Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване

4
Р Е Ш Е Н И Е

№158

гр. София,18 август 2015г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря.................Мира Недева.................................и с участието на прокурора........................Ивайло СИМОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 488 по описа за 2015 г.

Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения М. С. Т. за възобновяване на нохд № 30181/14г. на районен съд гр. Монтана. Излагат се доводи, че осъденият не е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда и не му било известно за воденото срещу него наказателно производство. В допълнително изложение се изтъква, че случаят е маловажен и щетите са възстановени, а с постановяването на задочна присъда са нарушени правата на осъдения, който искал да сключи споразумение. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Т. – адв. Х. както е подадено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като осъденият се явил лично при повдигането на обвинение на досъдебното производство. Впоследствие се укрил, за да избегне наказателното преследване.
Осъденият Т. заявява, че иска връщането на делото за ново разглеждане, за да може да упражни правата си.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 07.08.2014г., постановена по нохд № 30181/14г. на районен съд гр. Монтана, подсъдимият М. С. Т. бил признат за виновен в това, че на 18.04.2014г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел от владението на община [населено място] метална тръба с два броя знаци В1 и Ж13 на стойност 200лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено от една година „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 23.08.2014г.
По издадена от районна прокуратура [населено място] ЕЗА № 4 от 29.09.2014г., Т. бил задържан в Кралство Швеция на 08.10.2014г. и предаден на компетентните български власти на 18.11.2014г. От страна на прокуратурата в гр. Стокхолм не е била поискана гаранция за възобновяване на конкретното наказателно производство и такава не е била давана от страна на българската прокуратура.
Искането е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане.
По същество искането е неоснователно.
Досъдебното производство е проведено в присъствието на осъдения Т.. С постановление от 15.07.2014г. на разследващ полицай при РУП М. М. Т. е привлечен лично като обвиняем по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК по ДП № 371/14г. С постановлението му била определена мярка за неотклонение „подписка”. В проведения на същата дата разпит, обвиняемият заявил, че разбира обвинението и не желае да дава обяснения. На 18.07.2014г. Т. напуснал територията на България през ГКПП „Дунав мост”, което довело до невъзможност за връчване на обвинителния акт и предопределило развитието на съдебното производство при условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК.
Така установените обстоятелства сочат на извод, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство Т. се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. При предаването на лицето в изпълнение на издадената ЕЗА не са били поискани и предоставени гаранции за възобновяване на конкретното наказателно производство. В този смисъл не са налице основанията на чл.423, ал.1 и ал.4 от НПК за възобновяване на производството.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. Т. за възобновяване на нохд № 30181/14г. на районен съд гр. Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :