявлението по чл.411 ал.1 ГПК изявление по чл.60 ал.2 ЗКИ, изхождайки от разбирането, че то е настъпило автоматично съгласно чл.19.2 от Общите условия, поради неплащане на погасителните вноски. Изявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, банката е инкорпорирала в п.14 „Допълнителни изявления и допълнителна информация” на самото заявление по чл.411 ал.1 ГПК (л.75). Т.е. няма спор, че волеизявлението е направено. Датата на депозиране на заявлението в РС-Девня е 26.09.2011 год. и това е релевантната дата на волеизявлението по чл.60 ал.2 ЗКИ. Спорен е моментът на достигането му до длъжника, което от своя страна е от значение за възможността кредиторът да предяви цялото си вземане срещу него и оттам – началото на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, касаещ поръчителя по кредита – Решение № 83/26.05.2017 год. по т.д.№ 50394/2016 год. на ІV г.о. на ВКС. Способът по който изявлението може да достигне до длъжника (доколкото препис от заявлението по чл.411 ал.1 ГПК не се връчва) може да бъде различен и съобразно отговора на правния въпрос посочен по-горе, той може да бъде опосредствен чрез друг документ и/или чрез друг правен субект, който да го възпроизведе. Дали волеизявлението на първоначалния кредитор „Банка ДСК”ЕАД, чрез последващия кредитор-цесионер „ОТП Факторинг България”ЕАД е достигнало до длъжника в резултат на връчването на преписа от исковата молба по настоящето дело или то е достигнало в предходен момент и кога е станало това е въпрос по същество. По същество. Както неколкократно бе посочено, безспорно по делото е, че „Банка ДСК”ЕАД не е предприемала предхождащи заявлението по чл.411 ал.1 ГПК действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считайки, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично. Волеизявлението на „Банка ДСК”ЕАД, че счита кредита за предсрочно изискуем е материализирано в самото заявление по чл.411 ал.1 ГПК и носи дата 26.09.2011 год. Релевантен за спора между кредитора „ОТП Факторинг България”ЕАД и поръчителя К. М. е въпроса дали през периода 26.09.2011 – 01.10.2015 год. (6 месеца преди предявяването на иска) вземането срещу длъжника е станало изискуемо и ликвидно и в какъв размер – за целия предсрочно изискуем кредит или само за падежираните вноски, доколкото срокът по кредита е 18.03.2018 год. т.е. след датата на исковата молба по осъдителния иск. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на Варненския апелативен съд, че уведомяването на длъжника Д. Д. и поръчителя К. М. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е станало с връчването на преписа от исковата молба по настоящето дело. Както вече бе посочено, волеизявлението на банката-кредитор носи дата 26.01.2011 год. След тази дата, на 12.06.2012 год. е сключен договорът за цесия, като видно от съдържанието му, „Банка ДСК”ЕАД е прехвърлила цялото вземане, считайки го за предсрочно изискуемо. От представеното по делото пълномощно (л.50) е видно, че цедентът „Банка ДСК”ЕАД изрично е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България”ЕАД да уведоми от негово име длъжника и поръчителя за цесията, както и да подпише съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД. Цесионерът е сторил това, като няма спор, че съобщението е връчено на длъжника на 05.07.2012 год., а на поръчителя на 03.07.2012 год. Съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД (л.51 и л.53) са детайлни, посочено е придобиването на вземането в неговата цялост като освен общата дължима сума от 35799.78 лв., в четири отделни пункта са посочени съставните части на вземането - цялата главница, възнаградителната лихва, законовата лихва и разноските. Т.е. съдържанието на съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД възпроизвежда волеизявлението на банката-цедент за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От това следва, че най-ранната дата на достигане до длъжника на волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е датата на връчване на съобщението по чл.99 ал.3 ЗЗД. Поканата за доброволно изпълнение на която се е позовал ДОС е връчена значително по-късно - на 13.01.2015 год. (въз основа на изпълнителния лист издаден в заповедното производство, който по-късно е бил обезсилен). Но дори да се приеме за релевантна тази по-късна дата, която не е оспорена от длъжника, доколкото същият не е обжалвал първоинстанционния акт с който е ангажирана отговорността му, то и в този случай към 01.04.2016 год. (датата на предявяването на иска), срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД на който се позовава К. М. е бил изтекъл. Без значение е обстоятелството, че искът срещу Д. Д. за присъждане на договорна лихва е бил отхвърлен, тъй като ОТП Факторинг България”ЕАД не е обжалвал решението на ВнАС в тази част и то е влязло в сила. Това налага касиране на въззивния акт в частта с която искът на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу К. М. е бил уважен и на основание чл.293 ал.2 ГПК ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявеният иск. От касатора няма искане за присъждане на разноски и списък по чл.80 ГПК не е представен. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 236 от 17.11.2017 год. по т.д.№ 400/2017 год. на Варненския апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 953 от 27.12.2016 год. по т.д.№ 489/16 год. на Варненския окръжен съд и е уважен предявеният от „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу К. М. иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.430 ТЗ иск за сумата 28301.32 лв., ведно със законната лихва и разноски, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОТП Факторинг България”ЕАД с ЕИК-202317122 срещу К. М. с ЕГН-[ЕГН] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.430 ТЗ за присъждане на сумата 28301.32 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2016 год., както и искането на „ОТП Факторинг България”ЕАД за присъждане на разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.