Ключови фрази

РЕШЕНИЕ


№ 129


София, 20.05.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4466/2018 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№2625/18.7.2018 г., подадена от адв. А. Б. – процесуален представител на ответника по исковата молба Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, против въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, шести състав, с което са уважени предявените от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
С определение №115/13.02.2019 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, шести състав, в частта с която е уважен предявеният от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В останалата част, по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, и същото е влязло в законна сила.
Относно търсеното от ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ въззивната инстанция е приела, че искът е основателен, видно от представеното от ищцата копие от трудовата книжка, от което е видно, че ищцата не е започнала работа при друг работодател и е регистрирана като безработно лице.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса „Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл.225, ал.1 КТ, и конкретно времето през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил с исковата молба препис(фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?“.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното:
Съгласно решение № 6/2013 от 15 юли 2014 год. по тълк.д.№6/2013 г. на ВКС ОСГК „При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.“, а това означава, че при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в тежест на ищеца е да установи факта на оставането си без работа и след като претендира обезщетение за определен период от време, обикновено за целия шестмесечен период, предвиден в чл.225, ал.1 от КТ, ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след уволнението си, а до края на периода.

По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че представянето за копие от трудовата книжка, непосредствено след уволнението, ведно с исковата молба не установява основателност на претенцията по чл.225, ал.1 КТ. Моли се за отмяна на обжалваното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Ответницата по касационната жалба Т. Ж. Б., посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
По делото е постъпило писмено становище от касационния жалбоподател – Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград. Претендират се разноски за касационното производство.
В съдебно заседание жалбата се оспорва от процесуалния представител на ответницата по касация – адв. Г., която представя и писмени бележки. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация, становището на процесуалния представител на ответницата по касация, изразено в съдебно заседание, писмените бележки на страните, отговора на поставения въпрос и на основание чл.290 ГПК, намира следното:

Обжалваното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ частично е неправилно.
С оглед приетото в решение № 6/2013/15 юли 2014 год. по тълк.д.№6/2013 г. на ВКС ОСГК и съобразената с него практика на състави на ВКС по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, предявеният от Т. Б. иск частично е основателен, а именно за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение/08.8.2017 г./ до предявяване на исковата претенция в съда/25.9.2017 г./. Ответникът по исковата молба и касационен жалбоподател в настоящото производство не е възразил изрично в отговора си на исковата молба срещу представеното копие от трудовата книжка, от което се установява, че до завеждане на исковата молба в съда/25.9.2017 г./ ищцата не е започнала работа на друго място. За останалия период до изтичане на шестмесечни срок по чл.225, ал.1 КТ в тежест на ищцата е било да установи оставането си без работа, още повече, че това е могло да бъде направено до приключване на устните състезания в първата инстанция/09.02.2018 г./. Поради това решението за присъждане на обезщетение за периода от 25.9.2017 г. до 08.02.2018 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и претенцията за този период - отхвърлена.
При наличието на доказателства, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е 849 лева, то за периода от 08.8.2017 г. до 25.9.2017 г. на нея й се следва обезщетение за незаконно уволнение в размер на 1275 лева. Поради това решението за разликата до присъдения размер от 5094 лева следва да бъде отменено и иска за сумата 3819 лева следва да бъде отхвърлен.
В останалата част по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за сумата 1275 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед направените разноски за касационното производство и изхода от спора по трите иска съдът намира, че касационният жалбоподател – ответник по исковата молба, следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 900 лева, а последната следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски в размер на 324 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1758/21.02.2018 г. по гр.д.№2529/2017 г. по описа на Благоевградския районен съд, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за разликата от 1275 лева до 5094 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Ж. Б. от [населено място] против Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за сумата 3819/три хиляди осемстотин и деветнадесет/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №2977/18.6.2018 г. по гр.д.№374/2017 г. по описа на Благоевградския окръжен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ в останалата част.
ОСЪЖДА СЕДМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „КУЗМАН ШАПКАРЕВ“ – Благоевград, ул.“Илинден №28, да заплати на Т. Ж. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, деловодни разноски в размер на 900/деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА Т. Ж. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, да заплати на СЕДМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „КУЗМАН ШАПКАРЕВ“ – Благоевград, ул.“Илинден №28, деловодни разноски в размер на 324/триста двадесет и четири/ лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: