Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 23 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 317/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия Д. А., срещу въззивна присъда №18 от 15.04.2013г., постановена по внохд № 265/13г. по описа на САС. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е заявено, че доказателствата са събирани избирателно, обсъждани са едностранчиво, изопачено и тенденциозно, като фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства. Сочат се нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Наведен е довод за опороченост на разпознаването, тъй като предявените за разпознаване лица не са били със сходна на подсъдимия външност, което е в нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК. В допълнение защитата намира, че показанията на пострадалия, дадени преди самото разпознаване, си противоречат, тъй като същият посочил, че разпознал подсъдимия по чертите на лицето, скулите, изпитото лице и телосложение, което е изброяване на анатомични части и общи, а не конкретни белези, необходими при идентифициране. Твърди се, че разпознаването е извършено по начин, насочващ пострадалия да посочи именно подсъдимия като извършител на деянието, което опорочава процесуално-следственото действие, както и, че показаните снимки на подсъдимия са повлияли на пострадалия при последващото разпознаване. Протоколът за разпознаване се оспорва и поради неграмотността на поемното лице И.. Защитата счита, че същият следва да се отстрани от доказателствения материал, тъй като действието реално е извършено в присъствието само на едно поемно лице. Бланкетно се твърди, че не е установено по категоричен начин, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние. Прави се искане в условията на алтернативност, а именно: за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че относно авторството на деянието и приложението на материалния закон категорично подсъдимият е разпознат от пострадалия като извършител на деянието. Също така твърди, че разпознаването е извършено съгласно изискванията на НПК, както и че наложеното наказание е справедливо определено. Адвокат Ч., служебен защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. Твърди, че авторството на деянието не е доказано. Счита протокола за разпознаване за негоден, тъй като подсъдимият бил сравняван с лица, които не са сходни на неговата външност, както и че пострадалият бил в стрес и не е могъл да възприеме нападателя си и да го опише. В тази връзка се сочи, че едното от поемните лица е неграмотно и не е могло да направи бележки и възражения по участието си, и въпреки това протоколът е приет за годно доказателствено средство от предходните инстанции. Моли за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Представя писмена защита. Подсъдимият Д. А. в своя защита и в последната си дума моли да бъде оправдан или да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 138 от 16.05.2016 г., постановена по нохд № 889/2016г. на Софийски градски съд, подсъдимият Д. И. А. е бил признат за виновен в това, че на 25.11.2014 г. в [населено място], в района на [улица]и [улица], в автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , е отнел чужди движими вещи – сумата от 1823,33 лв. от владението на В. Г. Ж., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи в затвор от закрит тип при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 48 от 06.02.2017 г., постановено по внохд №661/2016г., Софийски апелативен съд изменя първоинстанционната присъда като оправдава подсъдимия Д. А. по обвинението за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, и я потвърждава в останалата й част. Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения и преклузивен срок, от лице, притежаващо активна легитимация, и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, но по съществото си е неоснователна. Апелативният съд е извел своите фактически констатации, въз основа на доказателствената съвкупност, събрана от двете решаващи инстанции, спазвайки правилата на чл.13 и чл.14 от НПК. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира изцяло или в определени негови части информацията, събрана чрез дадено доказателствено средство. Вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка. Настоящата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали доказателственото средство е оценено съобразно действителното му съдържание и в логическата му връзка с останалите доказателствени източници и дали е достатъчно за формиране на даден фактически извод. По делото тези правила при оценката на показанията на пострадалия В. Ж., които установяват преки доказателства за процесното деяние и неговото авторство, не са нарушени. САС е отделил специално внимание на значението на показанията на този свидетел за разкриване на обективната истина с оглед на обстоятелството, че същият освен пострадал, е единствен очевидец на случилото се. Проверени по надлежен ред са и съобщените от него факти, като показанията му са в кореспонденция с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото показанията на този свидетел са прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК в частта относно месеца и часа на извършване на деянието, на коя улица е станал инцидента и относно местонахождението на мъжката му чанта и възприети от въззивния съд като достоверни. Не почива на данните по делото твърдението на защитата, че показанията на пострадалия са вътрешно противоречиви и „се разминават“. Противно на това те са последователни както относно механизма, мястото, датата, часа на извършване на деянието, така и досежно авторството му, като Ж. е категоричен, че е бил заплашен и ограбен от лице, чиито индивидуализиращи белези е възприел. В показанията си от 12.08.2014 г. (очевидно допусната грешка при изписване на датата, за която въззивният съд е изложил аргументирани съображения, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав), дадени в досъдебната фаза, на л. 44-45 подробно е описал характеристиките на лицето, което го е ограбило, както и неговия външен вид, а именно: „лице с ръст 170-180 см., слабо телосложение, с изпито лице, продълговато, леко мургаво, но не е циганин; с тъмно синя блуза, черно яке, тъмно сини дънки и черна шапка върху главата“. В проведения разпит преди извършването на процесуално-следственото действие „разпознаване“, пострадалият отново е дал описание на лицето, което се е качило при него в автомобила, като е добавил, че лицето е на възраст около 30-35 години, нормално телосложение, скулесто лице, тъмни очи и месести устни, и категорично е заявил, че ако отново види лицето със сигурност може да го разпознае. Въпреки правилно констатираната от въззивния съд разлика в телосложението, същата не е от съществено значение за идентификацията на лицето и не е единственият и водещ признак, по който може да бъде извършено разпознаването. Още повече, че не става въпрос за диаметрално противоположно описание на телосложението, а и преценката следва да бъде извършена в контекста на комплекса от характеризиращи белези. Показанията на пострадалия не се явяват изолирани или превратно оценени, каквото възражение е наведено от защитата, а напротив – същите са в унисон с останалите доказателства. При анализа им е бил възприет правилен подход от предходната инстанция – от една страна същите са оценени като източник на пряка доказателствена информация и спрямо действителното им съдържание, а от друга – съобразно кореспонденцията им с останалите доказателствени източници – разпознаване; показанията на свидетелите: Е. Д. (частично прочетени по реда на чл. 281 от НКП), К. К. (изцяло приобщени на основание чл. 281 от НПК) и Т. - полицейски служители, които непосредствено след инцидента са възприели състоянието на пострадалия, неговия разказ за случилото се и описанието на извършителя; от показанията на свидетеля В. В., който пряко е възприел качването на подсъдимия в буса и проведения разговор с Ж., както и от свидетелските показания на К.. Безспорно е установено, че показанията на пострадалия са ценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност с производните доказателства, събрани в случая с допустими доказателствени средства – свидетелските показания на полицейските служители. Неоснователно е възражението за превратна оценка на цялостната доказателствена съвкупност. Въззивният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем. Извършеният обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на същата фактическа обстановка, която е установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателствената дейност на САС не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивната част на въззивното решение всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими за изясняване авторството на деянието. Именно въпросите, във връзка с авторство са спорните по делото. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответното доказателствено средство, като и тяхната кореспонденция - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателствени източници. В рамките на проверката и анализа на доказателствата, въззивният съд в акта си е дал убедителни отговори на всички възражения на защитата, релевирани и пред настоящият съдебен състав, касателно твърденията за противоречия в доказателствената съвкупност, за опороченост на протокола за разпознаване и за липсата на доказателства, установяващи авторството на деянието. Въззивният съд правилно е приел, че не е налице основание за изключване на протокола за разпознаване от доказателствената съвкупност. Внимателната преценка на отразяванията в този протокол, материализиращ извършване на следственото действие „разпознаване на лица” сочи, че същото е осъществено при спазване на процесуалните правила и е годен източник на доказателства. Разпознаването е доказателствен способ, който се използва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичност на лица и предмети. От материалите по делото е видно, че при извършване на процесуално-следственото действие „разпознаване” с участието на свидетеля В. Ж. са били спазени правилата на чл. 170 и чл. 171 от НПК. Пострадалият непосредствено след деянието е дал пълно описание на извършителя. Разпознал е подсъдимия, като в нито един момент не е имал колебания относно характерните белези на лицето, осъществило грабежа, посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал, и по какви белези би могъл да го разпознае. Непосредствено преди да бъде извършено разпознаването пострадалият е разпитан в качеството на свидетел, включително за обстоятелствата при които е наблюдавал подсъдимия и по кои особености може да разпознае лицето, като в протокола за разпит е посочил признаците, характеризиращи дееца –възраст, ръст, телосложение, лице, очи, устни, цвят на кожата. Още повече, че свидетелят Ж. в хода на депозиране на показания пред първата инстанция е категоричен относно характерните белези, по които е разпознал подсъдимия и при описанието на външността му, той е бил последователен във всички фази на производството. За провеждане на процесуално-следственото действие са осигурени три сходни по външност лица. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният представител на подсъдимия е направил възражение пред предходните две инстанции, касателно сходството на лицата, която претенция, поддържана и в касационната жалба, е неоснователна. По отношение на лицата, които се поставят за разпознаване, законодателят е визирал именно изискване за сходство, доколкото не би могло да се търси идентичност, в каквато насока са оспорващите аргументи. Приложения по делото албум не сочи, че лицата, които са съпоставени са с несходни индивидуализиращи ги белези и външност, което би обусловило процесуален порок на извършеното разпознаване. Релевираното оплакване за опороченост на протокола за разпознаване, поради неграмотността на едно от поемните лица, не е основателно. В действителност поемното лице И. е неграмотна, но в разпита си пред първоинстанционния съд същата не отрича участието си в проведеното разпознаване, като потвърждава, че положените подписи в предявения й протокол са нейни. Правилно въззивният съд е констатирал този пропуск и е установил, че същият не е от естество да доведе до опороченост и изключване от доказателствената маса на протокола за разпознаване или дискредитиране на показанията на другото поемно лице – Б.. Последната е категорична в показанията си, че пострадалият е разпознал дееца. От материалите по делото няма данни и не са налице дори индиции за оказано влияние или „насочване“ по отношение на пострадалия от страна на разследващите органи, с цел посочване именно подсъдимия като извършител на деянието, каквито възражения се сочат в жалбата. Предварително показаните от полицейските служители на пострадалия снимки на лица от криминалния контингент /без установено манипулиране и насочване на разпознаващото лице/, е в рамките на оперативно-издирвателните мероприятия, което е сред практиките на органите на реда с цел разкриване на престъпленията и идентифициране на участниците в тях, и не опорочава извършеното впоследствие по визирания в НПК ред процесуално-следствено действие „разпознаване“. В обобщение може да са каже, че извършеното на досъдебното производство разпознаване на лица е годен източник на доказателства, касателно авторството на деянието, наред с всички останали, съдържащи се в доказателствената съвкупност. В тази връзка следва да се отбележи и, че не са допуснати нарушения на правата на подсъдимия, произтичащи от качеството му на обвиняем на досъдебното производство, тъй като към момента на извършване на обсъжданото следствено действие, Д. А. не е бил привлечен като обвиняем, поради което не се е налагало предоставяне на възможност и за участие на защитник. Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. В резултат на вярната и задълбочена оценка на доказателствената маса, въззивният съд в пълнота е изяснил значимата за предмета на доказване фактология. Правилността на фактическите изводи от своя страна е обусловила и правилност на правните такива. Също така, правната квалификация на деянието, дадена от контролираната инстанция, а именно по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК, с постановено оправдаване от въззивния съд по обвинението за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, е съответна на фактическите изводи. Твърденията на касатора за липса на доказателства относно авторството на деянието, не почиват на данните по делото и са декларативно заявени, без да са изложени аргументи в тяхна полза. Само за допълнение е необходимо да се отбележи, че съдебните актове и на двете инстанции са постановени след събиране на всички възможни и относими към предмета на делото доказателствени средства, след извършен внимателен и задълбочен анализ на събраната по надлежния процесуален ред доказателствена маса по отделно и в съвкупност, и след произнасяне на апелативния съд по всички, релевирани от защитата на подсъдимия възражения. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. А. наказание е бланкетно заявено, без да е изложена конкретна аргументация в подкрепа на това твърдение. Допълнителни съображения не са развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касателно наложеното на подсъдимия наказание, не може да бъде предмет на коментар в настоящия съдебен акт. Изложеното дава основание да се направи извод, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Това обуславя оставяне в сила на въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 06.02.2017 г., постановено по внохд № 661/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: