5 Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 16 април 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1163/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на адв. С. – повереник на частния обвинител Р. И. М. против въззивна присъда № 115/24.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 143/2019 г. от Окръжен съд – Велико Търново. В протеста са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, реализирани поради необективен анализ и оценка на доказателствата. Претендира се, че в нарушение на чл. 14 от НПК съдът не е изпълнил задължението си да формира вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените материали. Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В касационната жалба, подадена от името на частния обвинител М., се заявява претенция, че въззивният съд не е изследвал прецизно събраните доказателства, което е довело до необективното им тълкуване и по този начин се е достигнало до нарушение на материалния закон. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Частният обвинител Р. М. не се явява, редовно призована. Повереникът й поддържа жалбата и се присъединява към исканията, съдържащи се в протеста. Подсъдимият В. Д. А. не участва в касационното производство, а неговият защитник изразява становище, че протестът и касационната жалба са неоснователни и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 69/07.03.2019 г., постановена по НОХД № 1091/2017 г., Районният съд – Горна Оряховица е признал подсъдимия В. Д. А. за виновен в това, че на 28.06.2017 г., в [населено място] се заканил с убийство на Р. И. М. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възложил възпитателните грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на Районния инспектор при РПУ - [населено място]. Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия А., по която е образувано ВНОХД № 143/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С атакувания сега съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимият А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НПК. ІІ. Касационният протест и жалба са основателни. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция и на постановената вследствие на това въззивна оправдателна присъда, дава основание за извод, че са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивният съдебен състав е постановил оправдателната присъда, като е приел за недоказано подсъдимият да е отправил инкриминираните изрази, с които е застрашил М., заплашвайки я с убийство. За да направи този извод, съдът е подчертал, че единствен източник на доказателства за отправената закана са показанията на частния обвинител М., като други свидетели на мястото, „които да възприемат, каквито и да било реплики няма”. Вярно е, че деянието не е извършено в присъствието на очевидци, поради което и основен източник на преки доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са показанията на пострадалата. Затова разказът й за събитието е следвало да бъде преценяван с оглед неговата последователност, подробност и логичност, разбира се и през призмата на процесуалното й качество и съвместимостта му с останалите доказателствени факти. Вместо дължимата проверка за достоверност на показанията на М. съдът е отказал да ги кредитира, обсъждайки нейните изявления, направени по ЧНД № 795/ 2017 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, в съдебното заседание от 13.09.2017 г. – „ че не се страхува за живота си, а за здравето си и В. (подсъдимия, бел. ВКС) й посегнал за първи път”. Посоченото производство е било образувано по предложение за прилагане на мерки за защита на пострадалия по реда на чл. 67 от НПК. Без каквато и да е разумна аргументация в мотивите на проверяваната присъда на тези изявления е придадена процесуална характеристика на свидетелски показания. Съответно, въз основа на тях е преценявана и обективността на информацията, споделена от свидетелката М. пред първоинстанционния съд, съдържаща данни за наличие на отправени от подсъдимия заканителни изрази. Това налага да се припомни и друго, че съдът обосновава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, предвидени в НПК (чл. 18 от НПК). Принципът за непосредственост при събирането на доказателствата в наказателния процес изключва възможността съдът да съобразява и отчита свидетелски показания, още по-малко изявления, депозирани по други производства. Приложеният подход от въззивния съд да игнорира показанията на пострадалата поради това, че единствено тя е пряк очевидец на извършеното, без да извърши проверка и оценка на тяхната достоверност, е недопустимо. Несъмнено, суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при стриктно спазване на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяване на обективната истина. Всяко отклонение от тях представлява съществено процесуално нарушение. По тези съображения протестът и касационната жалба следва да бъдат уважени, тъй като допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК може да бъде отстранено единствено по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Новият съдебен състав следва да съобрази изложеното в настоящето решение и след като извърши нов пълноценен анализ на доказателствената съвкупност, да отстрани допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивната оправдателна присъда. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 115/24.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 143/2019 г. от Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.